Недостатъците на проектозакона за лобирането (2)

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

В миналия брой на ПСП стана дума за това, че проектозаконът фактически забранява изказването на оценки на управлението, ако „съдържат конкретни предложения за приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативни или административни актове“. Последните са единствения дейностен израз и средство на упражняването на изпълнителна и законодателна власт в рамките на конституцията. По този начин, проектът приравнява въпросните мнения към лобистката дейност. Сиреч, за да ги изказвате – трябва да се регистрирате като лобист.

Нека сега видим как изискванията на проектозакона могат да бъдат заобиколени от една от страните в процеса на лобиране, а именно – от лобистът.

Лобистката дейност е по отношение на: народното събрание, президента и вицепрезидента на Републиката, ораните на изпълнителната власт по чл. 19 от Закона за администрацията, органите на местното самоуправление, държавите служители, членовете на политическите кабинети и лицата, работещи но трудово правоотношение в органите на изпълнителната власт, в администрацията на народното събрание и администрацията на президента (чл. 2 от проекта).

Тази дейност се състои в „осъществяване на системни контакти“ (курсивът наш) с горните „органи и лица“. Това не трябва да става свободно независимо дали контактът се осъществява от физическо или юридическо лице, ако се случва „поне веднъж годишно срещу възнаграждение (курсивът наш)“ като възлагане от друго физическо или юридическо лице (чл. 3, ал. 1, т. 2).

Оставяме на страна разбирането, че „системен“ е контактът, осъществяван „поне веднъж“ на година. И разглеждаме нещата по същество, с помощта на следния пример.

Продажбата на Булгартабак холдинг е в „изпълнение на правителствена програма и инициатива“. „Контакт“ с горните инстанции по този повод е лобистка дейност, според чл. 3, ал. 2, т. 2. Ако кандидат-купувач (който и да е той или всичките поотделно) ми възложи да контактувам агенцията за приватизация или министъра на икономиката с цел убеждение за спиране, преразглеждане или отмяна на сделката, аз бих бил „лобист“ по смисъла на проектозакона.

Възникват два съществени въпроса:

а) възможно ли е да се провери какво ми е възложено?

б) възможно ли е да се провери дали съм контактувал със съответните „лица“?

Отговорът на въпрос „а“ е категорично „не“. Отговорът на въпрос „б“ е „да, но при определени условия“, поне две от тях са важни:

1. налице е задължение на обекта на лобиране да води записи за това с кого се среща и за какво говори,

2. тези контакти са преки и лични – срещи, писма и т.н, а записите и самите писма са публично достояние.

Когато аз контактувам с въпросните лица през пресата, радиото или телевизията, от името или като член на работодателски съюзи, професионален съюз или политическа партия, моята дейност няма да е лобиране. Но положително може да стъжни живота и на агенцията, и на министъра, и на правителството. На това отгоре, в този случай също не е възможно да се провери дали тази деятелност ми е възложена или не.

И накрая една забележка: идеята за закон за лобирането е заимствана от практиката в САЩ. Там горните две условия – за запис и обществена достъпност на записа – са налице и са въведени от Закона за правителството на дневна светлина ( Government in the Sunshine Act). Накъсо – такива правила са нужни преди всеки закон за лобирането, ако някой реши да следва този пример от щатската практика.

За препоръчване по повод необходимостта от приемане на Закона за лобирането е да се прочете статия на адвокат Кашъмов във в-к „Дневник“ от 30 юли 2002 г.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.