Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Необходими са повече преки чуждестранни инвестиции, а не по-малко внос в икономиката

Автор: Адриана Младенова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

В началото на месеца МВФ разпространи доклад на международна среща в Сингапур, в който се изразява отново опасението от финансовата уязвимост на българската икономика, свързана с дефицита по текущата сметка и увеличаване на външния дълг на страната вследств на бума в кредитирането на частния сектор. Прогнозата на Фонда е дефицитът по текущата сметка в страната да достигне 12.4% от БВП в края на годината.

Прегледът на платежния баланс за първите седем месеца на 2006 г. показва дефицит от 7,6% от БВП спрямо 5% през същия период на 2005 г. или в номинално изражение - 1,82 млрд. евро спрямо 1,07 млрд. евро предходната година. Отрицателният дисбаланс на търговското салдо достига 10,8% от БВП до месец юли 2006 г.

Въпреки привидното задълбочаване на тенденцията за дефицит и неравновесие, няколко фактора трябва да се вземат под внимание при анализиране на платежния баланс на страната.
На първо място, забелязва се обръщане на тренда на компонентите на търговското салдо и за седемте месеца януари-юли износът на страната расте с по-бързи темпове спрямо вноса – съответно с 29% и 26,6% на годишна база.

На второ място, след осезаемото намаление на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната в началото на 2005г. се забелязва възстановяване на нивата им, като за първите седем месеца са се увеличили с 126% спрямо същия период миналата година. ПЧИ достигат 6,6% от БВП спрямо 3,3% от БВП през 2005 г. В края на юли 2006 г. чуждестранните инвестиции покриват вече 87% от дефицита по текущата сметка срещу 65,7% през 2005 г. Интересът на инвеститорите към активи и бизнес в страната може да се обясни най-вече с присъединяването на България към ЕС, наличието на неоползотворени ниши на пазара, възможности за навлизане на печеливши бизнес начинания и преструктуриране на съществуващите предприятия. Докладът на Европейската комисия през месец май, в който не беше посочена точна дата за присъединяване на България и Румъния въпреки очакванията за това, не забави видимо ръста на инвестициите. Очакваният окончателен доклад на 26 септември ще създаде по-голяма сигурност и предвидимост в бизнес средата и това ще послужи като катализатор за допълнително навлизане на чуждестранни инвеститори в страната. С най-голям процент (близо 140%) се е увеличил дяловият капитал като компонент от ПЧИ. Чрез него се отчитат постъпленията от продажбата на недвижими имоти на чужденци и други парични вноски в капитала на български предприятия.

Трето, общият платежен баланс в страната е положителен - в размер на 1106,6 млн. евро спрямо 99,1 млн. евро за същия период на 2005 година. Увеличението на този показател е над 10 пъти, което също говори за финансова стабилност на икономиката. За първите седем месеца на тази година резервните активи на БНБ са нараснали с 875,9 млн. евро.

Тези три фактора показват, че дефицитът не се дължи на задълбочаване на неравновесията в икономиката, а напротив – интересът, който чуждестранните инвеститори имат към България и оптимизмът на бизнеса в България са двигателите на дисбалансите в търговското салдо. Анализът на компонентите на платежния баланс показва, че няма причини за опасения, че дефицитът по текущата сметка представлява заплаха за икономиката. Дефицит по текущата сметка се равнява на излишък по финансовата и капиталова сметка. Няма основания преките чуждестранни инвестиции да се отдръпнат от България предвид предстоящото ни членство в Евросъюза и прогнозите за стабилен ръст на БВП на страната.

Друга причина за безпокойство от страна на чуждестранните анализатори и международните институции е нарастването на брутния външен дълг в страната за първото шестмесечие на 2006г с 20% спрямо същия период на 2005 г. До края на юни външният дълг (публичен, публичногарантиран и частен) вече представлява 68% от БВП. Увеличението на показателя се дължи на нарастването на дълга в частния сектор, въпреки намалението на задълженията на държавния сектор след извършените плащания от правителството в размер на 762,9 млн. евро. В края на полугодието брутният външен публичен дълг е 3795 млн. евро, което представлява 15,8% от БВП на страната.

Опасенията за увеличението на задлъжнялостта на частния сектор се свързат предимно с кредитната активност на търговските банки. Данните обаче показват, че нарастването на частния дълг за първите шест месеца от годината не се дължи толкова на сектора Търговски банки, а на задлъжнялост по кредити, свързани с преки инвестиции. При навлизането на чуждестранни инвеститори в страната и създаване на клонове на чуждестранни компании, увеличаване на вътрешнофирмената задлъжнялост и краткосрочните заеми за оборотни средства е нормално явление и е признак на бизнес активност.

Анализът показва, че МВФ няма основания да се притеснява за стабилността на българската икономика по отношение на тенденциите, свързани с нарастване на вътрешното потребление и активността на фирмите. Опитите за изкуствено намаление на дефицита по текущата сметка, както и на външния дълг на частния сектор чрез интервенции от страна на държавата ще измени относителните цени и ще изкриви пазарните сили, които в момента действат в икономиката. Това ще попречи на инвеститорите да разчетат правилно пазарните сигнали и да осъществят бизнес проекти, които отговарят в най-голяма степен на търсенето и наличните ресурси, с които разполага страната.

Това, което трябва да направи правителството, за да увеличи атрактивността на икономиката за чуждестранните инвеститори и същевременно да подобри конкурентноспособността на българките предприятия, е намаление на данъчната тежест в икономиката и на бюрократичните пречки пред бизнеса, премахване на държавните монополи във всички сектори и минимизиране на броя на регулираните цени и интервенцията на държавата на пазара.