Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нерешителното правителство*

Автор: Ричард Ран** / 18.02.2011
Оцени тази статия:

Белият дом гледа несериозно на бюджета

 

Белият дом точно ревизира прогнозата си за бюджетния дефицит тази година на 1,65 трилиона долара, от 1,3 трилиона долара, оценка от миналата година. Това е с 300 милиарда долара повече за периода, определен като „година на икономическо възстановяване”. Републиканците от долната камара се опитват да прокарат „орязване” на разходите със 100 милиарда за тазгодишния бюджет, но от Белия дом твърдят, че това е твърде много. Да повторим: от Белия дом току-що промениха оценката си за очакван дефицит със стойност, доста по-висока от тази, която републиканците от Камарата на представителите се опитват да спестят.

В началото на седмицата от Белия дом оповестиха и предложението за бюджета за следващата година. В него се твърди, че през следващите 10 години дефицитът ще бъде намален с 1,1 трилиона долара. Също така, планът е до 2017 година дефицитът да достигне до 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), но от администрацията казаха същото и за миналогодишния бюджет и очакваха същия резултат до 2015 година. Комисията за намаляване на дефицита към президента Обама обяви, че САЩ имат нужда от намаляване на дефицитните харчове с 4 трилиона долара през следващите 10 години, докато президентът предлага редуцирането им за същия период само с 1,1 трилиона. Ако имате чувството, че администрацията не се отнася сериозно и ситуацията с публичните финанси се влошава, то не сте далеч от истината.

Президентът предлага правителството да похарчи повече от 3,7 трилиона (неговото „съкращаване” на бюджета също така включва повишаването на редица разходи). Определения като необмислен, безразсъден и налудничав не са в състояние да опишат плана му. Съществуват доказателства, че ако правителството позволи отношението дълг/БВП да надхвърли 90%, икономиката значително ще отслабне, публичните разходи ще излязат извън контрол, нараствайки лавинообразно, защото лихвените плащания по обслужването на дълга растат по-бързо от икономиката. Съединените щати най-вероятно ще минат прага на 90-те процента до една година (в момента отношението дълг/БВП е 68%, при 37% от 2008 година).

Досега чуждите инвеститори изкупуваха дълга на САЩ, но с нарастването на инфлацията (което в момента се случва на световно ниво), местните и чуждите кредитори ще изискват по-висока възвръщаемост, която да ги компенсира за по-високата очаквана инфлация. През последните няколко години САЩ успяваха да се финансират при по-ниски лихви, заради политиката на Федералния резерв за парична експанзия - с други думи, изкупуването на дълг с току-що напечатани долари. Това не може да продължава вечно, така че скоро можем да очакваме край на този подход.

Гърция е пример за това какво става, когато отношението дълг към БВП достигне критичните нива. Публичните услуги, заплати и социални трансфери биват драстично съкратени, защото няма друг вариант и икономиката се срива. Останалият свят няма да може да направи нищо, за да помогне на Щатите. Великобритания и редица други европейски държави също най-вероятно ще минат границата от 90% още тази година, докато Япония ще бъде на нива около 200%. Япония успяваше да се размине досега с последствията от високи стойности на дълг/БВП, защото почти целият дълг се държи от местното население и институции. Това обаче, доведе до икономическа стагнация (Китай съвсем наскоро измести Япония като втората най-голяма икономика в света). Какво ще се случи със САЩ, когато японците започнат да продават щатски ДЦК за трилиони долари, за да посрещнат собствените си задължения?

Барак Обама също така предлага повишаване на някои данъци в бюджета. По-високите им нива обаче, ще забавят икономическия растеж, ако вземем под внимание големите лихвени плащания, които ще са резултат от растящите федерален, щатски и местен дълг. Икономическият растеж зависи от спестяванията, необходими за финансирането на производителни инвестиции, които създат работни места и нови технологии. Ако правителството изземва по-голямата част от спестяванията на домакинствата и частния бизнес чрез емисии дълг, по-високи данъци и инфлация, резултатът ще е стагнираща икономика и по-голяма безработица.

Има ли как този мрачен сценарии да бъде избегнат? Да. Чрез реално - а не псевдо- съкращаване на публичните разходи и в частност трансферните плащания. Обама, крайно безотговорно, при предлагането на бюджета дори не е повдигнал въпроса за проблемите на т.нар. „права” на социално и здравно осигуряване. Републиканецът от Уисконсин Пол Д. Райън, който е и председател на Комисията по бюджета към долната камара предлага политика на разумно изготвен бюджет. Ще имат ли останалите републиканци смелостта да го подкрепят? Ако да, ще подкрепи ли Сенатът, където мнозинство имат демократите, републиканците от долната камара? И накрая, ще се реши ли най-после Обама да поеме отговорността и да предприеме истински бюджетни реформи? Твърде много неизвестни пред Вашингтон, твърде лошо за нас.

Подгответе се, защото ситуацията ще се влошава още преди политиците да предприемат нещо. Дотогава, предлагам ви да прочете „Съкращаване на федералното правителство” (Cato.org), на моя колега от Института Катон – Крис Едуърдс, за това как се правят реформи и как се режат публични разходи. Така поне ще може да водите аргументиран диалог с избраните от народа бюрократи и да звучите добре осведомен и подготвен, когато катастрофата настъпи.                   

 

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,14 февруари 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.