Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Неаналогичен случай: Словакия, данъци, инвестиции и ролята на неправителствените организации

Автор: ИПИ / 10.01.2007
Оцени тази статия:
В началото на август един от читателите на Икономически знания по Интернет (www.easibulgaria.org) уведоми другите читатели и участници във форума, че:

1. “Досега словаците плащаха прогресивен данък върху приходите започващ от 10% до 38%, а фирмите плащаха данък от 25%“;

2. “Словакия предвижда налагането на единен данък от 20% (всъщност 19% - б.а.) върху приходите на физическите и юридическите лица, който ще влезе в сила от 1 януари 2004 г.”;

3. “Очаква се, че тази радикална реформа ще повиши ефикасността и ще опрости словашката данъчна система.”

4. "Тези промени в данъчната система трябва да повишат конкурентноспособността на словашките фирми и да доведат до повишаване на жизненото равнище на всички граждани на страната. В същото се предвижда ДДС от 20%. Намаленият данък от 14% за продуктите от първа необходимост отпада.”

5. Отхвърля се – нека добавим от свое име – и данъкът върху дивидентите.

Същият ден движение “Български Великден” обяви манифест в подкрепа на българските реформи изобщо и в частност на НДСВ (http://www.velikden-bg.org/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=286&mode=thread&order=0&thold=0). За съжаление той остана незабелязан, поради наличието на по-важни новини и обема на посланието, изразено в сто и една точки.

Тук искаме да разкажем малко по-подробно какво и защо се случва в Словакия.

Най-повърхностно е обяснението, че там реформаторите след Мечиар утвърдиха през 2001 г. позициите си в политическото водачество на страната, че успяха да запазят вярата на избирателите, че са подходящи да управляват страната.

След това идват някои обяснения за инвестициите и бизнеса в страната:

- След 1999 г. чуждестранните инвестиции нарастват от 2 на 10 милиарда щатски долара.

- Разходите за надници са 15% от тези в ЕС и 11% от тези в Германия;

- Разходите за живот са 41% от средните в ЕС;

- Списъкът инвеститори буди основателна завист: АйБиЕм, Кимбърли-Кларк, Фолксваген, Пежо, Дюра, Джонсон Контролс, Делфи, Молекс и т.н.

Всичко това е добре описано от Стив Форбс в неговото списание, в броя от същата дата, когато се появи и манифеста на “Български Великден” (http://www.forbes.com/forbes/2003/0811/021_print.html#). Бележката на Форбс е озаглавена “Рай за инвеститорите” и бе публикувана веднага след негово посещение в Словакия, където той бе по покана на Фондация “Фридрих Хайек”.

Г-н Форбс бе и в България, но по покана на Клуб “Възраждане”.

Какво всъщност е направила Фондация Хайек (www.hayek.sk ) в Братислава?

От началото на 1994 г. тя опитва да обясни на словаците смисъла на стопанската свобода, ограничената намеса на държавата в личните дела на гражданите и ползите от участието на страната в глобалното движение на стоки, капитали и хора. Председателят на фондацията Ян Оравец е познат на някои вече бивши студенти от Софийския университет и УНСС от няколко участия в семинари и конференции. Негови изследвания са публикувани на български през 1999 г. (http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/taxsys_rep_bg.doc ).

Тогава той бе едва ли не единственият в Словакия привърженик на плоското данъчно облагане. Нещата съществено се промениха донякъде вследствие на посоченото изследване, но особено след целенасочените действия на фондацията за просветляване на общественото мнение.

През 1999-2000 г. Оравец и неговите колеги успяха да обосноват възможностите за промяна на положението чрез едно фундаментално изследване, озаглавено “Анализ на публичните разходи, данъците и данъчната тежест. (За съжаление то е достъпно само на словашки.).

През 2000 г. учредиха Ден на свободата от данъци и Словашко сдружение на данъкоплатците. Последното се различава от подобните български организации по това, че не се управлява от бивши служители на данъчните служби и съветници на министерството на финансите или законодателното събрание, и по това, че наистина се опитва да представлява всички данъкоплатци.

Все пак в основата на промените стои необремененото от комунистически и групови предразсъдъци разбиране на обществените и стопанските процеси. Тези възгледи се споделяха и споделят от политическите водачи на Словакия. С риск да обидят “великия словашки капитал” те съдействаха за осъществяването на споменатите по-горе инвестиции. Между другото те започнаха с продажбата на Словашкия телеком.