Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Натура 2000 – повече натурална, отколкото природна

Автор: Адриана Младенова / 05.01.2007
Оцени тази статия:

“Натура 2000” е поредното доказателство за противоречията, които съществуват в политиките на ЕС и разминаването между заложената цел и резултата, до който водят инструментите на Общността. Макар с привидно благородна задача за запазване на природата и биологичното разнообразие в Европа, проблемите и негативните странични ефекти, които поражда програма “Натура 2000”, са дълбоко залегнали в нейната същност. Тези противоречия няма как да отминат и България на прага на членството ни в Евросъюза. Въпреки споровете и острите сблъсъци между природозащитници, собственици и търговци на имоти и Министерство на земеделието и горите, което се явява активна страна в целия този процес, полемиката е изместена встрани от същността на проблемите и реалните причини, които ги пораждат.

Какво е “Натура 2000”?

“Натура 2000” представлява мрежа от защитени райони в Европа, създадени в съответствие с директива на ЕК от 1992 г. Целта на мрежата е да гарантира запазването на най-ценните и заплашени от изчезване природни видове и местата, които те обитават. Защитените територии не се отнасят само до резерватите и природните паркове, но обхващат и територия, която е частна собственост. В резултат на включването в тази мрежа следват различни регулации и ограничения при ползването на площта. Въпреки че няма предварителни забрани върху нови дейности и строителство върху териториите, включени в “Натура 2000”, всеки конкретен случай и предложение за инвестиции ще се разглежда отделно, което означава, че разрешение за строеж ще се дава само след положителна оценка на проекта от екологични комисии. Собствениците на земя ще получават компенсации, които се очаква да бъдат между 50 и 200 евро на хектар за България.

В директивите на ЕС не са заложени минимални площи от териториите на страните, които трябва да се включат в “Натура 2000”. Въпреки това ЕС налага санкции чрез глоби и орязване на фондовете по други линии, ако прецени, че в някоя страна размерът на защитените площи не отговаря на територията, която е реално обитавана от разнообразни биологични видове.

Заложените грешни концепции в самата програма, макар и очевидни, убягват от фокуса на общественото обсъждане. Ето какви са те:

- нарушава се принципът на неприкосновеност на частната собственост;

- някой друг взима решение от името на частни собственици как да се разпореждат с имуществото си, което означава намеса в личния живот и ограничаване на свободния избор;

- природозащитните и екологични идеи на програмата губят част от обществената подкрепа, защото са наложени насилствено и липсва принципът на доброволността, а следователно и на достатъчно стимули на хората да се координират и да съдействат за постигане на целите;

- непазарните стечения на обстоятелства в стопанския живот винаги са съпътствани от потенциални губещи и печеливши, което катализира множество интереси и лобиране от страна на организирани групи с икономически и не толкова “зелени” интереси;

- овластяването на държавни структури с повече правомощия и възможности за проява на субективизъм и оценка на целесъобразността на даден проект е предпоставка за корупция и разрастване на сивия сектор и нерегламентираните отношения между бизнеса и държавата.

Кой е прав и кой крив

Различни групи и активисти, под шапката на природозащитната идея, настояват България да включи над 35% от територията си в екомрежата. Засега обаче се водят преговори за около 25% от територията на България. Собственици на засегнатите територии около Черноморието се организираха и вече няколко седмици протестират, а чиновниците от аграрното и екологичното министерство не се разбраха помежду си и от Министерство на земеделието и горите се опитват да блокират половината от обявените гори за включване в мрежата от защитени територии.

Собствениците на земя имат легитимното право да се противопоставят на идеята за намеса в тяхната собственост. Тук не става въпрос какъв да бъде размерът на получените помощи и компенсации, нито за възможностите, които се предоставят чрез “Натура 2000” (напр., за екологичен туризъм) – въпросът е принципен и той може да се сведе само до едно заключение: правото на собственост е неприкосновено и всички опити за намеса в решенията на легитимните собственици за това как да се разпореждат с имуществото си са грубо нарушаване на правата им. Това важи във всички случаи, независимо от целите и задачите, които преследват заложените програми. Компенсацията при непазарно остойностяване на активите не отговарят на реалната полезност, пропуснати ползи и алтернативна цена на собствеността и в този смисъл няма начин дори приблизително да се компенсират собствениците за отнетата им възможност за избор.

В групата на легитимни собственици на земя обаче не се включва Министерство на земеделието и горите, въпреки че юридически е собственик на горите. По призвание държавата не трябва да стопанисва и да се разпорежда с активи и земя, като по този начин изземва дейност от частния бизнес, намесва се на пазара и взима решения, които не са продиктувани от пазарни сигнали, а от политически и икономически интереси на силно представени групи. В тази връзка е ясно, че споровете между екологичното и земеделското министерство са подвластни на партийни договорки и политически интереси.