Най-важният ресурс на Джулиан Саймън
Много от нас са чували за това как наближава краят на благоденствието, в което живее днес човечеството. От първите страници на издания със световно реноме, от екрана на повечето телевизии, дори и от научни конференции ни засипват с предупреждения за идващи апокалипсиси. Изключително модерно е да се притесняваме за растящото световно население, за свършващия петрол и за скъпите и недостатъчни хранителни ресурси. Но най-важното, в което ни убеждават е, че трябва да харчим милиарди, за да се справим с тези „проблеми”.
Модата на страшните предсказания не е нова и са малцина тези, които са заложили реномето си, за да тръгнат срещу нея. Един такъв човек е икономистът Джулиан Саймън, който през 1981 г. издава книгата си The Ultimate Resource и нанася тежък удар върху твърденията на пророците на Апокалипсиса.
В книгата си Саймън, използвайки огромно количество данни, успява един по един да развенчае митовете, които се втълпяват на цялото общество. Той доказва, че петролът и останалите изкопаеми природни ресурси не само не намаляват, но са безкрайни. Така например, Саймън привежда като доказателство аргумента, че потенциалът на един определен петролен кладенец може да бъде измерен, но ние не можем да предвидим броят и капацитетите на кладенците, които ще бъдат открити в бъдеще, нито бъдещите технологии за усвояването им.[1] Човечеството не е застрашено от малтусианска криза[2], а с всяка година е по-близо до пълното премахване на гладната смърт. Храната, която произвеждаме в момента, е повече, отколкото някога сме предполагали. Страни, които не са можели да се изхранват сами преди десетилетие, сега правят точно това. Цялото световно земеделие е на ръба на безпрецедентен бум на производството.[3] Планетата не само не е пренаселена – тя се нуждае от още хора, от по-голямо и по-свободно общество на знаещи и предприемчиви.Проблемите, причинявани от повишаването на населението, са краткосрочни, но решенията им ни облагодетелстват в дългосрочен план.[4]
Твърденията на Саймън са инзненадващи, а дори често и шокиращи. Могат с лекота да преобърнат нечий мироглед на 180 градуса – както се е случило със самия него, когато е започнал проучванията си. Това се постига с много факти и данни, на които няма как да не се обърне внимание и да не доведат до по- оптимистичен поглед върху бъдещето на планетата.
Наистина унизителен за всички предсказващи мрачното бъдеще на Земята е един облог на Саймън с неговия голям идеологически противник – Пол Ерлих . Двамата учени се съгласяват, че най-добрият измерител за това дали един ресурс е по-оскъден (съответно дали се изчерпва) е неговата цена. Елрих избира пет метала – никел, калай, мед, волфрам и хром – и обещава с голяма доза арогантост, че ако след 10 години цената им не нарастне, ще изплати облога на противника си. Възмездието за Саймън идва през 1990 г., когато цената на петте метала се оказва по-ниска от тази през 1980г. и получава чек за $576,07.
Борбата на Саймън с неистината продължава през целия му живот. Изгражда си име на безкомпромисен учен, що се отнася до отстояване на позиции и до представяне на факти. Превръща се в един от основателите на free market environmentalism. В библиотеката на ИПИ може да намерите няколко негови книги, включително и допълнената версия на The Ultimate Resource: http://library.ime.bg/the-ultimate-resource-ii/
[1] The Ultimate Resource II p. 179
[2] Малтусианска криза – ситуация, при която населението расте по-бързо от количеството хранителни ресурси, което води до масов глад
[3] The Ultimate Resource II p. 85
[4] The Ultimate Resource II p. 582
