Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Натурално безобразие (Становище на ИПИ по повод подхода на правителството към „Натура 2000”)

Автор: Красен Станчев / 05.01.2007
Оцени тази статия:

Министърът на околната среда каза тази седмица, че имало “силно изразеното обществено напрежение и психоза” по повод решаването на това какво да влезе и какво да не влезе в територията, защитена по програмата на ЕС. Според „Медиапул” той още бил казал, че „множество жалби били постъпили в министерството на околната среда и водите, при премиера и при повечето министри, които “ние искаме да погледнем””. Като ги погледнели, „те” щели да вземат „балансирано решение”.

Оценка и обяснение на случилото се

По повод тези изказвания и развития не е лошо да се има предвид следното:

1. Ако има напрежение и психозата, министърът сам е виновен за тях. Това е така, защото:

а) той не е дал информация за това какви са неговите и на правителството намерения и виждания;
б) на страницата на повереното му министерство има рубрика обществени обсъждания, но тя е празна – никой не може да види, кой с какво е съгласен или несъгласен;
в) рубриката „често задавани въпроси” има обяснения по повод закона за биологичното разнообразие и не особено ясни позовавания на самата програма на ЕС;
г) най-важната информация, която липсва е кои са териториите, които според различните сценарии ще влезнат в програмата*.

2. Обстоятелството, че министерството не прави публично достояние картите по тези сценарии и мненията, които той, министър председателят и още някой е получил, означава, че няма обществено обсъждане. А това ще рече, че министърът и министър председателят искат да вземат решение по свое собствено усмотрение.

3. По отношение на частни земи, „те” нямат право да вземат такова решение без съгласието на собствениците, защото нямат право да разпореждат с частни права, в случая – права на ползване.

4. Изземването на права на ползване е равносилно на изземване на права на владеене. Теоретически това е очевидно поради ограничаването на правото да изключиш ползването на другите, което е в основата на частната собственост. Исторически това положение е доказано от много показателни случаи. Например министърът и неговите колеги могат да си спомнят „кооперирането” на земята в България. Ако се вярва на статистиката на населението от онова време, този акт е изгонил от България около 80 000 турци. От същата опера е и „прехвърлянето” (фактически насила) на правата на разпореждане с продукцията от кооперациите на комунистическите правителства и комунистическата партия. Ако не вярва на българския опит министър председателят може да се обърне към съветския. В него има един интересен епизод: Ленин първо отнема земята на селяни, след това им я връща, но пък им взима реколтата, понеже земята като такава не може да се яде, хората умират. След това същото прави и Сталин. На министър председателя и на всички интересуващи се може да предоставим списък много добра литература по въпроса.

5. В „Натура 2000” влизат и държавни и общински земи и гори. Правата на министъра околната среда и на министъра на земеделието и горите да се разпореждат с тях са най-малкото ограничени. По-точно:

а) тези земи и гори не са „техни”;
б) за това колко са те, къде са и как се управляват няма информация, но има регистър и той не е публичен, поради това, че същите хора и народните представители не отварят достъпа до него;
в) за това кои и точно колко държавни гори и земи „държавата”, т.е. именно това правителство, ще внесе в „Натура 2000” също няма информация.

6. „Тяхното решение” може да бъде „балансирано”, но не е ясно между какво ще бъде балансирано. От двете страни на баланса са неща, които само „те” си ги знаят. Липсата на информация е най-вероятно нарочна политика, която цели да постави и собствениците, и избирателите пред свършения факт на тихомълком взето решение по повод чужди права. Обстоятелството, че това решение ще бъде взето през януари, не променя и не може да промени неговия характер.

7. Относително пълна информация за предполагаемите територии, които могат да бъдат включени в „Натура 2000” може да бъде намерена на страницата на федерацията на придозащитните сдружения „Зелени Балкани”. Там тя е във вид на таблица в „ексел” и са необходими нетривиални усилия, за да се изчисляват проценти от общата територия и да се остойности въздействието на който и да е сценариите по осъществяването на „Натура 2000” върху цените на земите и горите и отношенията на собственост. „Зелени Балкани” не са част от решението на проблема, а са част от самия проблем. Те имат специален интерес от надуването на обема по програмата, защото, от една страна, са специално финансирани с около 620 хиляди лева, за да се борят за нейното налагане, а от друга – защото, колкото повече са териториите, толкова повече ще им е работата в бъдеще.

„Европейски” реалии и какво да се прави

В „Европа” „Натура 2000” обхваща около 18 на сто от териториите изобщо и 37 на сто от Алпите. 80% от тях са частни земи и гори. Особеният им статут на защитени територии е фактор за увеличаването на цената им. Във всички страни, ако се вярва на източниците, достъпни в Интернет, включването на частни земи и гори навсякъде е ставало със съгласието на собствениците, а на онези, които са държавна – след обичайните процедури на обществени обсъждания**. Очевидно е, че любителите на дивото в България искат в по цялата територия на страната да бъде приложено онова, което е практика в Европа за такива високи планини като Алпите.

До края на януари 2007 г. нито собствените, нито гражданството ще може да даде съгласие или да изрази смислено мнение. Дори и ако, поради някаква магия или чувство за срам, изведнъж се появи липсващата информация.

Въпреки това решението трябва да взето в съответствие с конституцията, по специално чл. 17, ал. 5. Той предполага, че ограничаването на правата на частна собствено може да става, ако:

а) някакви „нужди” не могат да бъдат удовлетворени по друг начин;
б) „след предварително и равностойно обезщетение”.

Единственият начин решението за „Натура 2000” да бъде взето в тези рамки е:

Първо, частните собственици, които искат земите и горите им да бъдат включени в програмата, да заявят това писмено до третата седмица на януари 2007 г.;

Второ, нови държавни и общински земи и гори да не бъдат включвани.

Трето, решението за това ще може да се вземе легитимно, когато регистърът на държавното имущество стане публичен, а достъпът до останалите регистри, отразяващи разпореждането със собственост, бъде улеснен и разширен.

------------------------------------------------------------------------------------

* Снимки с една карта, направена от природозащитни организации, може да бъде намерена в пресата; аналогични кадри с карти се появиха за секунди и в новините на държавната и една частна телевизия.

** Повече за „европейската” практика по въпроса – виж статията на Адриана Младенова в предишния брой на този бюлетин.