Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Наистина ли се покачва производителността на труда

Автор: Зорница Славова / 09.09.2011
Оцени тази статия:

Миналият месец данни от Евростат показаха, че производителността на труда в България придължава да е най-ниската в Европа – едва 41,5% от средното за страните-членки за 2010 година. Тази седмица излязоха и данните на Националния статистически институт за производителността на труда на за второто тримесечие на 2011 година. Те също сочат, че изработеното от българските работници е на доста ниско ниво – на едно заето лице се падат 5 384 лева от БВП. Най-високо е равнището на производителността в индустриалния сектор, където всеки зает създава средно 14,7 лева за един отработен час. Традиционно най-ниско е нивото на производителността в земеделието, като на всеки зает в аграрния сектор се падат по 3,1 лв. за човекочас.

Като цяло производителността на труда през второто тримесечие на годината нараства със 6% спрямо същия период миналата година, което продължава положителния тренд на ръст на производителността от началото на 2010 година. Обяснието на тази тенденци идва от данните за безработицата. В началото на кризата от края на 2008 и началото на 2009 година, когато реалният ръст на БВП започна стремително да спада, голяма част от фирмите още не бяха оптимизирали състава си, което автоматично намали ръста на производителността на труда до -5% през първото тримесечие на 2009 година. Оттам нататък безработицата започна сериозно да се повишава, като основно се освобождаваха нискоквалифицираните и по-неефективните работници, което пък доведе до ръст на производителността на труда на останалите заети.

Производителност на труда и безработица по тримесечия

Източник: НСИ

 

Може би ръстът на производителността, който се вижда от данните, ще послужи за аргумент на синдикатите за по-нататъшно вдигане на минималната работна заплата, а на управляващите – за поредно увеличаване на минималните осигурителни прагове. Но ако се погледнат данните за натрупания ръст на производителността за периода от началото на 2006 г. до второто тримесечие на 2011 г., се вижда, че този ръст е 27%. В същото време, минималната работна заплата за този период е нарастнала от 160 лева до 240 лева, т.е. с 50% или почти два пъти по-бързо от ръста на производителността. С други думи, дори и да приемем абсурдния аргумент, че административно определената минимална работна заплата трябва да нараства с производителността, то няма никакви основания за нейното по-нататъшно нарастване.  

Освен това производителността след края на кризата не нараства заради реално увеличаване на ефективността на работниците, а заради нуждата от съкращения. Така, ако се одобри ново увеличаване на минималните заплати и осигурителните прагове, още повече хора, особено най-засегнатите нискоквалифицирани и по-неефективни работници, ще останат извън пазара на труда. Ефектът от това отново би бил привидно повишаване на производителността и нови искания за повишаване на заплащането на труда, което означава една безкрайна порочна спирала. В тази връзка всяка административна намеса би имала само и единствено отрицателен ефект върху заетостта.