Най-вредните министри*

Топ 5 на министрите, които струват най-скъпо на данъкоплатците и трябва да бъдат сменени, и на министерствата, които трябва да си отидат заедно с техните министри

Година и половина преди да приключи мандата си премиерът Сергей Станишев има последен шанс да направи кадрови и структурни промени в правителството, които да подобрят работата му така, че избирателите да усетят положителната промяна преди изборите през 2009 г. Ако не се възползва от него, Станишев рискува да загуби следващите избори, да излезе в опозиция и да бъде изместен от лидерския пост в БСП.

Редакцията на BM се обърна към няколко независими икономисти* от най-авторитетните неправителствени организации за икономически анализи с молба да класират най-вредните министри (които според тях заслужават да бъдат уволнени) и накратко да аргументират своя избор. Общата класация направихме по точкова система (10 точки за всяка първа позиция, 9 за втора и т.н.). Така най-вредните министри, тези които струват най-скъпо на данъкоплатците и бизнеса, получават най-много точки.

Топ 5 на най-вредните министри

1. Джевдет Чакъров (Околна среда и води) – 37 точки (8+10+9+10)

  • – не спазва законите и решенията на съдилищата, създава сериозни пречки пред инвестициите;
  • – непрозрачен, липсата на експертиза на министерството му поражда все повече финансови разходи и загуби за обществото;
  • – блокиране на инвестиции без аргументи;
  • – газовите квоти;
  • – безумията в рециклирането и парите, които струват;
  • – отвратителен управленски стил и гонене на инвеститори.

2. Радослав Гайдарски (Здравеопазване) – 34 точки (6+9+10+9)

  • – две години и половина не успя да реформира здравната система, която е тотално неефективна;
  • – не знае какво да прави, непостоянен, против приватизацията;
  • – липса на визия за нужни реформи;
  • – без реформа в здравеопазването, товарене на бъдещите поколения.

3. Румен Петков (Вътрешни работи) – 32 точки (9+8+8+7)

  • – полицията не работи добре, реформи в системата няма;
  • – непредвидим, авторитарен, неясни мотиви, което го прави непредсказуем, а това от своя страна повишава риска за всички;
  • – липса на визия за нужни реформи;
  • – просто вреден.

4. Нихат Кабил (Земеделие и продоволствие) – 16 точки (7+6+3)

  • – прави отрасъла земеделие все по-зависим от държавата, поради което той е пред загиване;
  • – провежда протекционистична политика, непрозрачен, а управлява много средства;
  • – заменки.

5. Емел Етем (Държавна политика при бедствия и аварии) – 15 точки (7+8)

  • – некомпетентност, липса на стратегическо мислене, липса на доверие;
  • – безогледно, безсмислено и безотчетно смучене и харчене на пари.

Сред посочените за вредни, макар и извън петицата, попадат също: Николай Василев (Държавна администрация) – заради липсата на реална административна реформа; Емилия Масларова (Труд и социална политика), – тъй като се противопоставя на повечето реформи, включително пенсионната, заради намалението на осигуровките, либерализацията на пазара на труда и др., въпреки че „има не само минуси, а и някои плюсове"; Веселин Близнаков – заради пълна непрозрачност за огромни суми; Петър Димитров – неналагане на конкуренция, бюрократична тежест; Пламен Орешарски – „може и много по-добре".

Единственият похвален министър е Даниел Вълчев (Образование и наука), който „заслужава някаква добра оценка за опит да направи нещо смислено с ресора си".

Икономистите са убедени, че в България има твърде много министерства, като голяма част от тях произвеждат продукт „близо до нула" и почти никой няма да усети, ако ги няма. Класацията на министрите, които могат да си отидат заедно със самите министерства, е направена както предишната (с разликата, че най-спешното за закриване министерство получава 7 точки, следващото – 6 и т.н.).

Топ 5 на министри/министерства за съкращаване

1. Гергана Грънчарова (Министър по европейските въпроси) – 24 точки (7+6+6+5)

  • – вече сме в ЕС, всички министерства, чиновници и граждани вече са европейски, това вече не е външнополитически "ресор";
  • – не мисля, че има човек/министър, който да разбира от всичко, т.е. представянето и защитаването на позициите на България на европейско ниво трябва да е от експерти от отрасловите министерства;
  • – това какво върши?

2. Емел Етем (Министерство на държавната политика при бедствия и аварии) – 21 точки (4+7+4+6)

  • – въпреки харчените огромни суми с нищо не подобри ситуацията при бедствия и аварии;
  • – освен Гражданска защита, която се вля в министерството, всичко останало е излишно като функции; самата Гражданска защита може силно да се оптимизира и децентрализира;
  • – само крадене и никаква полза.

3. Стефан Данаилов (Министерство на културата) – 20 точки (5+4+7+4)

  • – с нищо не помага на културата, няма нужда от цяло министерство, за да се отпускат субсидии за театрите;
  • – не прави нищо реално;
  • – държавни програми – може би, министерство не е нужно.

4. Петър Димитров (Министерство на икономиката и енергетиката) – 16 точки (6+3+7)

  • – след приватизацията вече е изчерпало функциите си;
  • – трежъри принцип (Министерството на финансите обезсмисля съществуването на икономическо министерство).

5. Николай Василев (Министерство на държавната администрация) – 9 точки (3+5+1)

  • – няма нужда от такава структура, всяко ведомство само трябва да си управлява човешките ресурси;
  • – промените се случват мнооого бавно и не оправдават разходите за министерството; координацията, която прави, може да се извършва спокойно от Министерския съвет;
  • – може да е към премиера.

Извън петицата попадат Петър Мутафчиев (Министерство на транспорта) – „агенция/агенции + концесии + трежъри не стигат ли?" и Асен Гагаузов (Министерство на регионално развитие) – „да си ходи по регионите".

*Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Георги Ангелов, главен икономист в Институт „Отворено общество", Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и председател на Българската макроикономическа асоциация, Георги Стоев, управляващ съдружник в „Индъстри уоч"

* Препечатваме статията със изричното съгласие на списание БМ (http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/index.html), където е публикувана в последния брой от 01 февруари 2008 г.


Свързани публикации.