Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Невидимата ръка, кадифената ръкавица и железния юмрук

Автор: Лъчезар Богданов / 24.04.2020
Оцени тази статия:

Статията е публикувана за първи път във вестник "Сега" на 17.04.2020 г.

Всяка икономическа криза, независимо дали финансова, пренесена от външни пазари или причинена от природно бедствие, е благоприятна почва за популизъм и облагодетелстване на специални интереси. Инструментите са различни, но обикновено се случва през палитра от нови регулации, ограничения,  привилегии и субсидии за различни категории стопански играчи. Често първото се използва за прикриване на второто, макар и да трябва да признаем, че понякога е проява на глупост. България е точно месец в извънредно положение и вече сме свидетели на разнообразни стари и нови идеи в този спектър. Инициативата идва от всички страни – от различни бизнес групи, маскирани като организации и асоциации, през малкия коалиционен партньор, та дори и от опозицията.

Безспорно борбата с пандемията наложи тежки ограничения пред икономическата активност в България и цяла Европа. Още повече, това бе внезапен шок, който в определени сектори означаваше почти незабавно пълно спиране на дейността. Вероятно има известно основание аргументът, че „невидимата ръка на пазара“ няма възможност бързо да насочи и преструктурира отношенията между търговци и потребители, между бизнеси, между длъжници и кредитори. Струпването на толкова непредвидими явления буквално в дни и часове може би дава основания за насочване и координиране на част от стопанските решения с действия на законодателите и изпълнителната власт. Въпросът е доколко държавата пипа с кадифена ръкавица или разчиства истински или привидни проблеми с железен юмрук, разрушавайки дългосрочно доверие, капитал и бизнес отношения. Пълно обобщение би било непосилна задача, но от представените примери всеки може да направи аналогии с други сходни инициативи. За щастие някои от предложенията не са все още приети, но непредвидимостта и скоростта на взимане на управленски решения не ни дават повод да сме спокойни.  

В първите дни голяма част от „затворените“ бизнеси, но и част от тези, които вече усещаха удара от блокирането на стопанския живот в цяла Европа, се сблъска с рязък спад на приходите. Очевидно трябваше да се търсят бързи решения и неслучайно се заговори за отлагане на плащания на данъци и обслужване на банкови кредити. Дотук – добре. Само че бързо се появи предложение за отсрочване на плащането на данък добавена стойност – това е данъкът който пряко отразява приходите, или с други думи, ако имаш срив в приходите, имаш и пропорционално намаление на данъчното задължение и няма какво да се отлага. Ресторантьорите доразвиха исканията си – да се отложи влизането в сила на новите изисквания за касовите апарати, а после директно поискаха намаление на ставката по ДДС за заведенията на хранене. На практика те поискаха същото, за което лобираха без да има никаква криза – съвсем очевидно е, че по-ниският данък или по-слабият данъчен контрол върху отчитането на оборота не могат да са антикризисна мярка за бизнес, който е изцяло затворен.

Туризмът е другият очевиден губещ. Съвсем реалистични са прогнози за удължаване на ограниченията пред пътуванията, което би довело до колапс на приходите от чуждестранни туристи. Логично е да се търсят механизми за ликвидна подкрепа на компаниите в бранша – вероятно те ще могат да се възползват както от предложения общ механизъм за мораториум на плащанията по съществуващи заеми от търговските банки, така и от нови кредити с държавна гаранция по схемата, вече одобрена от Европейската комисия. Независимо от тези възможности обаче представители на бранша поискаха отпадане на задължението да възстановяват предплатени суми от клиенти и замяна с ваучери за една или две години напред. Та нали именно това се посочваше като едно от предимствата на т.нар. „организиран туризъм“, за който се измислиха толкова регулации и се съществува цяло министерство? Ако не сте забравили, в името на защитата на потребителя например задължиха агенциите да имат офиси само на партерен етаж и да наемат само служители с правилните дипломи. Но именно защитата на потребителя с най-естествената мярка – да му се върнат парите за услуга, която не може да се предостави – е първото нещо, което се предлага да „отпадне“. Къде остава аргументът, че регулациите бизнеса са оправдани за гарантиране на правата туриста? Междувременно, отново изплуваха искания за отпадане на визите за руски граждани и субсидии за чартърните програми – мерки, които директно подпомагат един определен сегмент от бранша. Неусетно се заговори за освобождаване на концесионерите на плажове от такса за три години, както и за възможност те да „превземат“ свободните зони с чадъри и обекти уж за разреждането им – при положение, че всички мерки се оправдават с това, че ще има твърде малко туристи дори да се разхлабят противоепидемичните ограничения и все пак някой стигне до морето. На фона на тези опити за прокарване на стари мерки „ако мине в кризата“, министерството на туризма обяви, че ще пусне мобилно приложение, за да могат хората да следят къде има свободни чадъри и шезлонги.

