Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Намиране на финансовата повратна точка*

Автор: Ричард Ран** / 16.03.2012
Оцени тази статия:

Висока е вероятността за нов глобален спад

Въпреки окуражаващите данни за заетостта в САЩ от изминалата седмица, фискалната ситуация в САЩ и по-голямата част от останалия свят продължава да се влошава. Европейската централна банка обяви че икономиката на Еврозоната вероятно ще спадне тази година. Гърция окончателно и официално беше обявена във фалит миналата седмица. Ситуацията продължава да се влошава, а много наблюдатели смятат, че Гърция ще се нуждае от нов спасителен заем през следващата година. Следващия път данъкоплатците по света, а не частните банки, ще платят сметката. Положението в Португалия става все по-лошо с ускоряващо се темпо.

Не само Европа е изправена пред проблеми. Миналата седмица китайците намалиха прогнозата си за растеж от 8,2 на 7,5 процента за 2012 г. В Индия продължава политическата криза, която спира много реформи и ще доведе до негативен ефект върху икономиката. Има индикации, че Бразилия също може да се изправи пред икономическо забавяне.

Десетте най-големи икономики образуват малко повече от две трети от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Само САЩ дават 23% от световния БВП. От десетте най-големи икономики само Китай и Индия имат икономически темпове на растеж, които са по-големи от техните дефицити като проценти, което означава, че всички останали имат увеличаващо се отношение дълг-БВП, както може да се види на приложената таблица. Изследвания показват, че когато нетното отношение на дълг-БВП превиши 90%, става много трудно за държавите да избегнат дългов банкрут и/или висока инфлация и болезнени икономии. САЩ, Франция и Обединеното кралство са неприятно близо до 90-процентовата граница. Всяка следващо забавяне на икономическия растеж, което може рязко да намали данъчните постъпления, или всеки непредвиден разход в случай на война или природна бедствие, ще премести тези държави отвъд повратната точка.

Италия може да се измъкне, благодарение отчасти на икономическите реформи и на голямата сива (необлагаема) икономика. Япония е вече много далеч отвъд стандартната повратна точка за останалите държави и е във второ десетилетие на много бавен растеж, но въпреки това се предпазва от гръцки вариант на разпад заради високите нива на вътрешно спестяване, което финансира повечето от дълга й. Дори и така, всяко негативно  събитие може да тласне Италия или Япония надолу по фискалната спирала.

От десетте най-големи икономики само Бразилия и Канада са в относително силни фискални позиции, за да могат да се справят с още една световна рецесия, без да преминават повратната точка. Германия има силен икономически растеж и управлява икономиката си много по-добре от останалите европейци, но е силно зависима от износа на машини и високотехнологични стоки, а когато нейните купувачи отслабнат, тя ще ги последва надолу.

По-голямата част от останалия свят – другата една-трета от световното БВП – изглежда малко по-добре от големите 10. На всеки континент има много малки държави с неприятно високи отношения дълг-БВП, което лесно би ги вкарало в кризисна ситуация.

САЩ е в най-добрата позиция да направи необходимите реформи за справянето със своите икономически проблеми и така да стане двигател на икономически растеж за целия свят, но администрацията на Обама продължава да се движи в грешната посока. Тя представи бюджет, който е както икономически, така и политически нереалистичен, и не прави нищо, за да спре увеличението на отношението дълг-БВП. Администрацията предлага огромни данъчни увеличения за работодателите и продължава стремглаво да въвежда регулации, вредящи на икономиката и заетостта.

Миналата седмица президентът Обама каза, че „намаляването на търсенето на петрол ще доведе до спад в цените му” и също, че ”увеличението на предлагането на петрол няма да доведе до спад на цената му”. Хм? Кое от двете? Това, което президентът прави със своите вечно противоречащи си твърдения и действия в икономиката, е доказателство, че той е икономически най-неграмотният президент, поне след Джими Картър.

Това, което е кристално ясно, е че без значителна промяна в курса на САЩ и другите големи икономики, нова глобална рецесия ще възникне през следващите няколко месеца, година или най-късно две години. Икономическият растеж и размерът на дълга в приложената таблица са най-добрите възможни варианти. Инцидент в Персийския залив или някъде другаде може да изпрати цените на петрола в небесата, което ще рикошира бързо през световната икономика и ще доведе до нов световен спад. Възстановяването на САЩ е толкова мудно и неубедително, че няма място за грешка. Всяка грешна политика на Федералния Ррезерв, който се движи по тънък лед, или всяка нова икономическа лудост на администрацията – като замразяването на проекта за  тръбопровода „Кийстоун” – може да тласне икономиката отвъд повратната точка.

Един добър икономически анализатор гледа вероятностите за всички тези неща, които могат да потръгнат на зле или на добре. Да, възможно е да се създаде сценарий, при който САЩ и светът могат да излязат лесно от сегашната икономическа ситуация без много страдания. За нещастие обаче, въпреки че съм оптимист, вероятностите клонят към това някое събитие да тласне голяма част от света отвъд повратната точка в следващите 24 месеца. Не трябваше да става така.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,12 март, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.