Напредва ли посткомунистическото преобразуване?*

В доклада си “1989 – 2004: 15 години преход” (представен на последния симпозиум на Центъра за изследвания на посткомунистическите икономики в Блед) нашите колеги от Чехия Владимир Бена ш ек и Алена Земплинерова изглежда допускат, че отговорът на въпроса е “да”. “Въпреки огромните разходи по операцията – заключават те, – стълкновенията на пазарния икономически сектор с йерархичните системи на управление и забавените срокове на съпътстващите реформи…, икономиката показва своята… жизненост през прехода и в дългосрочен план постепенно върви по пътя на подобряване благоденствието в страните в преход”. Допускайки неизбежните различия между страните, това вероятно е така.

Все още на настоящия етап има много неща, които предизвикват тревога. Когато държавите на марксистко-ленинската партия се сриваха, мнозина от нас хранеха надежди за капиталистическа трансформация на съветския блок. Ключовата реформа на собствеността изглеждаше проста: бърза приватизация с всякакви средства. Ваучери, продажби на чуждестранни и местни собственици, включително работнически кооперации, – всичко това се разглеждаше като част от решението. Известен американски икономист полушеговито убеждаваше своите слушатели, че дори и пускане на акции от самолет на случаен принцип би могло да свърши работа. Днес ние знаем, че той не е бил прав. Приватизацията се оказа най-заплетената част на посткомунистическите реформи. Обвита в проблеми и скандали, тя все още продължава след десетилетие и половина. За сравнение, първоначално страшната задача за стабилизация на макроравнище се оказа много по-лесно осъществима.

Фактът, че капиталът както местен, така и международен, не достигаше, представляваше, разбира се, препятствие за развитието на частното предприемачество. Но действителните причини за трудностите се крият в политиката и социологията на посткомунизма. Управляващите партии се оказаха принудени формално да предадат властта, но техните функционери, включително полицията, съумяха да останат на влиятелни постове. Някои оцеляха в политиката, други продължават като управители на големи национализирани фирми, а трети, по силата на своите връзки, се превърнаха в бизнесмени . При наличието на променяща се съдебна система и съдилища, напълнени с комунистически назначения, несигурността за започване на законен бизнес вероятно би разколебала мнозина. Единствено тези, които имат здрави връзки с влиятелните кръгове, биха могли да разчитат на успех. Нито пък, както стана ясно, отказът да се обезщетят истинските собственици за собствеността, конфискувана от комунистите, спомогна за възстановяването на моралните устои на капитализма. Взети заедно, обстоятелствата не бяха благоприятни за предприемачеството, което, както знаем, е ключов елемент от икономическия напредък.

Какво могат да направят страничните наблюдатели, за да насърчат предприемачеството в посткомунистическите страни? За съжаление не е твърде много. Разбира се, налице е възможност за предоставяне на повече форми за обучение и увеличаване на наличността на началните инвестиции . В най-добрия случай ефектите от такива мерки са незначителни. По-важното е, особено доколкото това засяга Европейския съюз, стриктното спазване на Хипократовата сентенция primum non nocere (1), особено в държавите членки. Посткомунистическите страни трябва да бъдат защитени от излишъка на регулаторен устрем на Брюксел. Това е почти всичко, което може да се направи и да е от полза.

С течение на времето, със смяната на поколенията, комунистическото влияние в страните от Централна и Източна Европа, евентуално дори и в Русия, ще се намали. За добро или за лошо, посткомунизмът ще бъде потопен от Европа. Несъмнено ще изникват нови предизвикателства, а някои от старите ще се появят отново. Но това вече е друга история.

–––––––––––

* Осемдесетия си рожден ден проф. Анджей Бжески отпразнува преди двадесет дни в Блед, Словения, където беше за да участва в организирания от Центъра за изследвания на посткомунистическите икономики семинар на тема: “Какво могат да направят ЕС и САЩ за насърчаване на предприемачеството в Европа и на други места по света?”, 23-25 септември 2005.

По повод тази тема той подготви и поместения тук текст. На онези, които не са запознати с неговата биография, ще кажем, че проф. Бжески е един от хората, допринесли за падането на комунизма и демонтирането на желязната завеса.

http://www.econ.ucdavis.edu/Faculty/FacultyRosterData.cfm?EmployeeID=31

(1)* преди всичко да не се вреди – б.пр.