Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Неаналогичен случай: свобода и подоходно облагане

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Размисли по статията"Свобода, подоходно облагане и държава на благосъстоянието" на Якоб Хорнбергер, президент на http://www.fff.org/ The Future of Freedom Foundation

Днес американският народ вярва, че данъците са неизбежна част от техния живот. Но всъщност не е било така през цялата американска история. Преди 125 години американският народ е живял без данъчно облагане на техните доходи.

Възниква въпросът: защо през 19 век американците са отхвърляли подоходното облагане?

Причината за това е, че тогава хората са вярвали, че имат право сами да избират начина си на живот, чрез участие в свободни инициативи без разрешението на държавата, да избират начина, по който да изразходват спечелените от тях пари. Те са живели без държавно гарантирани здравеопазване, осигуряване, субсидии, разрешения и/или забрани от страна на държавата относно начина им на живот.

Защо?

Не защото нашите предци са били егоистични. Напротив, тогава е имало много повече благотворителност от колкото в момента. И хората не са правили дарения заради съществуването на данъчно приспадане на даренията от облагаемия доход, защото тогава не е имало подоходен данък.

Американците от 19 век са вярвали в:

1.Същността на икономическата свобода е правото всеки човек да прави каквото иска със собствените си пари, включително отказ от дарения за благотворителност;

2. Благотворителността не е легитимна функция и задача на правителството;

3. Морално грешно е да се принуждават хората да правят дарения;

4. Морално грешно е да се вземат пари (чрез данъци) от някой на когото принадлежат и да се дават на други хора (чрез субсидии, помощи); най-малко поради факта, че хората, на които принадлежат тези пари могат да преценят много по-точно и ефективно как, кога и защо да изразходват своите пари. За сравнение, тези, на които правителството дава пари първо, реално нямат потребност от тези пари и второ, поради първата причина, не могат да ги използват ефективно. Защото ако използваха ефективно средствата си те нямаше да имат потребност от средства, които държавата им предоставя и при това да искат такива средства постоянно. От друга страна, стремежа за постигане на ефективност и справедливост е оправданието на държавата при въвеждането на определени регулации.

Развитието на икономиката не става чрез стимули от страна на правителството, напротив по този начин се създава илюзията, че икономиката и правителствената намеса са взаимно допълващи се и зависими, че развитието на икономиката е нещо извън действията на отделните играчи, че те са неспособни да защитават себе си и да дефинират кое е ефективно и рисково. Все пак икономиката не е машина, която се нуждае от някой, която мисли, че разбира причините за нейното движение, да я управлява. Икономиката не е машина, която се движи, тя се развива спонтанно от действията на отделните играчи и въпреки (а не заради) намесата на държавата. Държавата, за разлика от отделните играчи, не може да разбере причините, които спират развитието на икономиката, първо, защото е част от тези причини и второ, защото стимулите означават отделните индивиди да имат възможност да правят избор и да вземат решения.

Виж също: Don't Stimulate - Liberate! на Шелдън Ричман.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!