Необходима е цялостна реформа в бюджета на ЕС

В края на миналата година Европейската комисия стартира инициатива за публична консултация с всички заинтересувани страни по насоките за развитието и промяната на бюджета на ЕС през следващото десетилетие. До средата на април е срокът за всеки, който има мнение и иска да даде предложения относно бюджета на Евросъюза, да изпрати коментарите си. "Коалиция за свободна Европа", в която участва Институт за пазарна икономика и 12 други независими неправителствени организации и мозъчни тръстове от Западна и Източна Европа, представиха своята позиция публично и изпратиха своите конкретни препоръки. Ето на кратко какви са те.

В момента бюджетът на ЕС е резултат по-скоро от политически преговори, лобистки борби и договорки между страните-членки, а не от добре обосновани цели със съпътстващ задълбочен икономически анализ. Ето защо, вместо свързващо звено между страните-членки, европейският бюджет често се превръща в причина за раздори в кулоарите на Европарламента и в опити за надлъгване – кой да бъде нетен получател на пари, къде да се насочат фондовете и т.н. А всичко това рефлектира върху гражданите на ЕС, които се отнасят все по-скептични към делата в Брюксел и Страсбург. Това трябва да спре. Бюджетът на ЕС не трябва да бъде цел сам по себе си, а инструмент за постигане на общи европейски цели.

Системата за генериране на приходи в бюджета на ЕС е твърде сложна и наличието на няколко приходни потока създава прекалена бюрократичност и тежест от административна гледна точка. Източниците на приходи в момента са най-общо три – така наречените традиционни собствени ресурси, които включват приходи от селскостопански мита и други митнически сборове и такси върху производството на захар (което представлява около 15% от бюджета през 2007 г.), приходи на базата на постъпленията от ДДС в страните-членки (около 15%) и вноски, които се определят като процент от брутния национален доход на всяка една страна (около 69%). Последните два компонента на приходите се препокриват в голяма част, което води до двойно облагане на добавената стойност в икономиките. Пет страни-членки получават корекции (рабати) от дължимите вноски – това са Великобритания, Австрия, Германия, Швеция и Холандия.

Общият размер на бюджета на ЕС е около 100 милиарда евро или 1% от БВП на ЕС. Наличието на различни източници на приходи не може да се обоснове от гледна точка на ефективност и административна прозрачност. Източниците на приходи в бюджета на ЕС трябва да бъдат цялостно реформирани и да се спазват следните принципи при определянето на националните вноски на всяка страна-членка: демократичност; пропорционалност; прозрачност и отчетност; относително ниска административна тежест и ефективност.

"Коалиция за свободна Европа" предлага следните промени от гледна точка на приходната част на бюджета:

1) Да се премахнат постъпленията на базата на приходите от ДДС в страните-членки;

2) Приходите в бюджета на ЕС да се формират главно от вноски на страните-членки, които са равни на дял от брутния национален доход;

3) Да се минимизира финансовата роля на традиционните "собствени" ресурси и да се върви към пълна либерализация на търговията и премахване на защитните мита и такси;

4) Да не се въвежда нов "европейски" данък;

5) Да се премахнат корекциите за всички страни.

Разходите от бюджета на ЕС също имат нужда от цялостна ревизия, промяна в правилата и премахването на някои от съществуващите политики и практики за изразходване на средства чрез европейските фондове. Поставяните цели са често непоследователни и противоречиви, като някои от тях дори пречат на основните принципи на Евросъюза – свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги.

Фондове на ЕС трябва да се използват за постигане на общи европейски цели и за развитие на единния европейски пазар, а не за тесни политически интереси на страните-членки. Съществува голям набор от доказателства, че помощите и субсидиите носят негативи – изкривяват мотивацията на участниците на пазара, създават култура на зависимост, вместо да учат на предприемчивост, намаляват ефективността при разпределение на оскъдните ресурси, служат като предпоставка за корупция, водят до по-висока инфлация и промяна на относителните цени в страните-членки (особено в новоприсъединяващите се, които обикновено са нетни получатели на пари). 

Предвид всичко това е крайно наложително да се предприемат следните действия от гледна точка на разходната част на европейския бюджет:

1) Да се преразгледа изцяло общата селскостопанска политика (ОСП) и програмите за развитие на селските райони – особено в контекста на недостиг на земеделски продукти и покачващи се цени на хранителните стоки в глобален мащаб. Необходимо е да се оценят безпристрастно цялостните ефекти от политиката по отношение на земеделието – директните плащания, субсидии, интервенции, квоти и защитни мита поставят на изпитание конкурентноспособността на европейското селско стопанство на глобалния пазар. Ако бъде премахната ОСП и програмите за развитие на селските райони, бюджетът на ЕС може да бъде съкратен с близо 50%, което ще позволи пропорционално намаление на националните вноски с такъв процент.

2) Да се преразгледа дизайна и политиката за сближаване (чрез която се цели да се намалят различията в икономическо и социално развитие на различните региони), като се постави специален фокус върху премахване на бариерите пред навлизането на пазарите и свободното движение на факторите на производство, да се финансират пан-европейски проекти, чрез които се засилва сътрудничеството между страните – например при реализирането на енергийни, транспортни и други общоевропейски проекти.

3) Да се избягва финансирането на твърде несигурни начинания като борба срещу промяна в климата.

4) Да се разчита главно на частно финансиране за иновации и научни изследвания, защото единствено пазарният механизъм може да осигури реални, а не фиктивни иновации и научни постижения, които носят практическа стойност.

5) Да се финансират дейности за иницииране на пазарни реформи в страни, които не са членки на ЕС.

 


Свързани публикации.