Напред към босненска пролет?*

Изглежда, че в момента се задава босненска пролет. Дни наред хората от цялата страна демонстрираха против правителството и призоваваха управляващите да напуснат.

Изведнъж, обаче, демонстрациите се радикализираха. Сгради и пътища пламнаха. Бяха ранени както обикновени хора, така и полицаи. Архивни документи на босненските институции бяха обхванати от пламъци. Цялата административна система беше пред срив. В силно  бюрократизирана страна като Босна, загубата на документи означава тотален колапс.

За разлика от други места, тези демонстрации не бяха насочени срещу конкретен тиранин. Народът протестира, защото е гладен – хората нямат работа. Официално около 40% от босненците са безработни. Много хора над 30 години нямат регистриран дори един единствен работен ден през живота си.

Причината за тази патова ситуация е очевидна. Според последния доклад на Института „Фрейзър” за икономическата свобода на държавите по света (Economic Freedom of the World Report), през 2011 г. Босна се нарежда на 91-во място от 152 държави. Особено тежко е положението в областта на размера на правителството (122) и бизнес регулациите (120).

Започването на бизнес е своеобразен кошмар в Босна. Разходите са високи. Регистрацията на дружество с ограничена отговорност изисква почти три месечни средни нетни заплати (средната месечна нетна заплата е €420) и след регистрацията трябва да бъдат плащани годишни вноски в размер на една месечна средна нетна заплата. Освен всичко това поне двама души трябва да бъдат наети на минимална брутна заплата от €300. Дори доброволните сътрудници представляват разход за компанията – работодателят трябва да плаща минимум €100 на месец на държавата. И ако това изглежда малко, ДДС трябва да бъде платено преди продавача да получи каквито и да било пари от клиента.

Най-големият кошмар настъпва, когато правителствени инспектори ви идват на проверка. Дребни пропуски могат да ви струват цяло състояние. Пекарят от моя квартал (бел. прев. – на автора на статията) беше принуден да затвори, след като един инспектор установи, че собственикът не е бил изготвил месечен доклад за текучество на наетите лица за данъчните, въпреки че е пращал дневни доклади. Глобата беше  в размер на €1,000, която собственикът не можеше и не искаше да плати. В резултат от това съседът ми загуби своята пекарна, като той и неговото семейство се озоваха на пазара на труда, конкурирайки се с други хора за сравнително малко свободни работни места. Магазини, барове и други бизнеси затварят, защото не отговарят на поставените изисквания за помещенията. Тази страна, с население малко над 4 млн. души, има 65 000 блокирани банкови сметки на 40 000 компании. Компаниите дължат на правителството повече от 700 млн. евро под формата на различни данъци и такси (отчитайки само тези фирми, дължащи над 25 000 евро).

Правителственото връзкарство също създава трудности, но за съжаление това предизвиква искания за още по-голяма държавна намеса. Например в Тузла около 600 души обвиниха властите, че си затварят очите за колапса на голям брой държавни фирми след тяхната приватизация и настояват държавата да спаси компаниите, за да осигури на тези хора продължаваща работа и заплащане. Освен това много безработни искат от правителството да създаде работни места за тях, да осигури на всички завършили образованието си заетост, да наложи ограничение „един човек – една работа”, да осигури безплатно здравеопазване и да създаде едно по-добро бъдеще. Това са стандартните и невъзможни искания на социалистите и комунистите. Единственото основателно искане е да се намали заплащането на високопоставените политици (то е двойно по-голямо от това в съседна Сърбия и около 5 пъти по-високо от средното за Босна заплащане) и да се опростят бюрократичните процедури.

Демонстрациите из цяла Босна показват, че на хората им е дошло до гуша от настоящата бъркотия, но техните искания показват, че те се намират на грешния път за намиране на изход. Ако правителството се съобрази с всичките искания, то ние ще имаме още по-обременяващо правителство.

Това, от което Босна и Херцеговина наистина има нужда, е дефинирано от големия икономист Лудвиг фон Мизес: пътят на слаборазвитите страни към забогатяване не е чрез получаване на материална помощ. Просперитетът не е просто въпрос на капиталови инвестиции. Той е от духовно, интелектуално и идеологическо естество. Първото нещо, от което неразвитите страни се нуждаят, е философията на икономическата свобода и частната инициатива.

Ако ние (бел. прев. – босненците) се провалим в постигането на това, то протестите ще донесат не по-добро, а по-лошо бъдеще за босненския народ.

*Статията е превод от английски език на коментара на Едо Омерчевич  „Towards a Bosnian Spring?”. Едо Омерчевич е ръководител на Center for Advancement of Free Enterprise – мозъчен тръст, разпространяващ идеите за свободен пазар в Босна и Херцеговина.


Свързани публикации.