Нека приветстваме данъчната конкуренция!
В наши дни данъците в повечето европейски страни са вероятно на най-високото си ниво в историята на тези общества. Едновременно с това, отчасти поради глобализацията и демократизацията, данъчната конкуренция става все по-силна. Това сравнително скорошно развитие доведе до различни реакции. Вътре в самия Европейски съюз някои страни предупредиха за опасността от такава конкуренция, и България, която вече гласува намалението на данък печалба до 10% през 2007 година (най-ниската ставка в Европа), със сигурност знае за какво говоря. Както ще обясня по-долу, такива притеснения са безпочвени и трябва да приветстваме и насърчим конкуренцията във всички области, включително и данъчното облагане.
За да разберем ефектите от данъчната конкуренция е полезно да си припомним най-напред естеството на облагането и естеството на конкуренцията.
Облагането се използва от векове за да финансира производството на различни стоки и услуги. Исторически, първата услуга, финансирана чрез данъци е физическата сигурност: господарят е защитавал своите поданици срещу агресивни съседи. По-късно тъй като властта да облагаш нараства (отчасти поради технологичния прогрес, а от друга страна поради демократизацията и процесът на гласуване, и не на последно място поради нарастване на богатството) списъкът на услугите, финансирани чрез данъци се увеличава. Днес, данъците се използват не само за осигуряване на физическата сигурност (правосъдие, национална отбрана, полиция), но и за насърчаване на растежа (чрез публични инвестиции), както и за да се предложат различни стоки и услуги, които въпреки че могат да се предоставят от частния сектор, се твърди че са съществени за нашите общества и облагането е оправдано. Списъкът със подобни стоки и услуги е безкраен и включва образование, здравеопазване, пенсиониране, свободно време (обществени басейни, театри и др.), култура, пътища и мостове, транспорт, коледна украса…и преразпределение за подпомагане на бедните.
Тук няма да правим задълбочен анализ на експанзията на изключителните права на държавата . Въпреки това, две основни бележки, директно свързани с обсъжданата тема трябва да бъдат направени. Първо, финансирането и предоставянето на услуги са две коренно различни неща, които не трябва да бъдат бъркани. Когато се решава, че данъците ще финансират някои услуги, винаги е по-добре частни компании да ги предоставят, тъй като те ще се конкурират за постигане на най-добро съотношение между цена и качество. Второ, и може би по-важно е да не се забравя, че данъчното облагане е свързано с принуда. Това има тежки последствия, тъй като щом гражданите не заплащат данъците доброволно, то със сигурност някои от тях ще се опитат да избегнат плащането. Всъщност, любимата игра на много народи е как да плащат колкото се може по-малки данъци. Освен това, когато се разчита на принуда се случва нещо много важно: когато дадено действие е извършено чрез принуда, никога не е ясно какво всъщност искат индивидите и има абсолютно непознаване на индивидуалните предпочитания. В подобни ситуации, твърде възможно е очакванията на хората и това което те получават на практика да се разминават, и именно заради това, както ще покажем, трябва да съществува конкуренция при данъчното облагане.
Конкуренцията е свобода и тези, които не харесват конкуренцията са тези, които не харесват свободата. Действително, когато съм свободен да избирам аз мога да кажа "не" на А и "да" на Б, и всъщност А и Б се конкурират. Непосредствените последици от този факт са очевидни. Ако те искат да търгуват с мен, А, Б и всички останали ще трябва да вземат под внимание моите предпочитания. Те ще трябва да положат всички усилия за да задоволят моите нужди защото това е най-сигурния начин за тях да задоволят собствените си нужди. Затова конкуренцията е забележителен процес на откривателство; ненадмината машина за растеж. Разбира се конкуренцията – с други думи свободата – е взискателна. Както вече казахме, когато си свободен, имаш възможността да кажеш "не" и затова хората трябва да приемат ситуацията, в която не искаш да купиш нещо, което те предлагат. Всъщност, свободният пазар предоставя стимули да очакваш, изобретяваш, да се нагаждаш бързо, и изисква да приемеш неуспехите и да продължиш напред. Поради всички тези причини, не е чудно че обществата, които приветстват конкуренцията се развиват по-бързо и по мирен начин.
След като изяснихме природата на облагането и на конкуренцията, сега можем да оценим предимствата на данъчната конкуренция. Облагането разчита на монопола на властта – ако не си платиш данъците отиваш в затвора!. Къде е тогава свободата да избираш от гледна точка на облагане? Икономистите са обобщили ситуацията като казват, че данъкоплатецът може да изрази избора си по един от следните начина: гласуване или излизане.
Гласуване: данъкоплатецът е свободен да участва в политическия процес на взимане на решения, който определя нивото и естеството на публичното харчене и облагане. Излизане: данъкоплатецът е свободен да напусне юрисдикцията и да отиде в друга, където според него нивото и естеството на публичното харчене са по-близо до неговите предпочитания. Много е важно да се отбележи, че тези два подхода, чрез които индивидът може да изрази своите предпочитания – гласуване и излизане – се подсилват един друг. Доколкото индивидите нямат възможност да излязат, гласовете на данъкоплатците имат малка сила. Ако обаче разходите по излизането са ниски, тогава те могат действително да заплашат със спиране плащането на данъци в своята юрисдикция, така че техните гласове е по-вероятно да бъдат чути. Следователно, свободата да избираш по отношение на данъчното облагане – и от тук конкуренцията и всички положителни последствия от нея – ще нарасне всеки път, когато разходите за излизане намаляват. Казано по общо, демокрацията (в смисъла на зачитането на индивидуалните права) ще има малко или никакво значение без реалната възможност да излезеш, което означава липса на данъчна конкуренция.
Доколкото ние искаме да насърчаваме свободата, просперитета и демокрацията, единственото възможно поведение е да приветстваме данъчната конкуренция. Фискалната децентрализация е стъпка в правилната посока. Разходите за преместване от една община или район в друг са по-ниски от тези да се преместиш в друга страна. По същата логика, данъчната конкуренция между държавите в ЕС е също положителна. Защо тогава България получи критики от някои страни-членки на ЕС за решението на българския парламент да намали данък печалба? Мисля, че отговорът е ясен. Както писахме по-горе, свободата е взискателна. Когато управниците на отделни страни осъзнаят, че разходите да напуснеш страната се понижават и част от техните данъкоплатци се готови да напуснат, тъй като по тяхна преценка публичните услуги, които получават не отговарят на платените данъци, същите тези управници имат склонност да се организират за да спрат конкуренцията и да повишат разходите за напускане. Това са ефектите, които данъчната хармонизация биха имали върху нас. Хармонизацията не означава повече, а по-малко свобода. Тя не осигурява хармония, а еднаквост: ако успее, всички ще трябва да "купуват" еднакви публични услуги и това, както знаем от опита означава по-ниско качество в дългосрочен план.
Гласовете в подкрепа на данъчната хармонизация и централизация на ниво ЕС са против свободата и се надяваме, че много хора ще подкрепят българските народни представители, гласували намалението на данък печалба.