Народното събрание е естествено поле за политическа изява и противопоставяне и няма нищо изненадващо в причудливите идеи, които в режим на късни нощни заседания се превръщат в закон. Тук е мястото да споменем за удара върху свободата и здравия разум, който за щастие бе спрян – всеобхватното фиксиране на всички цени, каквото в България не е имало и при Жан Виденов, и при Андрей Луканов, а дори и в плановата икономика преди 1989 г. Вероятно без да осмислят какво гласуват, депутатите забраниха на цените и да падат. Успоредно с това, прокуратурата започна война със спекулата – първо по аптеките, после се прехвърли към търговията с горива. Това отново са „стари битки“, те се водят независимо от фактите – например многократни анализи, от които се вижда, че търговията на дребно с горива е по-скоро конкурентен пазар, докато при търговията на едро има значителна концентрация. Преди дни пък излязоха данните за инфлацията за март и се видя, че всъщност цените спадат спрямо февруари, така че отново се държавните институции изхабиха ресурс да се борят с въображаем проблем.

„Защита на родното“ е винаги популярен мотив за каквито и да е регулации, навсякъде по света, от векове. Безспорно, забраната за работа на ресторантите нанесе внезапен удар на част от земеделските производители и производители на преработени храни, специализирали се в тази пазарна ниша. Правителството затвори и откритите пазари – да се надяваме това да е временна мярка – което допълнително влоши картината. Вместо обаче да се търсят работещи дългосрочни решения как тези производители да разширят възможностите за достигане до крайния потребител, включително чрез достъп до големите вериги, земеделското министерство извади от арсенала стари оръжия - директно изкупуване от местни производители, гарантирани щандове и квоти. Идеята за пространство за продажба на сезонни пресни плодове и зеленчуци има някакъв смисъл, макар идеята всеки магазин да приема доставки и да издирва десетки или стотици производители, повечето от които вероятно имат количества, за ден-два продажби. Заедно с това, и без никаква логична връзка, се въведе изискване за над 90% предлагане на млечни продукти, произведени изцяло с българско мляко. Разбира се, не е трудно да се провери, че произвежданото в България прясно мляко не може да задоволи 90% от потреблението, както и че така или иначе в големите вериги българските млечни изделия отдавна са над половината от асортимента. Тази регулация не подкрепя малките регионални производители и няма нищо общо с аргумента със свръхпроизводство земеделска продукция. В същото време, тя е доста груб инструмент, чрез който някои големи млекопреработватели ще получат привилегирован достъп „по втория начин“ до щандовете на супермаркетите, заобикаляйки правилата и критериите, приложими за всички останали.

Общото в този процес е стремежът да се използва кризата за прокарване на мерки, които изкривяват конкуренцията, дават предимство на едни на гърба на други или насочват държавна помощ към избрани. Правителството подкрепя едни и отхвърля (засега) други, но при режим на регулиране по бързата писта не може да се очаква предварителна оценка на въздействието. Дано започнат да прилагат поне здрав разум и базови познания за функционирането на икономиката, която ще трябва да функционира и след епидемията.