Невидимите промени в законодателната практика на 2004 г.

Законодателните идеи на народните представители през тази година будяттревога. Изглежда се засилва желанието за законово регламентиране на конкретниобласти на живота на обществото и икономиката.

Тази тенденция е очевидна, ако от списъка внесени законопроекти за тазигодина се извадят ратификации и законопроектите за изменение и допълнениеи изцяло новите идеи за законопроекти се сравнят с тези за миналата година.

Особеностите, за които става дума по-долу, се забелязват в законодателнатаинициатива на НДСВ (включително проектите на министерския съвет) и Новотовреме. Това е естествено, защото по традиция управляващите мнозинства по-честоупражняват своето право на законодателна инициатива. Донякъде обаче такъвхарактер имат и идеите на Коалиция за България. Ако опозиционните СДС иОДС бяха по-активни, вероятно и те биха били съставяли проекти за законисъс същото умонастроение.

По-точно тревожната тенденция се състои в това, че се увеличава броят назаконите, които:

· Се основават на схващането, че всеки специфичен вид дейност трябва дабъде регламентиран;
· Изобщо не разглеждат алтернативата – в дадената област нормите и стандартитена поведение да се налагат от само себе си, без специален закон и надзорот страна на държавата;
· Привилегирова се едно или друго съсловие;
· Изискват специфичен надзор, контрол, отчетност и администрация.

Няколко примера

Последният фрапантен случай на такъв закон е този за опазване на общественияред при провеждането на спортни мероприятия, приет на 14 октомври тази година.

От пресата са известни идеите да се съставят специални закони за автомобилнитеи екскурзионните превози на деца и ученици, за характера и дейността назаложните къщи и други такива.

Общото между тези три законодателни намерения (без значение, че еднотосе е осъществило, а другите засега са само замисъл) се състои в следното:

· Всеки обществено феномен и дейност – както например хулиганството – можеда се разчлени и започва да се разчленява на безкрайно много действия исъбития;
· От това разчленяване би трябвало да произтекат особени обществени илиадминистративни структури по контрол, отчетност, надзор и решаване на споровеи да се създадат санкции за неизпълнението на изискванията на закона; например– специалисти по озаптяване на футболни фенове, финансов надзор зад заложникъщи, лицензатори на автобуси за деца и юноши; съответните графи и подлистницив отчетните документи; разработване на клаузи в наказателните и процесуалнитечасти на закона и обучение на специалисти по тяхното съблюдаване;
· И в трите случая има някакво събитие или обществено настроение, коетопо неизвестни причини се приема за достатъчно и необходимо основание дасе законодава; тези събития и настроения също могат да бъдат безкрайно много.

Към тези могат да се добавят и други подобни законодателни идеи – за етажнатасобственост, за Черноморската ивица и плажове и пр., които в момента всеоще се обсъждат.

От март т.г. досега в Народното събрание са внесени следните закони сподобен замисъл:
· за меценатството;
· за доброволните формирования, създадени за подпомагане на органите наместното самоуправление и на Министерството на вътрешните работи;
· за розопроизводството;
· за правата и задълженията на пациента;
· за ветеринарномедицинската дейност;
· за юрисконсултите;
· за браншовите организации;
· за българския език;
· за фонд „Образователна интеграция на децата и учениците от етническитемалцинства“;
· за селскостопанска академия;
· за независимите оценители.

Някои от тези проекти са вече отхвърлени, а по-голямата част вероятно нямада бъдат приети. Появата им не е прецедент – такива са приетите неотдавназакон за браншовите камари, за архитектите и редица други професии. Онова,което ни занимава тук обаче е настроението. Очевидно то не е свързано свъвеждането на нова практика в осъществяването на определени, ясно отделимиправа, отношения и процедури, какъвто е случаят с законопроектите за: частнотоизпълнение, електронното гласуване, електронните платежни инструменти иплатежните системи, регистъра БУЛСТАТ или общинския дълг (също внесени всъбранието през този период).

Вероятните отрицателните ефекти

Пълзяща кастовизация
Онова, което в Индия се получило вследствие на религия и традиция тук сякашзапочва да си пробива път чрез закони и желание на народните избраници дапокажат грижа съставящите “народа” съсловия. В съвременните условия на подвижностна капитала и човешките ресурси подобни закони не са просто архаизъм. Отикономическо гледище тези и подобни на тези законови норми допринасят за:

· Монопол в рамките на регламентираната дейност;
· Пречки пред навлизането в дадения сегмент на пазара, оскъпяване на оборотана капитала и човешките ресурси;
· По-високи цени и по-ниска конкурентност.

Увеличаване на квази-данъчните и данъчните тежести
Квази-данъците могат да се определят като разход на време и средства награжданите и фирмите за работа с държавата и местната администрация. Тезиразходи обикновено не се пресмятат при съставянето на законите, но позволяватосъществяването на инспекции и проверки, изискването на документи, увеличаватнеобходимостта от лично общуване с администрацията и др.под. Според най-скромниоценки, документо-оборотът между българските граждани и фирми и българскотоправителство е около три пъти повече от онова, което се приема средно задругите страни от ареала Европа (два пъти повече отколкото в Сърбия, например).По-рано тази година изчислихме, че данъкът време при попълването на годишниданъчни декларации и статистически отчети през 2004 г. е минимум 124 хилядиработни дни на високо квалифициран персонал. Общото равнище на данъка времеи другите квази-данъци у нас е около 10-12% от БВП докато в ЕС е 4-5%. (Итук, и там последните измервания са от 2000 г.).

Специализирането на законодателството и регламентите и съответно на съсловията,които имат права и задължения по тях изисква и поддържането на голяма инеефективна администрация. Естествено е, това стечение на обстоятелстватада пречи на общото намаляване на данъците и да е фактор за поддържане нависок дял на държавното преразпределение в БВП.

Фундаментални обърквания
Очевидно, очакванията за специално уреждане на дейности, престъпления иотношения е основание на бездействие на администрация, съд и органи на опазванеи поддържане на реда. Те са най-честите предполагаеми облагодетелстваниот подобен род законодаване. У гражданите също се създават погрешни очаквания,че е възможно за дадено съсловие да се отвоюва монополна рента. Когато таковасъсловие бива вече отделено със законова привилегия, то започва да се грижиза увеличение на своята полезност за сметка на другите. Например създаденопреди две години привилегировано положение на архитектите* ги кара сегада усложняват процедурите за ползване черноморското крайбрежие – обстоятелство,което е видно и от съответния законопроект, и от обсъждането му. Другитеслучаи на държавно планиране също се появяват на подобна законова (българскапо-често, но и заимствана от страни-членки на ЕС) основа.

Един друг ефект е разрастването на законодателния фетишизъм, хипертрофияна законодателството и разпадането на управлението на закона.

Според възгледите на Австрийската школа и особено на Фридрих Хайек за формиранетона спонтанния ред на свободата, по-ефективни за напредъка и благосъстояниетона обществото са нормите, които са по-скоро абстрактни и предпазващи отрискове. Когато броят на конкретните и утвърждаващите нова поведение в даденасистема нараства, свободата и възможностите за развитие би трябвало да намаляват.

–––––––––

* Виж прегледа закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционнотопроектиране и други подобни закони в бр. 114 на този