Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Необлагаем минимум – старата песен на нов глас

Автор: Зорница Славова / 15.11.2013
Оцени тази статия:

Тази седмица отново се заговори за въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица, след като зам.-председателят на Народното събрание от ДПС каза, че подобна идея се обмисля и може да стане факт, ако се приеме от мнозинството. Всъщност синдикатите отдавна настояват за определяне на необлагаем минимум (за което вече сме писали), но правителството се въздържа заради създаването на стимули за осигуряване на по-ниски от реалните заплати.

Сега обаче от ДПС обмислят нов начин за въвеждането на необлагаем минимум. Идеята е да се приеме един вид „косвен” необлагаем минимум, където данъкът на получаващите минимална заплата да се удържа, а после да се връща от държавата.

Първо, трудно е да повярваме, че данъкоплатците ще бъдат заблудени от подобно упражнение. Естествено, че това ще създаде стимули за осигуряване на по-ниски заплати при все, че и сега голяма част от данъкоплатците не виждат смисъл от плащане на данъци и осигуровки.

Второ, необлагаемият минимум значи намалени приходи за бюджета при и сега съществуващ дефицит за следващия бюджет. Синдикатите са изчислили, че въвеждането на необлагаем минимум до размера на минималната заплата ще струва 650 млн. лв. за годината. Да, обаче не отчитат стимула за много хора, които сега получават над минимална заплата, да започнат да се осигуряват на по-ниска заплата, за да не плащат данъци, което може ще увеличи пропуснатия приход за бюджета. Всъщност, при новата идея разходите ще се увеличат още повече, защото връщането на удържания през годината доход ще коства сериозни разходи за администриране.

Трето, въпреки че министърът на финансите ясно заяви, че плоският данък ще остане, той допуска въвеждането на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане през втората половина на мандата на правителството. Това реално е прогресивна скала и означава различно данъчно третиране. Тук отново стои проблемът, че изключенията са директен стимул за укриване на доход.

Четвърто, данъчната политика не може да е инструмент за провеждане на социална политика от правителството. Една по-ефективна социална политика би била насочена към подпомагане на икономическия растеж и оттам – увеличаване на  доходите на работещите. С много по-висок дългосрочен ефект върху доходите биха били мерки за повишаване на конкурентоспособността и по-добри условия за бизнес, за да може и работните места, и реалните заплати да растат.  А заиграването с плоския данък и необлагаем минимум е чиста проба популизъм и огромен риск за бюджетните приходи.