Най-разрушителната болест. Подписването на докторското лоби нарушава Хипократовата клетва*

Вашингтоноза (същ.): болест, най-често срещана в хора работещи в радиус от 3 мили от сградата на американския Конгрес във Вашингтон, въпреки че отделни групички могат да се намерят и в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Обикновено ходи по избрани управници, държавни чиновници, работещи в медиите, „специалисти по връзки с правителството", директори на асоциации и дори високопоставени корпоративни директори.

Симптомите включват нестихващо желание да бъдат асоциирани и виждани с тези, които са на власт или тези, за които се смята, че имат власт или слава. Заразените обикновено губят преценката си, ценностите си, принципите и чувството си на честност, както и здравия си разум. Те казват глупави неща като „Ще гласувам за (или подкрепя) този закон (от 1000 страници), защото е абсолютно необходим, за да защитим американския народ и трябва да го направим веднага" – при положение, че никога не са чели закона, че имат едва смътна идея за неговите клаузи, без да имат каквато и да било идея дали ще направи повече добро от лошо, и без да имат идея какво са 1 милиард долара, камо ли 1 трилион.

Миналата седмица представители на Американската медицинска асоциация (АМА) показаха, че са прихванали болестта. Те подписаха версията на Конгреса на закона за здравеопазването, въпреки че той ще намали доходите на много от техните членове, ще ограничи тяхната възможност да практикуват медицина и ще ограничи избора на техните пациенти. След като доктори, които внимаваха какво се случва във Вашингтон и разбраха за подлостта на АМА, започнаха протести, а местни филиали се дистанцираха от решението на АМА. Бившият президент на АМА д-р Доналд Палмисано, който оглавява лекарската група Коалиция за защита на правата на пациентите, ще даде пресконференция, за да изрази несъгласието си със закона в този му вид и подписването му от АСА.

Водещ ортопедичен хирург, д-р Робърт Ниршъл, написа: „…версията на Конгреса на здравната реформа е в директна опозиция с Хипократовата клетва. Клетвата на Обама, че пациентите ще могат да виждат своя доктор е безочлива лъжа и няма никакво значение, след като докторът няма вече да може да действа в най-добрия интерес на пациента. Подписването на закона от АМА е зашеметяващо и не представлява позицията на повечето доктори с частна клинична практика."

Не е особено шокиращо, че АМА заеха позиция обратна на може би мнозинството практикуващи доктори в страната. АМА не беше в синхрон с много от нейните членове от години и сега представлява по-малко от една четвърт от докторите в страната. Директори в асоциацията обикновено играят с членове на Конгреса, неговия персонал и други вашингтонски центрове на власт, като така се идентифицират повече с тези, пред които лобират, отколкото със собствените им членове, които им плащат заплатите.

Вашингтонозата често засяга тези, които твърдят, че представят бизнес интересите. През 1993 г. американската Камара на търговията подписа Хилари Кеър. Повечето от членовете силно се противопоставиха и се ядосаха. Камарата понесе голяма загуба на членове и приходи и отговорните за препирнята бяха сменени моментално. Камарата изгради много силна репутация (марка) през 80-те години за философска почтеност с твърдо обещание за малка управа и по-ниски данъци, и организацията се разрасна бързо. След това няколко човека от камарата, които страдаха от Вашингтоноза и бяха по-заинтересовани да подобрят тяхната собствена връзка с Клинтъновия Бял дом и демократичния Конгрес почти успяха да унищожат великото наследство и институция.

Много институции наемат „представители във Вашингтон", за да защитят бизнеса си от разрушителни правителствени действия. Вашингтонския представител в опитите си да се сдобие с приятели в Конгреса и администрацията, често счита за по-лесно и психологически по-комфортно да притисне бизнеса да приеме политиките на тези в управлението, вместо обратното. Вашингтонския представител урежда срещи между помпозните донове, които населяват хълма Капитолия, и високопоставените директори на компанията (като съветват директорите да внимават да не обидят тези „влиятелни хора"). Политиците, които разбират играта перфектно, после публично ласкаят корпоративните директори – което ги заразява с Вашингтоноза – които после подписват мерки, които предават техните акционери, колеги и клиенти.

Президентът Обама често показва Вашингтоноза, както показват противоречивите му твърдения, че неговото предложение за здравеопазването ще: спести пари (въпреки факта, че контролираният от демократи Офис по конгресния бюджет твърди обратното), предостави обслужване от най-високо качество за всички, няма да наложи поставянето на дажбен режим на здравеопазването, няма да изиска увеличение на данъците на средната класа и няма да пробие друга милиардна дупка в бюджета. Както казва Лорънс А. Хънтър, бивш директор на Икономическия комитет към Конгреса и сега председател на Института за социално осигуряване: „Кръгът не може да бъде направен квадрат, това е логически невъзможно". Г-н Хънтър също казва: „От създаването си през 1966 г. Медикеър (държавната програма за здравеопазване) струва 3 милиарда долара на година. По това време… Камарата на представителите прогнозира „консервативно", че програмата ще струва приблизително 12 милиарда долара на година през 1990 г. През 1990 г. разходите по Медикеър всъщност бяха 107 милиарда долара, 9 пъти повече отколкото се очакваше."

Тези, които гласуват за закона за здравеопазването са „заболели" от Вашингтоноза и това ги прави умствено повредени. Единствените познати лекове за Вашингтоноза са политическа загуба, освобождаване от свързана с Вашингтон работа или карантина в малък град далеч от Вашингтон.

За щастие гражданите все още имат силата да приложат тези лекарства – но трябва да действат бързо.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 22 юли 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.