Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ненужната ядрена играчка

16.12.2006
Оцени тази статия:

Последните развития около АЕЦ “Белене” сочат, че правителството е твърдорешено да подпише договора за възобновяване на проекта в края на мандатаси. На всички въпроси относно икономическата целесъобразност на практикане беше отговорено, като единствените аргументи използвани досега се основаватили на популизъм (енергиен център на Балканите; износ, а не внос и др.)или на недоказани очаквания за недостиг на електроенергия около 2010-2011г. В продължение на повече от две години екипът на ИПИ настояваше за подробнисметки (отчитайки цената на алтернативни решения), но въпреки това правителствототака и не представи пред обществото такива.

В подкрепа на съмненията на ИПИ относно смисъла от скъпоструваща “ядренаиграчка”, която не само може никога да не се изплати, но и ангажиментитепо нея могат да направят невъзможно либерализирането на пазара на електроенергия,бе публикувана разработка от г-н Георги Касчиев* . В своя анализ г-н Касчиеваргументирано оспорва въобще необходимостта от нова ядрена мощност, катоподкрепя доводите си с международни сравнения и сметки за очакваните разходи.
Представяме ви в обобщен вид основните аргументи против нови ядрени мощности,които различни анализатори (включително ИПИ) изтъкваха през последните години:

1/ Не е доказана нуждата от нова мощност. Енергоемкостта (потребление наелектроенергия за единица БВП) за България е с пъти по-висока от среднотоза Европа и дори за бившите социалистически страни. Възможното спестяванее сериозна алтернатива на построяването на нови мощности.

2/ Не е доказано, че ако въобще има нужда от нови мощности, то те трябвада бъдат ядрени. Рехабилитацията на централите на местни въглища, геотермалнии водноелектрически централи са сериозна алтернатива на “ядрените проекти”.До момента няма анализ за цената на различните алтернативи.

3/ Загубите при пренос на електроенергия за България са от два до три пътипо-високи сравнени със Германия или Италия. При това положение не е яснозащо не се търси енергоспестяване вместо да се строят нови мощности.

4/ Не е направен анализ разходи/ползи от проекта, а и не се очертава въобщеда бъде направен. Например цената на съпътстващата инфраструктура за АЕЦ“Белене” е вероятно да се окаже много висока и един такъв анализ би могълда хвърли повече светлина в тази посока. Подобно е и положението със съхраняванетона отработеното гориво.

5/ Либерализирането на пазара ще промени търсенето и предлагането, такаче не е ясно дали ще има нужда от нови мощности.

6/ Вносът на електроенергия може да се окаже много по-евтино решение. Втази област властват стереотипи от миналото, според които вносът следвада се разглежда като сигурна загуба, а износът като сигурна печалба. Подобенначин на мислене е много погрешен и е добре да си зададем въпроса какъвпроцент от енергоносителите България внася и в момента.

7/ Включването в европейската енергийна система ще позволи поддържанетона по-ниски запаси, което намалява необходимостта от построяването на новимощности.

8/ Цената на електроенергията е вероятно да бъде значително по-висока отпредвижданията (за АЕЦ “Белене). Според международните сравнения би билопо-разумно да се мисли за цени от порядъка между 5 и 6.5 евроцента/кВч вместоза недоказаните 3-4 евроцента/кВч.

9/ Пазарното решение би било АЕЦ “Белене” да се реализира с частни капиталибез държавни гаранции. При това положение площадката се продава на търги се използва по усмотрение на купувача.

10/ Вливането на 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” в АЕЦ “Белене” е непрозрачнаформа на приватизация. Обединяването на двете компании означава усложняванена каквито и да било икономически анализи и едновременно с това, “замъгляване”на резултатите от инвестицията. Ако идеята се реализира, вероятно никоганяма да стане ясно каква е цената за един киловатчас в новата централа.

-------------------------

* Авторът е бил председател на Комитета за Използуване на Атомната Енергияза Мирни цели 1997-2001 г.

   

 

 
 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).