Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Не вето, а ясна визия за Европа

Автор: Петър Ганев / 16.12.2011
Оцени тази статия:

През последните дни упорито се коментира т. нар. план за спасяване на еврото и позицията на България. Доколко ще бъде приложен и дали ще бъде успешен този план е водещият въпрос, но също толкова важно е и какво се случва с визиите за Европа. В дългосрочен план често дебатът за визиите се оказва по-важен от конкретния дебат по съответния проблем.

Двете визии за Европа са познати – едната, т.нар. либерална визия, е Европа да бъде свободна, а другата, широко известна като социалистическа визия, е Европа да бъде сходна и солидарна.

Свободна Европа е тази, която отваря границите си и не ограничава своите граждани. Това е Европа, в която, когато пътуваш между отделните държави, не си сигурен кога си пресякъл границата (защото такава няма). В тази Европа българите могат свободно да работят в Испания, а поляците във Великобритания. В нея стоките се движат свободно и географските граници са безсмислен термин за търгуващите, а всеки може да започва бизнес и да инвестира където пожелае. Тук няма нужда нито от единна валута, нито от единни правила и политики. Няма нужда от парламент и комисия. Няма нужда от каквито и да е било европейски бюрократи.

Другата визия е за сходна и солидарна Европа. Това е Европа, която все повече прилича на една държава. Тук голямата европейска политика е водеща. Трябват всевъзможни институции, сложни процедури и множество бюрократи. Това е Европа, която разписва правила и ги налага върху всички. Това е Европа, която се нуждае от единна валута – това по подразбиране изисква някаква форма на координация и централизирано вземане на решения. Тази Европа се стреми по всякакъв начин да постави общи цели и да наложи общи политики.

Европа в момента е смесица от тези две визии. Първата визия е привлекателна за хората и генерира публичната подкрепа за присъединяване. Втората визия мотивира политици и бюрократи като ги облича във власт, при това европейска. Българският случай е показателен в това отношение. В новогодишната нощ на 2006 г. българи и румънци играха хоро на Дунав мост – те празнуваха отворените граници. В следващите месеци много българи се насочиха и към Гърция – не за друго, а за да видят дали могат да влязат в страната само с лична карта. В същата новогодишна нощ обаче, българите си говориха за затварянето на блоковете на АЕЦ-а – жертва на общите правила и голямата европейска политика. Още тогава всички разбраха, че достъпът до свободна Европа си има цена и тази цена е европейската голяма политика и бюрократична машина.

Ветото на Великобритания от последната среща на върха на европейските лидери разтърси дебата за Европа. Реакциите на Острова бяха повече от интересни. Според едни, Великобритания никога не е била толкова изолирана на европейската сцена от присъединяването си към ЕС досега; според други, Великобритания е точно толкова изолирана, колкото някой, който е отказал да се качи на Титаник. Не по-малко интересни са обаче реакциите на континента. Ветото на Великобритания моментално бе използвано от Саркози, за да пробута тезата за солидарна Европа: „Има две Европи. Едната иска повече солидарност и повече регулации. Другата се ръководи от логиката на единния пазар”. 

Думите на Саркози бяха преведени по различен начин, но посланието им е ясно. Великобритания е изолирана като втора Европа, която се ръководи само от логиката на пазарите или по-точно на единния пазар. Тоест, те искат свободна Европа и бягат от солидарна и регулирана Европа. Това е видно и от позицията на Великобритания по време на преговорите. От другата страна, според Саркози, е Европа, която вече не се крие зад термина „солидарна”, а е равносилна на общи правила и регулации. Тъй като ние сме в голямата Европа със всички останали, то думите на Саркози следва да ни провокират.

Най-голямата заплаха от тази т. нар. солидарност остава натискът за данъчна хармонизация. Това е тема, която традиционно бива повдигана и търси реализация. Добрата новина е, че досега България не е поемала ангажимент в това отношение – нито новият план за спасяване на еврото, нито в други документи (като Евро+) нашите управляващи е са поели подобен ангажимент. Да, споменава се навсякъде, но ангажименти няма.

Именно затова сега е моментът за действие от наша страна. Парламентът следва да гласува официална позиция на България, която не позволява да се поемат каквито и да е било ангажименти по отношение на данъците или да се отдават допълнителни правомощия. По този начин тези въпроси няма да подлежат на преговори, тъй като преговарящият (примерно министър-председателят) няма да има мандат да преговаря и да поема ангажименти. Подобно гласуване на нашия парламент ще изпревари развитието на процесите в Европа.

Не бива да забравяме и че данъчната хармонизация трудно ще се превърне в ултимативна тема. Трудно е да се защити като нещо неизменно в даден пакет за спасяване на еврото, а и доста страни-членки открито се противопоставят на идеята (Унгария и Чехия официално се обявиха против). С други думи тук трябва ясна и добре координирана позиция, а до вето едва ли ще се стигне.

България трябва да внимава да не попадне в капана на солидарна и регулирана Европа, но също така тепърва има да консумира още позитиви от свободна Европа – членство в Шенген и отваряне на трудовите пазари. Именно това прави позицията ни по-трудна от тази на Великобритания. Налагането на вето и гледането отстрани е по-лесно, когато не чакаш другите да решат нещо в твоя полза. Най-добрият сценарий е да не бъдеш изолиран, но да се предпазиш от решения и правила, които биха ти навредили. Регулациите на финансовите пазари бяха подобна тема, която провокира Великобритания да наложи вето. За нас, темата е по-скоро данъчната хармонизация. От това можем да се предпазим и без да налагаме вето.