Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Настанените в домовете намаляват рязко заради пандемията

Автор: Зорница Славова / 28.01.2022
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

COVID-19 се отразява значително върху смъртността и продължителността на живота в страната – не само заради повишения брой починали от вируса, но и заради допълнителната смъртност от други причини в резултат на затрудненото функциониране на здравната система по време на кризата.

Данните ясно показват, че най-засегнати са възрастните хора. Броят на умиранията на лица между 65 и 84 години, както и на над 85 години се повишава рязко през 2020 година. Така за тригодишен период броят на починалите на над 65-годишна възраст се повишава с над 14%. За сравнение смъртността сред децата намалява с 20%.

Пандемията, налагането на изолация и високата смъртност, особено сред най-възрастните хора показват своето влияние и върху грижата за възрастните хора.

Потребителите на социални услуги в специализирани институции намаляват значително през 2020 и 2021 година[1]. В сравнение с преди пандемията настанените намаляват с 16%. В най-голяма степен намаляват настанените в старчески домове (24%) и в домовете за възрастни с увреждания (14%).

Броят на ползвателите на социални услуги извън тези в специализирани институции също намалява, но спадът не е толкова голям. Потребителите на тези услуги намаляват с 3%. Най-голямо е свиването при потребителите на дневни центрове за стари хора – с 19%.

Друга ясна зависимост, която показват данните е по-значителното намаление на ползването за социални услуги за стари хора в сравнение с услугите за хора с увреждания – съответно 23% и 8%. Причина за това може да се търси в невъзможността на възрастните хора с увреждания да се обгрижват сами или от близки лица, особено в случаите на по-тежки заболявания и увреждания.

 

Пандемията, повишената смъртност сред възрастните хора и приетата политика за деинституционализация на грижите правят услугите в общността и в домашна среда още по-ключова алтернатива. Един от ефектите на пандемията е по-широкото покритие на грижата за възрастни хора в домашна среда, на което бе даден тласък с първите мерки в началото на кризата през пролетта на 2020 г. Този тип грижа (включително патронажната в различните и разновидности) е чувствително по-достъпна спрямо традиционни резидентни услуги и често води до по-висока ефективност на вложените средства. Намирането на единен комплексен подход и осигуряването на устойчивост в модела на финансиране на подобни грижи обаче остава едно от предизвикателствата пред социалната политика в средносрочен план.

 


[1] Данните за получени от АСП по ЗДОИ.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).