Неравенството в материалните условия е най-голямата пречка пред обучението онлайн

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Много малко сфери останаха незасегнати от мерките, които целят ограничаването на разпространението на коронавируса; на почти всички се наложи да преформатират малко или много начина си на работа, за да се съобразят с новите условия. Несъмнено образователната система преживя един от най-значимите шокове и беше принудена в рамките на дни да пренесе целия образователен процес, от класната стая в интернет, къде – успешно, къде – не толкова. Успехът или провалът на този преход е предопределен от редица фактори – от цифровите умения на учителите и гъвкавостта на училищната управа, до техническата осигуреност на учениците и желанието на родителите да подпомагат обучението им в хода на извънредното положение.

Цифровите умения на учителите са първото  необходимо условие за нормалното протичане на учебен процес от разстояние; ако такива липсват, дори и всички останали изисквания да са изпълнени, обучението от разстояние изглежда труднопостижимо. Данните от Международното изследване на ученето и преподаването (TALIS[1]) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сочат, че почти 1/5 от учителите в страната имат нужда от подобряване на цифровите си умения. Силното застаряване на професията през последното десетилетие също не благоприятства за равнището на дигитална грамотност на учителите. Въпреки това, анекдотичният поглед от провеждането на учебния процес в хода на кризата сочи, че учителите като цяло се справят, включително благодарение на помощта на учениците си. Трябва да имаме предвид и обстоятелството, че в общия случай основната промяна е в начина на преподаване на уроците – не можем да говорим нито за въвеждане на платформи за електронно обучение, нито за изпитване онлайн, които биха подложили на по-сериозно изпитание цифровите умения на преподавателите.

Начинът, по който училищата организират учебния процес от разстояние, също е от значение.  Очевидна е липсата на организация за подобна ситуация, а кризата хвана повечето училища неподготвени. Затова няма единен, общоприет подход към виртуалния учебен процес – всяко училище, а често дори и отделните учители, избират предпочитания от тях инструмент за създаване на онлайн класна стая и поставяне на задачи. От своя страна, това означава, че липсват стандарти и унифициран подход към работата, а на учениците понякога се налага да работят едновременно с различни платформи. В идеалния случай училищата биха имали платформа за онлайн обучение, която използват по принцип за домашни, изпитвания и споделяне на учебни материали в хода на нормалната си работа. Настоящият извънреден режим на работа може да насочи много училища именно натам, особено ако моделът на обучение от разстояние се окаже успешен и работещ.

Най-голямата пречка пред преместването на образователния процес онлайн е наличието на подходящи условия и ресурси в домакинствата на учениците. Подробен поглед към тях ни дават данните[2] от последното издание на PISA. Преди сме демонстрирали[3], че семейната среда и ресурсите са сред най-важните фактори, които предопределят постиженията на учениците, и по тази причина няма да се спираме подробно на връзката между тях; вместо това се фокусираме върху детайлния достъп до цифрови ресурси.

Първата предпоставка за участие в онлайн обучение е наличието на достъп до интернет и това изглежда е пречка за много малък дял от учениците, като в рамките на въпросника на PISA 2018 малко под 3% от тях заявяват, че не разполагат с такъв в дома си. Данните не влизат в детайли за скоростта и надеждността на достъпа, но, предвид качествената връзка с интернет[4] в България, можем да допуснем, че това също е сравнително ограничен проблем. Далеч не по този начин обаче стоят нещата с достъпа до компютри, които могат да бъдат ползвани за учебна работа – такива липсват в домовете на 9% от децата (ако вземем предвид и тези, които не са отговорили, делът набъбва до 14%), което вече представлява сериозна пречка пред пълноценното им участие в образователния процес от разстояние. Докато присъствието в клас е възможно и с помощта на таблет или дори смартфон, то писането на домашни, изпитването и удобния достъп до други образователни ресурси изглеждат силно затруднен при липса на подходящ компютър. Това поставя поне всеки десети ученик в положение, в което трудно могат да участва пълноценно в обучението от разстояние, благодарение на липсата на чисто материални условия. В домакинствата, в които има поне един компютър обаче в почти всички случаи има поне 2 или повече; това от своя страна означава, че в обикновено нуждата от споделяне на техника в ситуация,  в която всяко дете се нуждае от собствено устройство за да учи онлайн не би трябвало да е пречка.

При материалните условия се наблюдават и значителни разлики по етнос. Тъй като PISA не съдържа етнически индикатор, за приближение се ползва употребата в домакинството на език, различен от официалния за страната. Докато в 8% от домакинствата, в които се говори български, няма компютър, то това е вярно за 18% от тези, в които основният език е друг (в българския случай, става дума най-вече за ромски и турски език). Към това можем да добавим и чувствително по-лошите условия за обучение вкъщи, особено в ромските домакинства – според последните данни от Изследването на доходите и условията на живот[5] на НСИ в 44% от ромските и 12% от турските домакинства липсва подходящо пространство за учене и писане на домашни. С други думи, провеждането на онлайн обучение сред малцинствата, особено ромското, среща значително по-големи пречки от гледна точка на необходимите материални условия.

В контекста на образованието в дома отношението на родителите и участието им в обучението на учениците също става по-важно. При липсата на контакт на живо между учител и ученик, неизбежно, част от ролята на учителя пада и върху семейството. В последното PISA проучване обаче 17% от учениците са посочили, че родителите им по-скоро напълно не подкрепят и не участват обучението им; това е вярно за 23% от домакинствата, където се говори език, различен от българския. С други думи, при почти 1/5 не може да се очаква помощ и подкрепа в семейството за допълване на знанията и уменията тогава, когато онлайн преподаването не е достатъчно.

Тези проблеми обаче в никакъв случай не означават, че по-широкото застъпване както на обучение от разстояние, така и на по-честа употреба на онлайн ресурси и платформи за електронно образование в хода на обичайния образователен процес не са желателни. Тъкмо обратното – настоящата криза може да послужи за пример как те могат да бъдат въвеждани все по-широко, но вземайки предвид и ограниченията им. Няма съмнение, че по-широкото въвеждане на електронно образование ще е полезно – то може да разреши редица проблеми, например достъпа до качествено образование на учениците в отдалечените и географски изолирани населени места. За да е възможно това обаче, трябва първо да бъдат преодолени разликите в материалните условия на учениците и подготовката на учителите и училищата, за да се гарантира равнопоставеният достъп до онлайн обучение.

 


[1] Подробен анализ на ЕК за състоянието на образователната система и учителите в България тук: https://ec.europa.eu/education/sites/education/files/document-library-docs/et-monitor-report-2019-bulgaria_en.pdf

[2] Пълните индивидуални данни от PISA 2018 тук: https://www.oecd.org/pisa/data/2018database/

[3] Виж https://ime.bg/bg/articles/semeinata-sreda-kato-faktor-za-postijeniyata-na-uenicite-pogled-prez-pisa/

[4] Виж, например, тук: https://www.speedtest.net/global-index

[5] Виж https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2019_ARTRFBK.pdf

 

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).


Свързани публикации.