Невежеството ни прави по-бедни*

Търговията създава работни места, защото ни позволява да се фокусираме върху силните си страни


Миналата седмица Ричард Тръмка – президентът на АФТ–КИО (Американската федерация на труда – Конгрес на индустриалните организации), отново се изказа против предстоящите търговски споразумения с Южна Корея, Колумбия и Панама, твърдейки, че ще доведат до загуба на работни места в САЩ. И все пак всеки уважаван икономист – от Адам Смит през 1776 година до наши дни – е защитавал достойнствата на свободната търговия. Администрацията на Обама не спира с празните си приказки относно тези споразумения, угаждайки на невежеството на синдикатите и другите си леви поддръжници, които умишлено пренебрегват истината. Много от противниците на свободната търговия защитават и местното производство. Има ли някаква логика в това?

Трябва ли да наложим протекционистични мита върху вноса на моливи, например? Колкото и елементарен да изглежда моливът, за да бъде направен са необходими материали от цял свят (специално дърво, боя, графит, метал и каучук за гумичката) и специална машина. Колко ще Ви струва да си направите сам молив или дори да си отглеждате сам храна? Търговията означава по-ниски разходи и по-качествени продукти и колкото по-интензивна е, толкова по-добре.

Адам Смит е показал, че търговията, увеличавайки размера на пазара за всяка стока или услуга, позволява постигането на по-висока ефективност чрез масово производство, което пък от своя страна намалява разходите и крайната цена за потребителя. Надграждайки труда на Смит, икономистът Дейвид Рикардо през 1817 г. популяризирал концепцията за „сравнителното предимство”, доказвайки, че търговията е полезна, дори когато индивид или държава може да произведе всяко благо по-евтино. Например, ако Съединените щати произвеждат бира и вино, използвайки по-малко труд от Англия, пак ще има взаимна изгода от търговията, ако относителните разходи за производството на двете стоки са различни в двете държави – в Англия е много по-скъпо да се произвежда вино и сравнително скъпо да се произвежда бира, докато в САЩ и двете стоки се произвеждат по-лесно. Следователно, въпреки че производството на бира в Щатите е по-евтино, за САЩ е по-изгодно да произвеждат повече вино, което да търгува за английска бира. От своя страна, Англия печели от тази търговия, защото разходите й за производство на бира са същите, но вече може да купува по-евтино вино. Изводът, който можем да направим, е че всяка страна може да спечели, като се специализира в благата, при които има сравнително предимство, и ги разменя за благата, произведени от нейните търговски партньори.

Лесно е да се види загубата на 200 работни места в някой американски текстилен цех, произвеждащ мъжки дрехи, но не е толкова очевидна ползата от факта, че всеки може да си купи по-евтини мъжки дрехи, внесени от Китай, дори и когато памукът, с който са ушити, най-вероятно е отгледан в Съединените щати. Реалният разполагаем доход в САЩ нараства когато купуваме по-евтини вносни стоки, защото харчим по-малко, за да получим повече. Това нарастване на реалните доходи означава, че американските потребители могат да харчат повече за произведено в Щатите компютърно оборудване, самолетни билети и т.н. Загубата на 200 работни места в един сектор лесно може да се трансформира в недоловимо създаване на 2000 нови места в 100 различни местни индустрии като резултат от по-ниските разходи от свободната търговия.

Европейските и японски автомобилни компании произвеждат много от коли си в Съединените щати и често използват толкова части, произведени от американци, колкото използват Форд или Дженеръл Моторс. Щатските автомобилни компании имат заводи в Европа и Китай. Мита и други ограничения върху глобалното производство и продажба на коли ще доведат до по-високи цени, по-малко възможности за потребителите и по-малко заети в световната автомобилна индустрия, включително по-малко американски работници.

Възможно е да се отглежда по-скъпо и по-ниско качествено кафе в Южна Флорида, вместо да се внася от Колумбия. Споразумение за свободна търговия с Колумбия означава, че те ще купуват повече произведени в САЩ трактори Катерпилар и пшеница, отглеждана в Средния запад, а американските потребители ще купуват повече колумбийско кафе, плодове и платове. Потребителите в двете страни ще спечелят от по-ниските цени и по-високо качество и повече работници ще бъдат наети във всяка страна, произвеждайки това, в което са най-добри.

Ползите от търговия не винаги са лесни за забелязване или възприемане, така че не е изненадващо, че толкова много коментатори, политици, синдикални водачи и други не ги разбират. От президента и неговите висши подчинени се очаква да не се поддават на невежеството, а да образоват и да разсейват съмненията.

За щастие, съществуват организации като Института Катон (www.cato.org), които разполагат с качествени икономисти в сферата на международната търговия, посветили времето си в търсене на истината, както и с добри академични кадри, като непоколебимият и духовит Дон Бодро – професор в Университета Джордж Мейсън – който почти всекидневно изпраща писма, поправяйки лекомислените изявление на своите събратя – хората (посетете www.cafehayek.com).

На кратко, рядко ще се намери добър аргумент против свободната търговия, но ако чуете някой, който не можете да опровергаете, посетете горепосочените източници, за да Ви се изясни. Ако свободната търговия действително предизвикваше пренасочване на работни места към държави с ниски заплати, защо тогава страни като Мексико и Бангладеш имат високи нива на безработица, а места с високи заплати – Вирджиния и Швейцария например – имат почти пълна заетост? Навярно аргументът за свободната търговия е по-силен от разпространеното невежество.

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 21 март 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

 


Свързани публикации.