Нещо разумно в образованието

През седмицата стана ясно, че в Министерството на образованието и науката се обсъжда схема, според която компаниите ще подписват договор с университетите и ще си поръчват конкретно обучение. За това обучение ще заплащат самите те, а министерството ще изпълнява ролята на гарант срещу корупционни схеми.

Идеята за подобни съвместни действия между бизнеса и университетите е добра, тъй като ситуацията в някои сектори на трудовия пазар показва, че уменията на завършилите висше образование хора често не отговарят на нуждите на работодателите. В подобни случаи не съществуват много варианти. Ако работодателят не може да намери подходящ служител, той взема човек, когото трябва да обучава. В рамките на няколко месеца работодателят инвестира в новия служител повече отколкото получава на практика от него. Стимулите за работодателя биха били по-големи ако той може предварително да плати за обучението и да получи подготвен човек, който може да навлезе в същността на работата си за кратък срок. Известно е, че всяка нова работа изисква период на приспособяване независимо от опита и уменията на човека, който я заема.

Разходите за обучението биха могли да се оптимизират при участие на повече образователни институции на конкурентен принцип. При положение, че инициаторите на поръчката ще са реално работещи компании, чиято цел е да максимизират печалбата си, те ще имат стимули да получат най-високото качество срещу определените пари или съответно да определят един стандарт от знания и умения, които трябва да бъдат усвоени, което да им струва възможно най-малко пари. Това от своя страна ще засили конкуренцията между университетите, тъй като ще имат възможност да реализират приходи извън държавната субсидия и да докажат, че на практика са по-добри в едно или друго отношение от съперниците си.

Класациите за качеството на отделните университети в страната, които се правят до момента, не дават добра представа за действителното състояние на висшето образование. Стартирането на подобни програми ще покаже действително какви са изискванията на пазара и кои университети са способни да ги изпълнят. Само тези институции, които предложат изгодни условия на фирмите и качествено образование, ще бъдат предпочетени, което ще представлява реална оценка за тях.

Възможно е наличието на тези програми да промени до известна степен стимулите в университетите. В случай, че те са по-добре платени отколкото държавната поръчка например, е възможно преминаването на някои университети изцяло на издръжка от бизнеса. Тоест – възможно е те да предпочетат да не са зависими от държавата чрез получаването на субсидия, а да могат със собствени средства да се издържат. Разбира се, това е по-скоро краен вариант, но той е непосредствено свързан с начина на финансиране на университетите и със собствеността върху тях.

Според наличната информация от Министерството на образованието в момента се обсъжда стратегия за висшето образование по подобие на тази за училищното и предучилищното. Основен елемент в такава програма трябва да бъде въвеждането на някаква форма на ваучери и по-голяма автономия на университетите, с което да се стимулира по-голяма конкуренция между тях. За съжаление в програмата за развитие на училищното образование липсват конкретни показатели, според които да може да се оцени евентуално подобрение на системата. Затова в стратегията за висшето образование трябва да се поставят по-точно количествени цели, които да спомогнат за това да се реализират някакви действителни резултати.

Що се отнася до собствеността на университетите може да се помисли за евентуално приватизиране на някои от тях, при възможност и в частните такива да се използват ваучерите от държавата. Законодателството, отнасящо се за висшето образование в момента, предвижда създаването на такава частна институция да става с решение на Народното събрание и изпълнението на ред други ограничения, което означава, че съществуват големи пречки за навлизане на нови участници на този пазар. Тази процедура също трябва да бъде облекчена, тъй като това представлява административна защита на съществуващите университети и висши училища срещу по-голяма конкуренция.

Участието на държавата при тези програми се обосновава като евентуална гаранция срещу корупционни схеми. С това вероятно се има предвид издаването на дипломи, срещу които не стои реално обучение. Тук трябва да се отчете фактът, че едва ли има фирма, която би платила, за да могат нейните работници да получат документ, без да са научили нищо. Стимулът на компаниите да плащат за обучение е работниците в тях да стават по-производителни и да могат да добавят повече стойност. Плащането за “куха” диплома би било напразен разход, който фирмата не би извършила.

Образователната институция от своя страна трябва да осигури действително покритие на дипломите си със съдържание, иначе фирмите просто няма я предпочитат и тя не би реализирала приходи. Следователно ролята на държавата тук би могла да се сведе до формално разрешение за подобно сътрудничество и след това като гарант, че всяка страна ще изпълни своите задължения по договора. За съжаление, до момента държавата не се справя с тази функция, което представлява проблем за икономиката на България като цяло, така че вероятно и в този случай няма да бъде по-различно.

Полза от подобни програми ще имат и хората, на които предстои да започнат работа или които имат желание да се преквалифицират. Участието в такава програма ще им даде информация какви качества са им необходими и ще ги насърчи да ги придобият.

Като цяло пътят за развитие на висшето образование в страната е либерализиране на режима на създаване на университети, по-слаба зависимост от държавата чрез финансирането и съответно по-голяма автономия на образователните институции. Това обхваща и възможността за въвеждане на изцяло или частично платено обучение, въвеждане на схеми, според които парите следват студента, по-тясно сътрудничество с бизнеса и адекватност на изискванията на трудовия пазар. Напоследък от Министерството на образованието и науката излизат някои добри идеи. Въпросът е обаче дали те ще бъдат реализирани във вид, който би подобрил в най-голяма степен състоянието на тази важна сфера или отново ще останат само като добри пожелания и медийни изяви на министъра и неговите подчинени.

 

 

 

   


Свързани публикации.