Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Недоразбрана регулаторна независимост

Автор: Калоян Стайков / 12.06.2015
Оцени тази статия:

„Комисията [за енергийно и водно регулиране] е независим специализиран държавен орган”, гласи чл. 10, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Според българския тълковен речник (2008 г.) „независим” означава „напълно свободен, самостоятелен”. И за да няма недоразумения, чл. 10, ал. 3 пояснява от кого е независима комисията – „от изпълнителната власт” и се „отчита за дейността си пред Народното събрание”. Предвид случващото се в момента, или дефиницията на „независим” е била променена без никой да ни каже, или предстои да бъде променена, или изпълнителната и законодателната власти не са запознати със значението на думата.

На заседанието на Министерския съвет в сряда премиерът разсъждава на глас как МС не може „да се месим в работата на енергийната комисия [КЕВР], нито е редно, нито искаме да го правим, но парламентарната комисия има тези права да им каже как са правили ценообразуването”. Той продължава разсъжденията: „Защото в един момент дори единственото, което бих могъл да си позволя на КЕВР да им предложа, е да отложат с един месец влизането на цените докато не завършат проверките, наредбите не се направят и съответно по цялостната програма в парламента не се произнесат политическите партии, и ми е интересно как ще се изкажат”. От двата цитата става ясно, че МС не може да се меси в работата на КЕВР, но Народното събрание може. Нещо повече, премиерът очаква парламентарно представените партии да се произнесат по решението на независимия регулатор. Това трябва да се повтори, МС предлага независимият регулатор да обясни в парламента как е изготвил ценовото решение, след което парламентарно представените партии да се „произнесат” по въпроса. Вярно е, че всички искаме повече прозрачност при работата на комисията, но това е абсурдно, защото тук не става въпрос за прозрачност или отчетност пред Народното събрание, а за съгласуване на решението. Което отново ни връща на въпроса за независимостта на КЕВР.

Друга спънка пред работата на КЕВР е очакваната наредба за облекчаване на индустрията от високата цена за задължения към обществото. Тази идея залегна в промените на Закона за енергетиката от началото на март, но в закона е записано, че тя трябва да бъде изготвена до 6 месеца след влизане в сила на поправките. С други думи не по-късно от три месеца след началото на ценовия период. Това означава, че КЕВР ще изготви ценови модел за изчисление на цената за задължения към обществото на база потреблението на всички компании, но малко след началото на ценовия период някои компании ще получат облекчения и сметките ще се окажат грешни. Както и да се погледне, ценовият модел на комисията зависи от обсъжданата наредба и тя трябваше да е факт преди КЕВР да изготви ценовото си предложение. В противен случай цялата енергия, която се хвърля в момента, е излишна, тъй като ако някои компании получат облекчения, това ще увеличи цените за останалите потребители и в крайна сметка ще имаме коренно различно ценово решение от обсъжданото в момента.   

По време на обсъжданите промени в ЗЕ преди март един от най-често срещаните въпроси беше дали обсъжданите промени ще гарантират независимостта на комисията. Три месеца по-късно отговорът е ясен – не. Нито законодателната, нито изпълнителната власт гледат на комисията като на независим орган и действията им – залагане на твърде дълъг срок за приемане на наредбата и твърде бавна работа по нея, както и идеи за парламентарни обсъждания на цените, са достатъчно красноречиви. Предложенията, сериозни или не, са само на крачка от въвеждане на парламентарна санкция върху ценовите решения и впоследствие закриването на КЕВР и прехвърлянето на функциите ѝ към парламента или МС.