Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Незабелязаните ползи от „инфлацията” при оценките в образованието

Автор: Мария Неева* / 12.09.2014
Оцени тази статия:

В свое скорошно изследване[1] си Рафаел Болеславски (Университета Маями) и Кристофър Котън (Университета Куинс) разясняват тенденцията на „инфлация” при оценките в образованието, нейният ефект върху инвестициите на образователните институции и последиците за общото благоденствие. Докладът препраща към други изследвания[2], в които се посочва, че от началото на 1980г. средният успех в американските колежи и университети се е увеличавал с между 0,1 и 0,15 пункта на десетилетие. Голяма част от тази тенденция се дължи на ръст в дела на дадените най-високи оценки (който сега обхваща почти половината от всички оценки), както и съответно на значителен спад в дела на по-ниските оценки.

Традиционно по-ниските стандарти за оценяване се разглеждат като вредни за образователната система по две основни причини. Първо, по-слабите стандарти могат да компрометират качеството на образованието, тъй като позволяват на студентите да полагат по-малко усилия за получаването на високи оценки. Второ, когато високите оценки се дават лесно, те носят по-малко информация на работодателите, висшите учебни заведения, както и на други оценители относно способностите на студентите.

В изследването на Болеславски и Котън се оценява основателността на тези аргументи чрез разработване на модел от теорията на игрите с цел да се вникване в стимулите на учащите и на учебните заведения. Училищата се конкурират в подготовката на студентите за работодателите или висшите училища по два начина. Първият е чрез предприемане на скъпи инвестиции за подобряване качеството на предоставяното образование, като целта е да се повиши средната компетентност на завършилите. Вторият е чрез стратегическо избиране на политики за оценяване, които определят как се дават оценки на учениците с различни способности.

„Инфлацията” на оценките нараства при състезанието между училищата, тъй като се пишат високи оценки не само на най-добрите ученици. По този начин се увеличава делът на завършилите с отлична оценка, но в същото време се намалява информацията, която тази оценка съдържа за отделния ученик, като по този начин се намалява конкурентоспособността на най-добрите ученици. По-елитните училища повишават оценките повече (в строго статистически смисъл), възползвайки се от факта, че техните ученици като цяло имат средно по-висока компетентност, за да прикрият по-малко способните от тях.

В доклада се посочва се, че когато имат възможност да раздуват оценки, училищата правят повече инвестиции в качеството на образованието, отколкото когато това е забранено или непознато както практика. Ако допуснем, че повечето училищни инвестиции и усилията на учениците за обучение са стратегически допълващи се в развитието на човешкия капитал, то учениците, които очакват по-големи инвестиции от страна на училището, имат по-голям стимул за увеличаване на собствените си усилия.

Наличието на „инфлация” в оценяването повишава инвестициите в образованието, но в същото време размива академичната справка (transcript) на учащия и става по-трудно за работодателите да разграничат най-квалифицираните дипломирани студенти за съответната позиция. Когато оценките не дават адекватна информация за способностите на ученика, работодателят не може да разчита на академичната справка и затова се фокусира върху репутацията на училището. Това създава допълнителен стимул на учебните институции да повишават средната компетентност на своите ученици, както и качеството на услугата, която предоставят, чрез скъпи инвестиции. В изследването се показва, че ползите от раздуването на оценките могат да са по-големи от разходите, породени от размиването на академичните резултати, както и че елиминирането на това явление не означава винаги по-добър резултат от социална гледна точка.

 *Мария Неева е стажант в ИПИ.

 

 


[1] “The unrecognised benefits of grade inflation” by Raphael Boleslavsky and Christopher Cotton (2014) http://www.voxeu.org/article/unrecognised-benefits-grade-inflation#.VAb1uEGJ4Zw.facebook

[2] Rojstaczer, Stuart and Christopher Healy (2012), “Where A Is Ordinary: The Evolution of American College and University Grading, 1940–2009”, Teachers College Record, 114(7): 1–23. Rojstaczer, Stuart (2003), “Where All Grades Are Above Average”, The Washington Post, 28 January.