Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Най-накрая шанс за оценка на въздействието на законите и отворени данни

Автор: Десислава Николова / 17.04.2014
Оцени тази статия:

От 15 април МС откри публична консултация по Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация за периода 2014-2015 г. Проектът на плана може да бъде намерен на Портала за обществени консултации,  www.strategy.bg, a становища по него могат да се изпращат до 29 април.

За всеки, който следи реформите в държавната администрация последните години, планът изненадва приятно, тъй като залага серия от конкретни мерки за промяна в редица сфери, за които от години се говори, но по които до момента нищо не е направено. Най-голямата положителна стъпка, която може да се открие в плана, е заявката за законово регламентиране на извършването на оценки на въздействието на законодателството. За оценки на въздействието в България се говори от поне 10 години, ако не и повече.  В различните години са обучавани (включително и от ИПИ) стотици служители от администрацията и са разписвани ръководства за правене на оценка на въздействието. Преди 4 години дори бяха подготвени промени в Закона за нормативните актове (ЗНА), които да изискват такава оценка на всеки нов нормативен акт, но те така и не бяха внесени в Парламента покрай смяната на властта през 2009 година.

Всъщност, това което предвижда Планът за изпълнение, е задвижване на процеса по въвеждане на оценки на въздействието (ОВ) в България, който почти изцяло спря през 2009 г. Отново се планират промени в ЗНА, обучения на служители и актуализиране на ръководството за изготвяне на оценки. Като силни поддръжници на оценката на въздействието се надяваме, че този път процесът ще бъде доведен до край и администрацията повсеместно и реално ще започне да извършва такива оценки.

За целта е много важно оценката на въздействието да бъде разписана в ЗНА  като задължителен атрибут на всеки законопроект. Препоръчително е и да се предвиди изрично конкретен орган, който да следи за наличието на такива оценки и да налага санкции върху вносителя при липсата им. Най-простата санкция може да бъде невъзможност за внасяне на законопроекта за обсъждане в МС и/или парламента; може да се помисли и за налагането на парични глоби, поне в началото докато ОВ се превърне в практика.

Въпреки заявените добри намерения за ОВ в Плана за изпълнение, залагането на изричен бюджет от 700 000 лева за „извършване на оценки на въздействието по актуализираното ръководство” поражда притеснения, че администрацията си остава вратичка за „аутсорсинг” на тази дейност. Т.е. въпреки че ще се актуализира ръководството (всъщност не е много ясно защо трябва да се актуализира, при положение, че разписаните в него указания не са чувствителни към времето) и отново ще се обучават служителите на администрацията как да правят ОВ, остава възможността администрацията да продължи да възлага такива оценки на външни изпълнители (както от време на време прави и сега).

В потвърждение на тези притеснения идва и последната колона на плана, където се вижда, че като партньори за тази мярка са посочени БАН, университетите и външни експерти. Това са всъщност точно тези групи, които и в момента участват в поръчки за изготвяне на оценки на въздействието по избрани законопроекти. Би било хубаво тези групи да подпомагат процеса и да обменят опит с администрацията, но не и да продължават да правят ОВ вместо администрацията. Наистина, в някои страни т.нар. пълна оценка на въздействието по големи законови промени (примерно – изцяло нов Кодекс на труда) е възможно да се възлага на външни изпълнители, защото администрацията няма експертизата или ресурса, но това е изключение, а не правило. По всички останали законопроекти администрацията е тази, която готви ОВ – разбира се, с помощта на обществени консултации със заинтересованите страни, от които черпи допълнителна информация и от които получава така нужната обратна връзка.

Като стана дума за обществени консултации, планът съдържа и няколко положителни мерки, които се отнасят до стандартите и сроковете при публичните консултации. По-конкретно, предвижда се удължаване на минималния срок за консултации от 14 до 30 дни, което дава възможност на заинтересованите страни да се запознаят по-внимателно със законопроекта и да изготвят аргументирани становища. В момента дори и срокът от 14 дни често не се спазва – така например, неотдавна в ИПИ получихме покана да изпратим становище по проекта за Национална програма за реформи за 2014 г., което пристигна по и-мейл в петък (4 април) с очакване текстовете да бъдат съгласувани до следващата сряда (9 април). И това не е единственият такъв случай. Имайки предвид тези порочни практики, тук отново може да се помисли за съответния контролен механизъм, чрез който да се следи за спазването на сроковете и стандартите при обществените консултации.

Освен по-дългия срок за консултации, планът предвижда и друга важна промяна – задължение за вносителите на законопроекта да правят публични получените становища и мнения, както и да публикуват информация кои предложения се приемат и кои – отхвърлят със съответните мотиви. В момента това не се прави, а и често самият процес на консултация е формален, което демотивира заинтересованите страни да участват в него. Хубавото е, че и двете мерки за обществените консултации се предвижда да се разпишат в ЗНА, което е една по-силна гаранция за прилагането им на практика.

Друга изключително важна мярка, която може само да се приветства, е предвиденото въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие за предоставяните административни услуги за бизнеса. ИПИ отдавна защитава този принцип заради неговите безспорни предимства, най-важните от които са намаляването на корупционния натиск и съкращаването на сроковете за административните услуги. Хубавото е, че и за принципа на мълчаливо съгласие се предвиждат нормативни промени.

Стандартизиране на процедурите, сроковете и нужните документи за ключови административни услуги на общинско ниво между различните администрации също се предвижда като отделна мярка в документа. Ако се приложи на практика, също би било добре дошло за бизнеса, пък и за гражданите. В момента различните общини имат коренно различни изисквания, което безспорно е в ущърб на тези ползватели на общински услуги, които се сблъскват с по-сложни процедури и по-дълги срокове.

Друга похвална група мерки в документа са няколкото стъпки за преминаване към т.нар. отворени данни, т.е. към публикуване на всякаква неконфиденциална информация от администрацията. Мерките са разписани конкретно, като към някои от тях са предвидени законови промени и бюджети, което дава надежда, че ще берем първите плодове още в следващите месеци. Тези мерки са в унисон и с инициативата за открито управление, към която България се присъедини преди няколко години, и биха представлявали истинска революция по отношение на отношението на администрацията към публикуването на всякаква информация, за която няма причина да бъде скрита.  

Заедно с по-горе изброените конкретни мерки, обаче, в плана са разписани и редица доста общи мерки, като „Подобряване средата за правене на бизнес”, което подлага на съмнение сериозността на намеренията и евентуално техния успех. Явно намерението е да се прегледа годишния индекс „Условия за правене на бизнес” на Световната банка и критериите в него, но липсата на детайли в каква посока ще бъдат насочени усилията и необвързването им с бюджет подлага на сериозен риск шансовете за успех.

Наблюдават се и мерки, които предполагат актуализиране на разни документи като по-горе споменатото ръководство за ОВ или пък актуализиране на методиката за разходоориентиран подход при определяне на таксите на администрацията. Защо е необходимо такова актуализиране, не е ясно, предвид поредния разход на ресурс (хора и време) за това упражнение.

Все пак като цяло Планът за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация за 2014-2015 г. съдържа редица отдавна чакани мерки, които от години се обсъждат, но не се довеждат до реално приложение. Водещи сред тях са мерките за въвеждане на оценка на въздействието, за мълчаливото съгласие, за отворените данни и за унифициране на общинските процедури. ИПИ, като поддръжник на повечето от мерките в плана, оттук нататък ще следи отблизо привеждането на плана в действие. Защото много ни се иска поне този документ да не е поредният, който ще остане само на хартия.