Не след изборите, а сега…

Икономическият министър Петър Димитров преобърна досегашната позиция на управляващите и заговори за намаляване на осигуровките – „Има ресурс осигуровките да бъдат намалени с 4-5 процента и ако останем на власт, ще въведем тези облекчения за бизнеса" (в-к Дневник). Това звучи добре, но възниква логичния въпрос: Защо чак след изборите, а не сега?!

Всяка едно намаляване на данъците в България през последните години беше съпътствано с заклинания за предстоящ провал, а всъщност се превръщаше в успех. Така беше с корпоративния данък, така беше и с плоския подоходен данък. Идеите винаги се посрещаха с ехидни усмивки („Това е невъзможно…"), минаваше се през период на несериозни и неверни аргументи („Ще паднат приходите…") и накрая се стигаше до овациите („Ето, ние го измислихме и въведохме…"). Всичко това го наблюдавахме и при постепенното намаляване на осигурителните вноски през последните години. Винаги има някой, които размахва пръст и говори за „устойчиви публични финанси" – в случая това е управителят на НОИ Йордан Христосков.

Фактите обаче говорят друго – по-ниските данъци доведоха до повече приходи в държавната хазна. Било заради изсветляване на икономиката, по-бърз растеж или какъвто и да е било друг динамичен и невидим за икономистите ефект, държавата никога не е събирала толкова пари, колкото в момента – над 30 млрд. лв. (почти три пъти повече отколкото през 2000 г.). При това положение, да се притесняваме за приходите звучи несериозно. Ако има опасност за устойчивостта на публичните финанси, то тя идва от рекордните разходи на правителството, които в огромната си част са просто прахосване на пари, начело с така известният план „Станишев". Между другото въпросният план почти се равнява на всички плащания за пенсии в страната. Интересно, ако се стигне до замразяване на пенсиите, дали това ще бъде поради по-ниски от предвидените приходи (заради кризата) или поради рекордните инвестиционни (инфраструктурни) и „осигуряващи" заетост разходи на правителството (отново заради кризата).

Именно кризата прави намаляването на осигуровките по-наложително от всякога. Ако искаме да улесним бизнеса и да осигурим по-висока заетост, то най-логичният отговор се крие в по-ниското облагане на труда. Лековатите обещания за след изборите няма да улеснят бизнеса, нито ще създадат работни места. Ако правителството признава, че по-ниските осигуровки са добра идея и че има ресурс за това, то полза от чакане на изборите няма.