Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Некачественото образование си има цена

Автор: Зорница Славова / 18.03.2016
Оцени тази статия:

Поредният европейски мониторингов доклад за образованието 2015 г. отново показва какви са проблемите на образователната система и до какво е довело неефективното образование през 2014 г.:

  • България е сред страните с най-нисък дял на децата от 0 до 2-годишна възраст, които посещават детска ясла (11% при 28% в ЕС и цел от 33% по целите от Барселона)). Причината този индикатор да се изследва от Комисията е, че той показва участието на родителите на пазара на труда и бързото им адаптиране след раждане. Ниският резултат на България е обусловен от най-продължителното платено майчинство в ЕС, което покрива отглеждането на деца от 0 до 2-годишна възраст, липсата на места в яслите в големите градове и липсата на алтернатива за заетост и по-високи доходи в по-малките населени места (по-подробен коментар - тук).
  • България е една от страните с най-нисък дял на учениците в прогимназиално образование, които изучават два или повече чужди езици – под 20% при близо 60% в ЕС. Въпреки все по-голямата глобализация, все по-високия дял на учениците и студентите, които се насочват към училища и университети в чужбина и все повечето чуждестранни компании в България, над 80% от учениците в прогимназиално образование изучават само един чужд език.  
  • България е страната с най-ниски резултати по математика и четене на 15-годишните и страната с най-големи разлики в представянето на учениците. Средният процент на учениците в България, които не издържат изпитите на PISA по четене, математика и наука е над 40% при под 20% в ЕС. От една страна това е следствие от общите проблеми на образователната система като неефективно управление на средствата и остарелите учебни програми и методи на преподаване, а от друга – на големите социални различия и неравния достъп до качествено образование (по-подробен коментар – тук
  • България е една от страните с най-висок дял на отпадналите ученици през 2014 г. (12,9% при 10,3% за ЕС). Тенденцията също е притеснителна – докато България се представя по-добре от средните стойности през 2011 г. (11,8% при 13,4% в ЕС), много от държавите съумяват да задържат повече ученици в образователната система през последните години, докато ситуацията в България се влошава. Причините за ранното напускане на образователната система са редица и варират от икономически (бедност в семейството), през социални (незаинтересованост на родителите) до институционални (невъзможност на различните институции и специалисти да се справят с проблема). Основните предизвикателства при борбата с отпадналите от образование са засилване на връзката между образованието и заетостта, по-благоприятна бизнес среда и заетост на родителите, по-висока автономност на образователните институции (по-подробен коментар – тук)
  • Професионалното образование не е обвързано с нуждите на пазара на труда. Въпреки че все още завършващите професионално образование се реализират по-добре от тези със средно образование, връзката между професионалното образование и пазара на труда е нарушена. Това е обусловено от редица фактори като остаряла материална база, липса на висококвалифицирани учители, неосъвременени учебни програми, недостатъчно практическо обучение (по подробен коментар – в анализа „Професионално образование и заетост”)
  • Реализацията на наскоро напусналите образователната система е сред най-ниските – 65,4% при 76,1% в ЕС. Този проблем е продиктуван от ниското участие на младежите на пазара на труда, както и на несъответствията на придобитата им квалификация и нуждите на пазара на труда. В допълнение, България е сред страните с най-нисък дял на заетост според образователната квалификация. Всъщност, България е на трето място (след Кипър и Гърция) с най-много заети, които имат по-висока степен на образование, отколкото изисква работата им (42% при 25% е ЕС), което отново показва високите нива на структурна безработица и неефективно образование (по-подробен коментар – тук).
  • В България участието на възрастните (25-64 г.) в ученето през целия живот е изключително ниско – 1,8% при 10,7% в ЕС. Въпреки че има стратегия и план за ученето през целия живот за 2014-2020 г., дори и отчетите на администрацията казват, че напредъкът по отношение на Националната стратегия за учене през целия живот „като цяло е несъществен и крайно незадоволителен (по-подробен коментар – тук). 
  • България е сред страните с най-ниски разходи за образование както в абсолютен размер, така и като дял от БВП (3,8% при 5,0% за ЕС), като най-голяма част от средствата са за заплати на персонала.

Въпреки че през последните години управляващите се борят активно (основно чрез нови стратегии и закони) с всички тези проблеми, все още не се забелязват истински резултати. В тази връзка, наливането на още средства в неработеща система не би могло да е решението. В същото време образованието и бедността продължават да бъдат неразривно свързани и да потискат доходите и икономическата активност в страната (новата книга на ИПИ „Бедността в България” е достъпна тук).