Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ниски данъци и стопанска свобода

15.12.2006
Оцени тази статия:

Човек вижда онова, което знае
(Стара философска мъдрост)

 

Икономическият форум в Криница (Полша) се провежда от четиринадесет годинии винаги е бил показателен за настроенията в стопанската на възникващитепазарни икономики на бившия Източен блок. Тази година той се проведе от9 до 11 септември и имаше особен смисъл, поради обстоятелството, че товапървата сесия на форума след разширяването на ЕС.

“Българското” мнение
Българската преса предложи само един коментар на събитието (в-к “Сега” от13 септември[1]) и той за съжаление бе крайно неадекватен.

От контекста бе извадено наблюдението на Хана Гронкевич-Валц (бивш гуверньорна централната банка на Полша, сега подпредседател на ЕБВР), че чуждестраннитеинвеститори не се интересували чак толкова от данъци, колкото от разходитеза труд.

Това наблюдение е безусловно вярно, по няколко причини:

а) данъците в източна Европа са вече по-ниски от тези в западна;
б) разходите за труд са много по-високи на запад;
в) това положение ще се запази поне около 15 години.

Местните коментари на това мнение, цитирани и компилирани от вестника са:призив да се вдигат заплатите (Лидия Шулева), търсенето на ниски разходиза труд било “краткосрочна стратегия” (Антон Петров) и новите членки сегащели да се “развиват самостоятелно, а не като филиали и дъщерни дружествана западни страни” (Александър Божков). На основата на тези коментари “Сега”внушава, че страните от източна Европа сякаш неадекватно се занимават снамаляване на данъците. Но все пак цитира и извода на г-жа Гронкевич-Валц,че започващата данъчна война е полезна.

За какво става дума
1. Целта намаляване на данъците има по-общ стопански контекст от привличанетона чуждестранни инвеститори. Става дума за намаляване на разходите на правителствотои увеличаване на разполагаемия доход на гражданите и фирмите и това се схващакато сигурна основа на стопанския растеж на тези страни. За осъществяванетона тази стратегия е крайно съществено да се либерализира пазара на трудаи да се намаляват вноските за здравеопазване и пенсии (в съответните квази-държавнифондове) и приватизирането на тези услуги и фондове.

Това мнение се споделяше от всички представителите на форума (министрина икономиката или финансите) от участващите страни като: Белорусия, Грузия,Казахстан, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Унгария и Чешката република.(Може да се предполага, че и онези, които не присъстваха, биха имали същитепомисли.) Гласът на Ханс Карлсон – министър на икономиката, заетостта икомуникациите на Швеция – звучеше доста самотно като опозиция на това общонастроение.

2. В Полша това мнение се споделя и от леви, и от десни партии, независимо,че страната е в предизборна обстановка. И президентът Квашниевски, шефътна централната банка Лешек Балцерович, и министърът на финансите Белка,и заместник министър-председателят и министър на икономиката и труда бяхаабсолютно единодушни в защитата на такава политика.

3. И президентите на Полша и Литва (Квашниевски и Адамкус), и Лешек Балцерович,въпреки разликите в политическата си ориентация, защитаваха едни същи позициипо повод стопанската и търговската политика на ЕС спрямо страните от бившияСъветски съюз. Казано в едно изречение те искат Съюзът да либерализира търговиятас тези страни и да премахне ограничения пред движението на хора и работнасила. И тримата заявиха, че Полша, Литва и другите страни от Нова Европаще отстояват реформа на съюза в тази посока.

Таблицата на Балцерович
Неговото изказване в Криница бе озаглавено “Успехи и провали в намаляванетона стопанското изоставане”. На основата на световните стопански развитияпрез последните сто години, Балцерович представи доказателства за следнитеоснования (фактори) за успех и неуспех в стопанската политика.

 

Успех

Провал

Здрави финанси

Объркани закони и слаба защита на частнасобственост и договори

Стопанска свобода

Държавна собственост

Отворена икономика

Затвореност

Конкуренция

Стопански и данъчни привилегии

Свобода за започване на бизнес

Бюрокрация

Ниски данъци

Висок дял на държавните разходи в БВП(кражба от обществото)

Ниска инфлация

Висока инфлация

 

 

---------------------------------------

[1]Виж: http://www.segabg.com/14092004/p0010001.asp

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).