25-04-2019

NEETs и българските региони

През последните няколко месеца ИПИ работи усилено по мащабно изследване, посветено на младежите извън образование, обучение и заетост (т.нар. NEETs). Анализът включва опит за алтернативна оценка на техния брой и социално-икономически характеристики, както и преглед на основните политики, насочени към тях. С цел добиването на по-преки впечатления ИПИ посети шест областни центъра в районите, където последните данни на НСИ свидетелстват за най-висока концентрация на NEETs. В този материал ще споделим някои от основните ни впечатления от проведените срещи с представители на посетените общини, местните бюра по труда, социални работници, специалисти в сферата на образованието, бизнеса и др.

NEETs са приоритетна група на голяма част от националните програми за заетост и обучение, както и на редица схеми по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2014-2020 година. Коктейлът от инициативи за тяхното активиране става все по-разнообразен, като освен младежки и ромски медиатори, трудови борси и ателиета за търсене на работа, вече включва дори пилотни опити за мобилни бюра по труда, сътрудничество с частни посреднически фирми и кметове на населени места.

Въпреки че във всички посетени от нас райони се полагат значителни усилия за идентифициране и активиране на младежи извън образование, обучение и заетост, подходът на институциите често е различен. Любопитен е например фактът, че докато младежките медиатори към общините, чиято роля е водеща в този процес, работят в тясно сътрудничество с бюрата по труда, в други информация за взаимната им дейност на практика липсва. В по-голямата част от страната младежките медиатори нямат информация какво се случва с активираните от тях лица, след като последните се регистрират в бюрата по труда. На места са създадени неформални механизми за целта, но те разчитат само и единствено на инициативността на младежкия медиатор, която понякога намира подкрепа и от бюрата по труда. Самите младежки медиатори работят в общината, което има както своите плюсове (осигурява алтернативна точка за достъп на младежите с институциите), така и някои минуси (затруднява координацията, а на места води и до недоверие в дейността на медиаторите от гледна точка на бюрата по труда).

Интересна е ситуацията и с ромските медиатори, чиято дейност, макар по-различна и неограничена спрямо определена възрастова група, има много допирни точки с тази на младежките медиатори. Нещо повече – в някои части на страната, където по трудно обясними причини няма назначени ромски медиатори въпреки наличието на сериозен брой представители на тази етническа група, младежките медиатори изземват част от функциите им, поне що се касае до активиране на младите роми. Впечатленията на представителите на бюрата по труда от ефективността на програмата с ромските медиатори са по-скоро положителни, поне що се касае до способността им да активират лица, до които иначе институциите достигат трудно.

Проблемите обаче не свършват с регистрацията в бюрото по труда, дори напротив. Липсата на базови образование и квалификация в част от активираните затрудняват не само намирането на възможности за заетост, но дори и включването им в обучение. Тук възниква и друг проблем, чиито обхват е труден за оценка, но чието наличие не може да бъде пренебрегвано – част от активираните неграмотни лица всъщност разполагат с дипломи за завършена образователна степен, което предотвратява включването им в програми за ограмотяване. Още по-притеснителното е, че това свидетелство за провала на образователната система през последните десетилетия не изглежда приключила тенденция. Проблемът с неграмотността на лица с дипломи крие редица рискове, между които „кухи“ обучения с цел източване на средства, но трябва да бъде адресиран по някакъв начин.

Пред активирането на NEETs има и редица други пречки, между които:

Нереалистичните очаквания за нивото на заплащане, които възпират първоначалното стъпване в заетост и съответно възможностите за по-нататъшно кариерно развитие и по-високи доходи;
Възможностите за сезонна работа в чужбина, често последвана от регистрация в бюрата по труда и получаване на обезщетения за безработица в очакване на нови възможности за заминаване;
Липсата на редовен обществен транспорт от места с наличие на безработни лица до места с наличие на свободни работни места е задълбочаващ се проблем в някои части на страната, особено предвид недостига на труд, освен ако работодателят не е в състояние сам да организира ежедневен транспорт;
И доверието, и респектът към институциите на са на необходимото ниво, което затруднява опитите им за активиране на NEETs. Контактът е допълнително затруднен от незнанието на български език сред част от целевата група.
Продължителното уповаване на доходите на родителите означава, че в някои случаи младите хора не предприемат активно поведение на пазара на труда преди да навършат 30 години. Това е проблем, тъй като всички програми насочени към младежи са ограничени до 29-годишна възраст. Въпреки че тази възрастова граница в никакъв случай не е ниска, тя може да се окаже несъответстваща на реалния профил на част от клиентите на бюрата по труда по места.

Що се отнася до записването и задържането в училище, механизмът за съвместна работа на институциите по включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст работи различно на различните места в страната. Резултатите от дейността му до този момент се оценяват като по-скоро положителни, но дори и този тип интегриран подход (на места не чак толкова интегриран) често се оказва неспособен да върне и задържи част от младите в образователната система.

Като рискова група в рамките на проведените срещи бяха обособени децата, чиито родители са в чужбина, както и една група с традиции в ранното отпадане от училище – момичетата от ромски произход, които са завършили основно образование. Паралелно с това остават съмнения в реалното деклариране на отсъствията от училище, които могат да бъдат причина за спиране на изплащането на семейни помощи за деца – основен лост за въздействие върху посещаемостта на училище. Местни представители на институциите споделят, че изкарването на детски ТЕЛК решения и получаването на свързаните с тях помощи, чието получаване не зависи от посещението на училище, се превръща в атрактивна алтернатива, особено след увеличаването на им през 2017 г. Отговор дали действително и в каква степен се случва това може да даде само Агенцията за социално подпомагане (АСП) и течащите в момента проверки за злоупотреби с ТЕЛК решения.

Ясното разбиране на причините за неактивност сред младите е сред основните предизвикателства пред политиките на пазара на труда през следващото десетилетие. В рамките на провежданото от ИПИ изследване на NEETs в България ще направим всичко възможно да потвърдим или отхвърлим тези наши първоначални впечатленията за случващото се в българските райони, които са най-силно засегнати от проблема с неактивността на младите хора.