Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Най-после зелена светлина за приватизация на болниците

Автор: Адриана Младенова / 04.01.2008
Оцени тази статия:

Министерският съвет прие промени в Закона за приватизация и следприватизационния контрол (ЗПСК) в последните дни на миналата година[1]. След като изминаха две "сушави" години от управлението на правителството, в които почти нямаше приватизация на дружества, кабинетът реши да актуализира списъците в Закона и да освободи допълнителен ресурс за приватизация.

Основната промяна е отмяната на забраната за приватизация на лечебните заведения. Което значи, че на пазара ще се пуснат около 200 лечебни заведения - държавна и общинска собственост. Дружеството, което купи болничен обект, обаче, е длъжно да извършва лечебни или социални дейности за срок от минимум 15 години. Последна дума обаче ще има министърът на здравеопазването, който ще има правомощията да спре приватизационни сделки, ако прецени, че даден регион е застрашен от липсата на предоставяне на достатъчно лечебни услуги.

Предвидените промени, ако бъдат приети от парламента, представляват една от най-важните стъпки в реформирането на здравната система в страната. В момента съществуват много пустеещи сгради, неизползвани обекти от болнични заведения, които могат да се оползотворят и да донесат приходи на самите болници. При приватизацията на самите лечебни заведения може да сe промени профилът на дейността им, което означава, че някои болници могат да се обособят като хосписи или заведения за следболнична помощ, ако търсенето го изисква. По този начин дейността на лечебните заведения ще зависи в по-голяма степен от потребностите на пациентите в региона.

Съществуват обаче и подводни камъни, които могат да опорочат идеята на приватизацията. От основно значение за успеха на политиката на раздържавяване на лечебните заведения е да се провеждат открити процедури и да има прозрачност в приватизационния процес, за да се осигури действието на принципите на конкуренция. Идеята, за която лобира министър Гайдарски, е персоналът да има приоритет при приватизацията на болниците. Това противоречи именно на тези принципи. Още повече, че страната вече има горчив опит със смяна на собствеността чрез РМД-та (работническо-мениджърски дружества). Няма защо тази грешка да се повтаря.

За да има максимално положителен ефект дадена мярка, е необходимо да се осъществи цялостна реформа в дадената сфера. Другите стъпки от съществено значение, които трябва да се предприемат по отношение на здравеопазването в страната, е да се премахне монополът на НЗОК, хората да могат да се осигуряват в частни здравни фондове и да се въведе лично договаряне в системата.

В същото време в така-наречения забранителен списък за приватизация на компании остават 64 лечебни заведения - университетски, специализирани и областни болници. Освен тях към списъка се предвижда да бъдат добавени и 9 спортни обекта и други компании, сред които Национален стадион "Васил Левски", Зала "София", Агенция за дипломатически имоти (АДИС). От забранителния списък обаче ще бъдат извадени 39 дружества.

Към края на 2007 г. дружествата в забранителния списък наброяват 115 броя. За почти всички няма никакъв смисъл и логика да бъдат в този списък, а трябва да се приватизират час по-скоро, което ще доведе до по-голяма ефективност на изразходваните средства, по-добро управление и ще спести разходи на данъкоплатците, свързани със стопанисването и администрирането на дружествата и субсидирането на губещи дейности[2].

Другото изменение, което се предвижда в Закона, е нова схема на разпределение на постъпленията от приватизация, като от 2009 г. 50% от тях ще се насочват към Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (така наречения Сребърен фонд). Както вече сме коментирали (виж бр. 339 от бюлетина), подобна мярка няма да доведе до дългосрочно финансово стабилизиране и фискалната устойчивост на държавното обществено осигуряване. Средствата от приватизация могат да се използват по-ефективно и разумно за провеждане на смела реформа в пенсионната система и преминаване към капиталонатрупваща система с лични сметки. Която е единствената удачна алтернатива на съществуващата пенсионна система в страната.



[1] По информация от Министерски съвет.

[2] Повече по темата за приватизацията в страната прочетете в  статията на Методи В.  Методиев в бр. 347 на бюлетина.