Статии ISSN 1313 - 0544

Не всички критики към България са обосновани

Автор: Велико Димитров / 08.04.2009
Оцени тази статия:

В последно време редовно ни критикуват. От една страна това са европески институции предимно по структурни въпроси и липса на резултати в борбата с корупцията и източването на средства на европейските данъкоплатци. От друга страна, това са международни организации като МВФ, понякога частни компании, като Данске Банк и някои западни медии по отношение на макроикономическото ни развитие и по специално на определени показатели.

Още в самото начало може би трябва да се отбележи, че критиките, свързани с отлагането на структурни реформи, правосъдието и вътрешния ред и очевидното разхлабване на бюджетната дисциплина през последната половин година са напълно оправдани, докато останалите са не толкова оправдани или въобще не са. В една от последните статии[1] за „проблемите" в Централна и Източна Европа и в частност за България, се твърди, че регионът е задлъжнял силно, като „според експерти, България е следващия кандидат за фалит". Дали това е така? За изненада на някои, а със сигурност и на автора на статията в Халделсблат, данните показват нещо друго:

Брутен външен дълг (публичен и частен) на страните в ЕС, по последни налични данни (без Люксембург и Малта)

Страна

Дълг, милиарда щ.д.

Дълг като % от БВП

Страна

Дълг, милиарда щ.д.

Дълг като % от БВП

Ирландия

1841

646.0

Кипър

28.8

112.5

Великобритания

10450

375.0

Унгария

144.2

109.7

Белгия

1313

265.0

България

54.0

109.2

Холандия

2277

250.4

Финландия

271.2

96.4

Португалия

461.2

180.5

Литва

35.5

72.8

Франция

5370

180.3

Словения

40.4

70.9

Австрия

752.5

174.0

Словакия

53.0

52.7

Испания

2478

147.2

Италия

1060

44.2

Дания

492.6

133.3

Румъния

92.8

43.4

Латвия

43.9

129.5

Чехия

88.7

40.8

Естония

29.5

125.7

Полша

227.5

40.1

Германия

4489

117.6

Гърция

92.2

24.7

Швеция

598.2

116.6

Средно

1311

146.3

Източник: „The World Factbook", CIA, собствени изчисления

Както се вижда от таблицата, към края на 2008 г. България е на далечното 16-то място в ЕС по размер на брутния външен дълг като процент от БВП (109.2%). На практика, от всички стари страни членки, единствено Финландия, Италия и Гърция имат по-добър показател, като външният дълг на Германия (страната, откъдето идват критиките) възлиза на почти 4.5 трилиона долара и също така е по-висок от българския като процент от брутния продукт. Що се отнася за Централна и Източна Европа като цяло, то само една държава от региона - Латвия - е в челната десетка по степен на задлъжнялост (10-то място). Предвид наличните данни, всякакъв род твърдения, че външният дълг на българската икономика и държава е неспасяемо висок, и то в сравнителен план, са несъстоятелни.

Като допълнение трябва да се посочат още няколко особености на външния дълг, които затвърждават виждането, че към момента той не е „опасен" за макроикономическата стабилност:

  • Към края на януари 2009 г., като процент от БВП дългът възлиза на 99.4%, като според указаното в таблицата за края на 2008 г., намалява с над 10%.
  • За това намаление най-силно допринася спада в задълженията на сектор „Банки", а не редукция на публичен дълг или с други думи не е налице едно често изказвано опасение, че частният сектор взима / получава безконтролно отвън и не може да връща (както се вижда, в условията на финансова криза, депозитите на чуждите банки в техните поделения в България, което е най-значимият дял на банковия дълг, намаляват);
  • Дългът на сектор „Държавно управление" е само 7.2% от БВП (под 10% от общия външен дълг), което безспорно е много добро развитие, тъй като от една страна, поемането на задължение представлява и доверие от страна на заемодателя към заемателя, в случая към българския частен сектор, а от друга, този товар не се носи на общо основание от всички данъкоплатци, а директно от онези, които са получили доверието, средствата и вероятните бъдещи изгоди;
  • Дългосрочните задължения са 63.8% от дълга, а краткосрочните 36%, като и двата компонента намаляват спрямо края на миналата година (колкото повече са краткосрочните задължения, толкова по-рисков е дългът).

Както се вижда не всяка критика и мнение, които идват някъде отвън са верни per se. Това обаче далеч не означава, че основания за критики няма - напротив те са десетки - съдебна система, корупция, купуване на гласове, държавно гарантирани и държавни монополни сектори, лоша администрация (въпреки броя служители и средствата за модернизация), пенсионна, здравна и образователна системи и т.н.



[1] Достъпна на адрес: http://www.handelsblatt.com/politik/konjunktur-nachrichten/einstige-wachstumsregion-schwaechelt;2219792;0