Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Непосилната лекота на законите

Автор: Явор Алексиев / 21.09.2011
Оцени тази статия:

В понеделник беше представен третият брой на Юридически барометър (гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България). Проектът се реализира от Сдружение “Център за правни инициативи” с подкрепата на фондация “Америка за България”.

След година и половина системно наблюдение и анализ на тенденциите в развитието на българския правен ред, основното заключение на изданието е, че той се характеризира с висока степен на изменчивост и не може да бъде определен като достатъчно стабилен и предвидим. Непрекъснатата промяна на нормативната уредба и раздробяването на регламентацията посредством приемането на закони, регулиращи тесен кръг от взаимоотношения, и огромен брой подзаконови актове, затруднява правните субекти в процеса на правоприлагане.

Така например Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж беше приет като отделен нормативен акт, въпреки че спокойно можеше да бъде инкорпориран в Кодекса на труда или Кодекса за социално осигуряване. Друг пример в това отношение може да е обособяването на  Закона за Българската агенция по безопасност на храните като отделен от съществуващия Закон за храните.

Въпреки че динамиката на обществените отношения често налага изменение и допълнение на нормативната уредба, утвърдилата се през последните години тенденция да се променят закони в първата година след приемането им е по-скоро резултат от недобро законодателство, отколкото от промяна в урежданата материя. В рамките на година след приемането им са изменени 42% от законите, изследвани в периода януари – юни, както и 65% от законите, приети през предходните 6 месеца (юли – декември 2010 г.) Това до голяма степен се дължи на изоставянето на емпиричния подход при формирането на законодателната дейност. Резултатът е недостатъчно прецизната уредба на регулираната материя. Последващото приемане на многобройни подзаконови нормативни актове разширяват правната уредба отвъд рамките на закона.

Високата степен на изменчивост на българския правен ред оказва неблагоприятно влияние върху бизнес средата в редица отношения:

  • Работодателите изразходват време и ресурси за запознаване с промените в нормативната уредба;
  • Сложната и в същото време недостатъчно прецизна уредба отблъсква чуждестранните инвеститори;
  • Лошата нормативна уредба, която не е базирана на емпиричен подход при формирането на законодателната дейност, създава предпоставки за възникване на корупционни практики;
  • Честите изменения затрудняват адресатите на нормите при тълкуването на новите разпоредби

Поради тясната си обвързаност с планирането и изпълнението на бюджета, Законът за данъците върху доходите на физическите лица, Данъчно-осигурителният процесуалният кодекс и Законът за данък върху добавената стойност са три от петте закони с най-голям средногодишен брой изменения и допълнения от влизането им в сила (Графика 1).

Към момента са внесени 2 проекта за ЗИД на Кодекса на труда, въпреки че той беше изменян и допълван три пъти от началото на годината. В същото време Законът за защита на потребителите и Законът за данък върху добавената стойност са изменяни 3 пъти още преди да влязат в сила, а Законът за търговския регистър - цели 5.

Третият брой на “Юридически барометър” обособява още няколко тревожни тенденции в развитието на българското законодателство:

  • 8-10% от новоприетите закони предвиждат обратно действие на поне част от разпоредбите си;
  • 40% от законите, приети през януари-юни, 2011 г., предвиждат отклонение от общото правило за влизане в сила на законите – т.е. влизат в сила веднага след обнародването им в Държавен вестник, а не 3 дни по-късно;
  • Наблюдават се засилени темпове на изменение на законодателството през последните 5 години, като 70% от всички общо 1035 изменения и допълнения са направени през този период.

Непрекъснато увеличаващият се брой на законовте и подзаконовите нормативните актове е по-скоро свидетелство за липсата на далновидност от страна на законодателя, отколкото за обективно възникнала нужда за регулирането на нововъзникнали отношения. Нито законодателите, нито адресатите на нормите имат интерес от прекалено честата промяна на нормативната уредба. Фактът, че голяма част от законите биват изменяни още по време или скоро след влизането им в сила показва липсата на системност и задълбоченост при съставянето им. За всеки е пределно ясно, че това може само и единствено да вреди на местния бизнес и да отблъсква инвеститорите.