Неочакваните промени в акцизите за 2007 г.

По време на дебатите по бюджета на Република България през 2007 г., коитопродължават през последните 3 седмици, стана ясно, че се подготвят две основнипромени в ставките за акцизите за 2007 г.:

1. Променя се структурата на акцизите върху цигарите. Към момента акцизитесе формират от адвалорен данък в размер на 48% от цената на дребно плюс15 лв за 1000 къса. Предвиждат се следните промени в структурата на данъка– адвалорният компонент става 54% от цената на дребно, а специфичният компонент- 6,5 лв за 1000 къса.

2. Повишават се ставките на акцизите върху течните горива спрямо предвиденияграфик за хармонизиране на режима на данъчно облагане на България с тозина ЕС. Според разчетите на Министерство на финансите, предсрочно увеличенитеакцизи ще доведат до допълнително приходи в бюджета в размер на 51 милионалв през следващата година.

Акцизи върху цигарите

Промяната в структурата на акцизите върху цигарите ще доведе до следнитеефекти: понижаване на данъка в абсолютен размер за цигарите от най-нисъкценови клас, запазване на цената на цигарите от среден ценови клас и повишаванена данъчния размер за скъпите цигари. Това означава, че облагодетелстванще бъде Булгартабак Холдинг, тъй като цигарите, които се произвеждат откомпанията, са от най-нисък ценови клас за България и следователно променитев акцизите ще доведат до тяхното понижаване. За сметка на това ще се повишатцените на вносните марки “Марлборо”, “Кент”, “Давидов” и др.

Според директивата на ЕК за акцизите върху тютюневите изделия всяка страначленка на ЕС решава каква да бъде структурата на акциза, но адвалорнияткомпонент трябва да бъде между 5 и 55% от продажната цена на дребно, а минималнатаставка на целия акциз е 64 евро (125 лв). Към септември тази година средниятакциз в България е 73 лв. Адвалорният компонент от общата ставка на акцизавърху цигарите в България (48% към момента) е по-висок от средните нивав ЕС (36,5%).

Всяка специфична структура на акциза оказва различни ефекти върху индустриятаи върху пазара като цяло. Според професор Кносен от университета Маастрихт,по-големият дял на адвалорния компонент от данъка увеличава ценовите различияна отделните марки цигари в абсолютен размер, водят до по-малко инвестицииот страна на производителите във висококачествени продукти, насърчават потреблениетона по-евтини и некачествени цигари. Следователно допълнителното увеличаванена адвалорният компонент на акциза в България ще подейства неблагоприятновърху пазара на скъпи и качествени цигари.

Акцизи върху течните горива

Повишаването на акцизите върху горивата, освен отчетените 51 млн. лв. приходиза бюджета, ще доведе до оскъпяване на всички стоки и услуги по веригата,при които производствените разходи включват горива. Най-голямо отражениевърху цените за крайни потребители ще окажат тези стоки и услуги, коитоса най-енергоемки от гледна точка на използване на течни горива при производствотоим и в същото време търсенето им е ценово нееластично (като основните хранителнипродукти и транспорт), т.е. производителите и доставчиците могат да прехвърлятпо-голяма част от бремето на косвените данъци върху потребителите. Товаозначава, че не само ще се увеличи средното ценово равнище на цените настоките и услугите в страната, но ще се променят и относителните цени напродуктите на пазара.

Акцизите са косвен данък върху потреблението на определени продукти. Ноза разлика от данъка върху добавената стойност, който представлява общ данъкза всички стоки (с изключение на някои изрично освободени от ДДС стоки иуслуги), акцизите са специфичен данък, с който се облагат само определенистоки. Облагането на тези стоки има следните конкретни задачи:

• Да се намали и ограничи потреблението на стоки, които се считат за вредниза здравето на човека – алкохол, цигари, горива, които замърсяват природата.

• Държавата да използва целево приходите от акцизи, като финансира такивамероприятия и публични услуги, които коригират негативните ефекти от потреблениетона вредните стоки – например провеждане на кампании срещу тютюнопушене,профилактични прегледи, по-добри здравни услуги, опазване на околната средаи др.

• Част от акзиците върху горивата следва да се изразходват за подобряванена пътищата и изграждане на инфраструктура. От състоянието на пътната мрежазависи общото потребление на горива в страната. Хората, които използватпътищата най-много, плащат най-много акцизи поради относително по-голямотоим потребление на горива. Това е един индиректен начин този, който ползвауслугата “пътища”, да плаща в най-голяма степен за нея.

