Не ни е скъп бензинът, джобът ни е плитък

Много от предлаганите из общественото пространство „решения” на проблема с високите цени на горивата оставят усещането, че последният или не бива разбран, или бива използван като удобна платформа за популистки декларации. Истината е, че в сегашната икономическа обстановка никой няма интерес от това цената на бензина и дизеловото гориво да се задържат на тези високи нива, камо ли да ударят три лева. Все повече потребители решават да си задържат трите лева в джоба, свитото търсене удря по производителите, а държавата, лишена от възможност да окаже влияние върху цената чрез намаляване на акциза, се опитва да печели време, надявайки се, че проблемът ще изчезне от само себе си. Донякъде парадоксално, но това е и единственият възможен подход в случая.

Как се формира крайната цена на горивата?

Цените на горивата в България (дадени към 20 април 2012 г.) са функция от много обективни и субективни вътрешни и външни фактори.

Графика 1: Компоненти на крайната цена на бензина и дизеловото гориво, %

Източник: Europe’s Energy Portal

• Цената на петрола е водещият обективен фактор, като в същото време е този, върху който държавата на практика няма каквато и да е възможност за въздействие. При бензина цената на суровината формира 40,75% от крайната цена, а при дизела – 41,39%. В момента основният двигател на цената на суровината е нестабилната геополитическата обстановка. Петролът се търгува изключително активно на фючърсните пазари, а особеностите при логистиката, транспорта и съхранението му предполагат чувствителност и към най-малки съмнения за смущение в производството, потреблението и веригите за доставка.
• Акцизи, ДДС и екологични такси – Като част от Европейския съюз, държавата ни е длъжна да се съобразява с установените минимални прагове на акциза върху бензина (710 лв. на 1000 литра) и дизела (630 лв. на 1000 литра, 645 лв. от 2013 г.). Общо акцизите, данъците и екологичните такси формират 43,7% от цената на бензина и 40,57% от цената на дизела. От 1 януари 2012 година бе въведена задължителна 5% биосъставка в дизеловото гориво, а акцизът му се повиши с 2,5%. Нещо повече, тепърва се подготвя ново поетапно повишаване на минималните акцизни прагове на европейско ниво, така че те да отговарят на енергийното съдържание и вредата за околната среда от горивата. Това покачване ще удари директно по цената на горивото у нас, тъй като, както вече споменахме, акцизът в България се намира на установения в момента минимум. 
• Разходи за производство, съхранение, транспорт, дистрибуция и печалба за производителите и посредниците – Към 20 април тези разходи формират едва 16,07% от крайната цена на бензина и 18,10% от крайната цена на дизела по колонките. Това е на практика и ценовият буфер, посредством който производителите могат да опитат да запазят търсенето на потребителите – чрез оптимизация на разходите, свързани с производствения процес, съхранението и дистрибуцията или чрез свиване на печалбата.  
• Курсът на еврото към щатския долар – Както международните цени на петрола, така и тези на горивата се котират в щатски долари. Поради това цените на нашия вътрешен пазар се влияят от валутния курс на еврото към долара. При предишното поскъпване през 2008 г. едно евро се обменяше за близо 1,60 долара, а в момента курсът се колебае около 1,30 долара за евро. Поскъпването на петрола в долари в комбинация със слабото евро вдигат цените за европейските (в това число и българските) пазари.

Сравнение между България и Европа.

Протестите срещу високите цени на горивата са обосновани дотолкова, доколкото са логична и разбираема реакция на фона на ниските доходи в страната, в сравнение с тези в останалата част на ЕС. Както се вижда от приложените графики, обаче, крайните цени на горивата в България, са чувствително по-ниски от тези в останалата част на ЕС. Нещо повече, единствените, които плащат по-малко от нас за бензин са румънците, а по-малко за дизелово гориво плащат само в Естония, Люксенбюрг, Полша, Словения и Румъния, като навсякъде разликата е от порядъка на 2-3 евроцента.

Графика 2: Цени на дизела и бензина към 20 април 2012 г.

Източник: Europe’s Energy Portal

Има ли наистина решение?

Държавата може да направи изключително малко в този момент. Теоретично, държавата би могла да субсидира производители и търговци с цел да намалят цените, но това би било държавна помощ за определен сектор, която по принцип не е допустима в ЕС. Като се има предвид, че не можем да закачаме акциза, цените няма как да паднат  без да пипнем ДДС-то за горивата, което е крайно рисков ход с оглед на светещия в червено бюджет и апетитите на редица браншове да скочат и на свой ред да поискат данъчни облекчения.

Правилният ход, който вече беше предприет, е гарантирането на свободната конкуренция на пазара на горива. КЗК вече излезе със своето становище, а съпротивата на производителите на този етап изглежда минимална. Картел или не, както и да гледаме съотношението на отделните компоненти на цената на горивата, стотинките, с които джобът на българина олеква заради недостатъците на вътрешния пазар, най-вероятно са с жълт цвят. Проблемът с цените на горивата просто е по-голям от нас. Като част от Европейския съюз, единственото, което можем да направим, е да продължим да търкаляме камъка си нагоре по хълма с темпото на другите около нас.