Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нещо разумно от Масларова

Автор: Димитър Чобанов / 16.12.2006
Оцени тази статия:
 

През седмицата стана ясно, че министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова е предложила републиканският бюджет да поеме част от осигурителната вноска за пенсия, която в момента се плаща от работодателите. Заедно с това обаче, от министерството продължават да настояват за приемане на формула за регламентирано повишаване на заплатите в цялата икономика, както и за по-висока минимална работна заплата.

Предложението държавата да поеме част от осигурителната вноска, плащана от работодателите, означава на практика понижаване на данъчното облагане върху труда. В момента общата пенсионна вноска е 23% от брутното трудово възнаграждение, като вноската за задължителното пенсионно осигуряване в държавния фонд е 19%, а за допълнително задължително в частен фонд – 4%. От тези 23% работодателите поемат 65% или 14.95% от брутното възнаграждение, а за работниците остават 35% или 8.05% от брутното възнаграждение. Сегашното предложение е вноската от работниците да се понижи до 30%, за работодателя да бъде 35%, а останалите 35% да се плащат от републиканския бюджет - тоест ефективно осигурителната тежест за бизнеса ще се намали почти наполовина, тъй като парите за пенсиите ще имат друг източник.Това предложение е добро и следва логиката на действията на настоящото правителство, което понижи пенсионната вноска и през 2006 г. Ефектите от това действие бяха, че въпреки понижението с около 1/6 на осигурителната тежест спрямо 2005 г. приходите на социалното осигуряване за първите три месеца на 2006 г. спрямо съответния период на 2005 г. са се понижили с 0.2% по данни на Министерството на финансите. Растежът на средния осигурителния доход за страната за същия период според данни на Националния осигурителен институт и изчисления на автора е 6.9%. Следователно обяснението в запазването размера на приходите трябва да се търси освен в нарастването на доходите и в разширяването на базата или, в резултат от понижението на осигуровките, се наблюдава “изсветляване” на част от доходите в българската икономика.Такова преминаване “на светло” се получава, когато разходите за укриване и неспазване на регламентите са по-ниски от разходите за плащането на данъците (осигуровките). Ако правителството продължи последователно политиката си, тогава разходите за труд на работодателите ще станат по-ниски и това ще стимулира плащането. Освен това ще се стимулира и икономическата активност като цяло, тъй като по-малка част от дохода на работещите граждани ще се отнема от държавата. Заедно с това ще нарасне ефективността поради по-доброто разпределение на ресурсите от частния сектор в сравнение с публичния. Следователно всички тези аргументи показват недвусмислено, че подобно намаление на данъците трябва да бъде подкрепено.Тук възникват въпроси дали ефектите от това действие ще са само положителни и съответно как ще се финансира дефицитът в бюджета на НОИ, който ще възникне ако това предложение се реализира на практика. Негативни последици биха могли да се търсят в посока ограничаване възможностите за повишаване на вноската в частните пенсионни фондове, която може да служи за основа за получаване на по-високи пенсии в бъдеще. Това предложение означава запазване на приходите в НОИ при сегашните им равнища в краткосрочен аспект и по-бързото им нарастване в дългосрочен аспект спрямо потенциала в момента поради изброените по-горе фактори. Тези приходи обаче, осигуряват твърде ниска пенсия спрямо работната заплата – около 35%, които не са достатъчни за покриване нуждите на пенсионерите. Пътят за по-голямо нарастване на пенсиите е чрез увеличаване дела на осигуряването в частни пенсионни фондове. Вноската от 4% за допълнително задължително осигуряване, която се събира в момента, все още не е достатъчна, но предложената промяна може да допринесе да се забави именно нарастването на този втори стълб. От друга страна намалените разходи за работодателите ще им позволят да осигуряват допълнително работниците в лични сметки, което би било стъпка в правилната посока.Освен това трябва да бъде разгледан и ефектът върху консолидирания бюджет и върху бюджета на НОИ. Дефицитът в бюджета на НОИ – тоест разликата между приходите от осигурителни вноски от осигурените лица и разходите за пенсии ще нарасне, но тази разлика регламентирано ще бъде поета от републиканския бюджет. Освен това в консолидирания бюджет напоследък се поддържа доста висок излишък (3.2% от брутния вътрешен продукт през 2005 г. или над 1.3 млрд. лв.), който би бил напълно достатъчен, за да покрие в пълна степен вероятния дефицит. Нещо повече - тази политика се води и през 2006 г., като превишението на приходите над разходите през първите три месеца е почти 429 млн. лв. и се очаква значително да се повиши до края на годината като достигне близки стойности до тези от 2005. Разбира се, тук предполагаме, че правителството няма да извърши значителни разходи поради президентските избори или в стремежа си да изпълни някои от прекомерните обещания, дадени по-рано. В този смисъл използването на средствата в бюджета за подобно ефективно намаление на данъците е един от най-добрите варианти от гледна точка стимулиране развитието на икономиката.Фактическото понижение на осигуровките обаче, не трябва да бъде мотив за повишаването на други данъци, както се случи това през 2006 г. с акцизите. Аргументът, че трябва да бъдат достигнати минималните равнища според изискванията на Европейския съюз, беше използван от правителството, но повишаването беше изтеглено по-рано във времето, за да се компенсират евентуалните по-ниски приходи от осигуровките. Според наличните данни обаче, приходите от осигуровки почти не се променят, докато тези от акцизите върху цигарите - например - са по-ниски.Като заключение може да се посочи, че предложението за осигуровките е едно от малкото добри, правени напоследък от министерството на труда. Точно то, а не останалите промени в регулациите, трябва да бъде подкрепено. Въпреки че е възможно то да не носи изцяло положителни ефекти, ползите за българската икономика от него ще превишават разходите и то ще представлява подобрение спрямо положението в момента.