Но за какво ще бъдат използвани в България събраните допълнителни приходив бюджета от ускореното повишаване на акцизите? За нито едно от посоченитепо-горе цели, а за финансиране на бюджета на армията, за да достигне 2.55%от БВП през 2007 г. От Министерство на отбраната аргументират необходимосттаси от повече средства с изискване на НАТО за минимален бюджет за армия,равен на 2.6% от БВП. Както обяви Георги Ангелов на пресконференцията, организиранаот ИПИ в 13 ноември по повод представяне на алтернативен бюджет с нискиданъци, неофициалната препоръка на НАТО към страните-членки на Алианса еда отделят минимум 2% от БВП за разходи за армията. Идеята България да достигне2.6% е инициатива на страната ни, която може да се предоговори. Предвидените2.55% разходи за 2007 г. отреждат на България място в челната тройка отстраните от ЕС по показателя размер на разходите за армия като процент отБВП. Фактът, че ще бъдем сред първенците в тази класация, едва дали ще донесенякакво удовлетворение на по-голямата част от данъкоплатците в България,които ще предпочетат да запазят отнетия им държавата доход, който отиваза армията и да го използват за по-необходими нужди.

Ефекти от предсрочното повишаване на акцизите върху горивата:

– Увеличава се инфлацията в страната.

– По-високите акцизи ще доведат до по-големи приходи в бюджета от първоначалнозаложените – от ДДС и други косвени данъци. Тъй като разчетите на бюджет2007 г. не са правени при такива допускания, най-вероятно ще има отновопреизпълнение на приходната част от бюджета, което означава изземване напо-голям доход от данъкоплатците от необходимия за финансиране на предвиденитепублични блага.

– Създава се непредвидимост в бизнес средата, тъй като управляващите несе придържат към предварително установените параметри на приети стратегиии официални становища.

– Увеличава се общото данъчно бреме за икономката, което означава по-голяманеефективност в резултат на преразпределението на средства и по-малко разполагаемдоход за гражданите.

– По-високите приходи от акцизите не се използват по предназначение – заподобряване на пътната инфраструктура в страната или за опазване на околнатасреда, а ще бъдат насочени към по-големи разходи за армията. Увеличенитеразходи за армия не водят до преки позитивни ефекти върху икономиката иповишаване на икономическия растеж, каквито са директните ефекти от по-нискитеданъци и стабилността на инвестиционната среда.

– Създават се прецеденти за лобиране пред правителството, което ще служикато пример на други министерства и бюджетни структури при обосноваванена искане за повече пари и покриване на допълнителни разходи.

Неконсистентност и непрозрачност във водената политика в страната

През седмицата няколко представители от НДСВ съобщиха пред медиите, чеувеличението на предвидените ставки на акцизите върху горивата не е обвързанос отпускането на повече пари за Министерство на отбраната и Министерствона бедствията и авариите. Въпреки, че връзката между двете събития бешепризната и от премиера Сергей Станишев, от НДСВ се оправдаха с МВФ, койтое предложил да бъдат увеличени акцизите като буфер срещу евентуалните рисковеза бюджета от членството на страната ни в ЕС. Ще припомним, че последнотоосмо споразумение на България с МВФ беше удължено до март 2007 г., въпрекиче то трябваше да приключи до септември 2006 г. След март не се очаква сключванена ново споразумение с Фонда, а продължаване на сътрудничеството чрез експертнимнения и оценки. Факт е, че когато МВФ настояваше за премахване на класоветеза прослужени години в началото на 2006 г., което беше част от подписанмеморандум през 2004 г. между МВФ и България, управляващите предпочетохада не спазят ангажимента си, въпреки настояването на Фонда. По отношениена акцизите, обаче според думите на управляващите, те се съобразяват “надобра воля” с представители на Фонда, въпреки направените разчети на проектобюджетапри по-ниски ставки. Няма как да повярваме, че увеличения бюджет на Министерствона отбраната и по-високите ставки на акцизите са съвпадение и нямат общопо между си. Избягването да се поеме политическа отговорност при вземанетона решения, които засягат всички граждани и оправдаването с трети страние сигнал за непрозрачност във водената политика на страната, отказ от осъществяванена диалог по важни въпроси и наличието на политически интереси.

Другата отправна точка, от която може да се коментира решението на управляващите,е през призмата на изказаната решителност на министър-председателя СергейСтанишев, че неговият кабинет няма да допусне търговците да спекулират сцените на стоките преди влизането на страната с ЕС. Ето че именно кабинетътсъздава предпоставка за вдигане на цените. Очакването за по-високи цении изненадата върху бизнеса ще се отрази още сега, в последните седмици предивлизането на страната в ЕС, тъй като цените инкорпорират в себе си очакванияза промените в бизнес средата. Разбира се, правителството не трябва да предприеманикакви мерки срещи доставчиците и производителите, защото свободният пазаре единственият регулатор за установяване на справедливи пазарни цени настоките, които отразяват в най-голяма степен реалната стойност на продуктите.Индуцирането на инфлация чрез изкуствено завишаване на цените чрез по-високикосвени данъци, обаче, е в ръцете на правителството.