Незабелязани събития с дългосрочни въздействия
Word Format
(Word Format)
Покрай страстите на промените в кабинета, пресата и гражданството почти не забелязаха две събития, въздействията от който могат да се окажат по-съществени от промените в кабинета.
Те се случиха в края на миналата и началото на тази седмица.
Става дума за обвързването на позицията за АЕЦ Козлодуй с възстановяването на проекта за АЕЦ Белене и за фактическото затваряне на Парламентарния Информационен център.
Kozloduy & Belene – Бум!
На 15 юли Министерският съвет се сдоби с възглед за преговорите по глава Енергетика с Европейския Съюз: до построяването на АЕЦ-Белене да работят блокове 3 и 4 на АЕЦ-Козлодуй, ЕС да финансира „Белене“ със средства, които не са включени във вече договорените. Причина за това е обстоятелството, че страната щяла да загуби около 3 милиарда лева. В името на щастието на гражданството, на една фирма бе възложено да направи икономическото обосноваване на „Белене“. Вероятно за да не се губи време, били водени и преговори с „Тесла“ – производителя на първата турбина за „Белене“ (1989) – за нови доставки.
Отвъд чисто манипулативното използване на числото „3 000 000 000“ (т.е. без обяснение какво и как се е смятало), възгледът граничи с абсурда. Първо, както вече нееднократно сме писали, „Белене“ излага на непредвидим риск цялото стопанство и политическа система на България. Второ, тъкмо поради това „Белене“ не трябва да се обвързва с каквито и да е „загуби“ от затваряне на „Козлодуй“ 3 и 4, т.е. дори и да има „загуби“, те не се възстановяват като се планират два пъти повече загуби. Трето, пълна детинщина е да се очаква, че страни-членки на ЕС, които са спрели строителството на нови атомни централи, ще финансират такава по остаряла руско-съветска технология в България.
На това отгоре, фирмата, натоварена да направи разчетите за „Белене“, е получила между три и пет пъти по-малко средства (малко над 40 000 лева) от минимално необходимото за такова изследване по пазарни цени. Вероятно цялата работа е за отбиване на номера, за да има формално основание да се твърди, че има разчети.
PR вместо информация от парламента
Парламентарният информационен център бе едно от най-смислените учреждения на българската демокрация. Макар идеята за него да бе първоначално предложена от двама известни депутати от Великото народно събрание (1990-1991), центърът заработи една през 1998-1999 г., благодарение на подкрепата на Агенцията за международно развитие на САЩ и фирмата „ЕмЕсАй“.
От миналата година насам – след влошаването на информацията от Интернет страницата на Народното събрание, центърът остана единствената, бързо работеща връзка със законодателната власт.
В понеделник директорката на центъра бе уволнена, защото работата му преминавала към отдел „връзки с обществеността“ и към засега не съществуващ „център за парламентарни изследвания“.
Очевидно информацията за обществеността не е важна.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
