Най-накрая – реформа при хората с увреждания

Тези дни стана ясно, че Министерството на труда и социалната политика работи по сериозна реформа в сферата на подпомагането на хората с увреждания, която ще бъде представена през есента. Една от големите промени би била допълването на медицинската експертиза с индивидуална социална оценка за остатъчната трудоспособност на хората с уреждания и съответно – за типа работа, която те могат да извършват. Това, което министър Калфин се опитва да представи като нов подход към политиките в сферата, безспорно е новост за България, но е всъщност нещо, което е добре познато като практика в страните от ЕС.

През последното десетилетие в международен план се налага разглеждането на „увреждането” като на социален, а не както в България, тясно медицински феномен. Акцентът се поставя върху концепцията за социалното включване на хората с увреждания като лица, поставени в неравностойно положение. Възприемането на такъв подход налага цялостно преформулиране на повечето политики и програми, насочени към подпомагане и интеграция на хората с увреждания.

Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация (СЗО)

  

Източник: Световна здравна организация 

С това предвид, много от проблемите, откроени от министър Калфин, както и декларираните ходове за тяхното адресиране, съвпадат с това, което ИПИ идентифицира като хронични недостатъци на системата у нас и добри европейски практики за тяхното преодоляване:

  • Медицинската експертиза е необходим инструмент за установяване наличието на физическо или психическо увреждане, но е неефективно средство за административното разпределение на помощи за интеграция. Залегналият в основата на концепцията за социална оценка диференциран подход е  формален и поради тази причина е неефективен.Оценката на медицинската експертиза трябва да се насочи към определянето на функционалните дефицити и остатъчната трудоспособност на лицето. В комбинация с неговите професионални характеристики и минал трудов опит (ако има такъв), този подход може да помогне за по-ефективното включване в програми за заетост на хората с увреждания.
  • Разширяването на обхвата, повишаването ролята и качеството на социалната оценка ще спомогнат за по-точно установяване на нуждите на бенефициентите и за по-ефективно насочване на бюджетните средства. Преди всичко е нужно да бъде преосмислен универсалният – в много отношения – характер на оценката на медицинската експертиза. Понастоящем свидетелствата, издавани от ТЕЛК, НЕЛК и ДЕЛК[1], са универсален „билет” за достъп до голям брой помощи и привилегии. Много от последните не решават проблема със социалното включване на хората с увреждания, което води до неефективно разходване на бюджетни средства.
  • Въвеждането на доходен критерий при първоначалното допускане до системата ще намали броя на бенефициентите и в същото време ще увеличи гъвкавостта и финансовата адекватност на отпусканите помощи за интеграция. Често набеждаван за “дискриминационен инструмент”, доходният критерий е задължителен за гарантирането на ефективно насочване на бюджетните средства.
  • Недостатъците на сегашната нормативна уредба създават грешни стимули, които на свой ред водят до злоупотреби. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии.
  • Част от „привилегиите“, с които хората с увреждания се ползват на пазара на труда, като по-дългия платен годишен отпуск, нормативната защита от уволнение и др., всъщност възпират тяхното наемане на работа. Отново – решението кое лице от какво точно има нужда, за да може да работи в обичайна среда, трябва да е следствие от индивидуална социална оценка.

Това, разбира се, са само част от проблемите. Проблемът с „фиктивните“ инвалиди у нас е сериозен, но е следствие не толкова от злоупотребите с ТЕЛК решения, колкото от универсалния характер на привилегиите, които законодателят е предвидил. Кой нормален гражданин, независимо от това дали на хартия е „работоспособен“, или не, не иска да се пенсионира по-рано, да не плаща винетни такси, да получи данъчни облекчения, по-дълъг отпуск, защита от уволнение и още, и още?

Българското законодателство в сферата, поне до този момент, може да бъде определено като „мързеливо“. Решенията на медицинската експертиза не могат да продължат да бъдат универсален документ за достъп до привилегии, напротив – те трябва да бъдат само основанието за съставяне на последваща оценка. Последната ще даде възможност за едновременно повишаване на качеството на политиките и премахване на грешните стимули на хората да се възползват от система, която би трябвало да работи в името на най-уязвимите сред нас.

Оставаме с впечатлението, че всичко това е част от посоката на мислене и идейната база на предстоящата реформа. Предстои да видим докъде ще стигне тя.

 


[1] ТЕЛК – НЕЛК – Национална експертна лекарска комисия, ДЕЛК – Детски експертни лекарски комисии

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/


Свързани публикации.