Неиновационна стратегия

Тази седмица стана ясно, че Съветът за икономически растеж е обсъдил иновационнатастратегия на България, изработена от правителството. В информацията относнообсъждането на стратегията от Съвета се посочва, че “изводът, около койтосе обединиха представителите на СИР, беше, че в България е нарушена връзкатаобразование – бизнес и наука – бизнес”.

Както вече писахме (виж тук)реформата в образованието от години не може да приключи поради институционалнатасъпротива срещу нея (особено по време на сегашното правителство). Всичкисме свидетели на безуспешните опити на министерството на образованието дасе справи с проблемите при кандидатстване във висшите и средни училища,с незаконните филиали на различни университети, с ниското качество на преподаванеи спадащата посещаемост на училищата в определени райони на страната. Смеломоже да се твърди, че висшето образование в годините на преход досега нее отговаряло адекватно на нуждите на бизнеса от специалисти. От тази гледнаточка не е и възможно да има реална връзка между образованието и бизнеса.Повечето научни и изследователски институти от години съществуват като “откъснатиот реалността” и само единични са примерите, в които техни разработки иматреално приложение и целят решаването на определен проблем. Средствата, отпусканиот държавата, са незначителни и изследователският състав няма стимул и възможностза усъвършенстване.

Дали обаче трябва държавата да носи отговорност за това. По света научнитеразработки и изследвания се финансират основно на проектен принцип – защитана идейния проект и получаване на финансиране от представители на частниясектор, които след това ще използват резултата в дейността си. Съществуванетона т.н рисков капитал е друг вариант за разработки, които имат смисъл иреално приложение. Някои страни са създали конкретно законодателство запривличането на рисков капитал, докато други постигат това с общата си благоприятнаикономическа политика – ниски данъци за бизнеса, намаляване на регулативнитережими, гарантиране правата на собственост, облекчаване на разходите заработа с правителството и т.н. Удачен пример за привличането на рисков капиталв страната е създаването на високотехнологични паркове, които насърчаватвзаимодействието между изследователски екипи и научни работници (включителнопреподаватели от университетите) и частните предприемачи.

Една от предложените десет мерки в стратегията е създаването на Иновационенфонд, който ще стартира с 5 млн. лева, предвидени в Бюджет 2005. Спорединформацията за 2006 г. са предвидени 8 млн. лева, а за 2007 г. – 13 млн.лева. Това е пореден пример как държавата се опитва – със сигурност неуспешно– да насърчи “ненасърчително” определена дейност. Опитите да се предоставятпреференции за дадени субекти (например предоставянето на преференции призакупуването на компютри, които са вид иновация) само може допълнителнода демотивират всички останали субекти. Правителството не веднъж е доказвало,че не може да харчи парите на данъкоплатците по-добре от тях. Също такаизниква въпросът защо ако с въвеждането на иновация в една фирма тя ще повишиконкурентноспособността си и ще генерира повече приходи, то банките не бихакредитирали подобен проект. Много се говори за значителния ръст на кредитиранетов страната и как все повече фирми имат достъп да финансиране. Така пазарнитесубекти сами ще “отсяват” фирмите, които имат потенциал за развитие.

От друга страна стои въпросът какви ще са критериите за фирмите-получателкина средствата от този фонд. Защо една фирма, която има потенциал за развитиеще трябва да получава пари – в такъв случай тя трябва сама да поеме тезиразходи или да търси инвеститори за това. Частните предприемачи в Българияи особено малките семейни фирми се стремят предимно да оцелеят и да осигурятпрехрана за работещите в тях. От друга страна големите компании, които постоянновлагат средства за обновяване на оборудването си и използват нови технологиинямат нужда от подобна държавна “подкрепа”, а единствено от предсказуемаи стабилна икономическа политика.

Интересен е въпросът дали е направено проучване от страна на държаватакакъв е средният размер на необходимите средства за иновации на фирмите.По принцип, необходимите разходи за иновации на малките и средни предприятияпо света са значителни (съотнесени към печалбата им). България едва ли правиизключение като се има предвид незначителния дял на инвестициите за осъвременяванена оборудването и обучение на персонала през последните години.

И не на последно място стои въпросът защо държавата трябва да се намесваслед като в повечето страни частни посреднически организации оказват помощза иновациите на пазарните субекти чрез предоставянето на услуги като изготвянена бизнес план, търсене на източници на финансиране, юридически консултации(включително, свързани с патентоването и защитата на интелектуалната собственост),технологичен трансфер и посредничество при международни проекти за технологичносътрудничество и др. В тази връзка браншовите организации в България садруг възможен партньор за улесняване въвеждането на иновации чрез създаванетона база данни от технологични проекти с потенциал, търсещи финансиране.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.