Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Навлиза ли бюджетът в предизборен режим?

Автор: Десислава Николова / 03.06.2011
Оцени тази статия:

Въпреки оптимистичния бюлетин за изпълнението на бюджета за първите четири месеца на Министерството на финансите, данните всъщност показват влошаване на бюджетната позиция през месец април спрямо година по-рано. Наистина, за периода януари-април тази година имаме реално (т.е. без да се отчита инфлацията) свиване на бюджетния дефицит с около 60% на годишна база до 552 млн. лева или 0,7% от правителствената прогноза за БВП през 2011г. Това, което бюлетинът на министерството обаче пропуска, е, че подобрението се дължи изцяло на предходните месеци, докато през април де факто наблюдаваме влошаване на бюджетната позиция спрямо година по-рано.

През месец април консолидираният бюджет е отбелязал излишък от 190 млн. лева. Този резултат, обаче, е сериозно намаление от над 50% спрямо излишъка от 369 млн. лева година по-рано.  На какво се дължи това? От една страна се вижда леко свиване на приходите (с 0,2% реално), което идва изцяло от неданъчните приходи. Докато при данъчните приходи този април се вижда увеличение заради по-високи постъпления от непреки данъци (заради по-висок внос и по-високи цени на горивата), при неданъчните приходи имаме свиване на приходите с 169 млн. лева или с 29%. Тук основна роля играе годишният превод на печалбата на БНБ към бюджета – тя се превежда традиционно през април месец всяка година. И докато през април 2010 тази вноска е била 355 млн. лева, тази година тя е много по-скромна – 200 млн. лева, т.е. разликата от 155 млн. лева почти изцяло обяснява разликата в неданъчните приходи. 

По-интересна е ситуацията при разходите през април. Тук се вижда увеличение при почти всички пера, с изключение на разходите за заплати и тези за лихви, където има леко свиване. При разходите за текуща издръжка има увеличение със 7% реално, при осигуровките – с 3%, при тези за капиталови разходи – с 23%, при социалните плащания и стипендиите – с 3%, а при субсидиите – почти двойно увеличение. Осигуровките са нараснали заради по-високите осигурителни прагове от началото на тази година, така че тук няма изненада.

При разходите за субсидии най-вероятно има някакви авансови плащания по европейски програми, които са били взети от фискалния резерв и ще бъдат възстановени, след като постъпят средствата от ЕС. Това се вижда и под линия при така нареченото перо „плащания за сметка на ЕС”, които включват директни плащания за земеделците и пазарните мерки. Наистина, въпреки че бюджетът през април завършва с немалък излишък, фискалният резерв бележи леко намаление със 16 млн. лева към края на април спрямо месец по-рано, което явно се дължи на такива авансови плащания по европейски програми. За да ги направи, правителството взима пари под линия от фискалния резерв и после ги възстановява, тъй като това е временно дефицитно харчене, срещу  което не стоят заложени приходи.

Но да оставим увеличените субсидии настрана. Прави впечатление, че разходите за социални плащания, капиталови разходи и тези за текуща издръжка повсеместно се увеличават през април - къде повече, къде по-малко.  При тези пера всъщност в най-голяма степен се проявява рискът от предизборно харчене. Явно такова харчене вече е започнало и този риск ще се увеличава в следващите месеци с наближаването на изборите. Като илюстрация на този риск, преди няколко дни министърът на финансите „обеща” нов национален стадион (най-вероятно не без намесата на министър-председателя), който очевидно не е заложен в бюджета. Увеличи се и говоренето за ускорен строеж на пътища и магистрали, без да е ясно доколко има осигурено финансиране за всички проекти, които се споменават. 

Политическите рискове пред бюджета за следващите месеци ще се увеличават. За съжаление, дори и т.нар. фискален борд да бъде одобрен в парламента (което към момента не изглежда много вероятно), той ще влезе в сила от началото на следващата година. Натискът за увеличаване на едни или други разходи ще ескалира през летните месеци и всичко зависи от позициите на финансовия министър, за да отблъсква тези атаки. Нито за момент не трябва да забравяме, че България в момента е в процедура по свръхдефицит от страна на ЕК и свиването на годишния дефицит под 3% е не само изискване на националния бюджет, но и ангажимент пред нашите партньори от ЕС. Има неедно изследване за това, че избори не се печелят с пари (виж, например, Frеаkonomics na S. Levitt I S. Dubner, или някой от редицата анализи върху връзката между бюджетна политика и изборни резултати на Алберто Алесина и съ-автори[1]).  Би било добре и нашите политици да ги прочетат.

 


[1] Alesina, Alberto. 1988. “Macroeconomics and Politics.” National Bureau of Economic Research Macroeconommics Annual, 3, pp. 13-61.

Alesina, Alberto, Gerald Cohen, and Nouriel Roubini. 1992. “Macroeconomic Policies and Elections in OECD Democracies.” Economics and Politics, 4:1, pp. 1-30.

Alesina, Alberto, Nouriel Roubini, with Gerald Cohen. 1997. Political Cycles and the Macroeconomy. New York: Cambridge University Press.