Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Най-накрая излишък по текущата сметка, но защо ли никой не се радва?

Автор: Десислава Николова / 16.04.2010
Оцени тази статия:

Най-големият макроикономически проблем от последните години – дефицитът по текущата сметка – вече остана в миналото, но защо ли на никой не му е до радост? През февруари БНБ обяви месечен излишък по текущата сметка, което се случва за първи път от февруари 1998г., когато България се възстановяваше от икономическата криза през 1996-1997г. Тук, разбира се, не броим сезонно обусловените излишъци през летните месеци на последните години заради приходите от туризъм. Тези данни отново идват да потвърдят, че дефицитите по текущата сметка не са ужасно зло сами по себе си, стига да са финансирани адекватно (т.е. по възможност не с дълг) и цялата платежнобалансова позиция на страната да е положителна. Както и де факто се случваше през годините на висок икономически растеж за България, предхождащи последната криза. Имахме големи дефицити по текущата сметка, но те се финансираха най-вече с приток на преки инвестиции и платежният баланс беше положителен, което означаваше ръст на валутните резерви. Всъщност излишъците по текущата сметка би следвало да са много по-притеснителни, тъй като за България те традиционно се предизвикват от липсата на капиталов приток и нисък или отрицателен ръст на икономиката, който свива вноса. Преди няколко години беше публикувано едно интересно изследване на МВФ, което иконометрично демонстрираше правопропорционалната каузална връзка между притока на капитал и търговския дефицит за България. Данните за февруари отново илюстрират тази връзка, но с обратния знак – имаме отлив на капитал, следователно и текущата сметка е на плюс. През февруари тази година излишъкът по текущата сметка достигна 87,9 млн. лева, а финансовата сметка отбеляза сериозен дефицит от 741,7 млн. лева, предизвикан от нетния отлив на външни заеми (т.е. нетно изплащане на такива). Паралелно с нетното изплащане на заеми, преките инвестиции (както бруто, така и нето), за първи път от началото на 1996 г., когато започват сериите на БНБ, са отрицателни, което ще рече дезинвесиции или изтегляне на инвестиции. Разбивката им по видове инвестиции показва, че отрицателния баланс се дължи на инвестициите в друг капитал, т.е. отново става въпрос за заемни средства, но между компании майки в чужбина и дъщерни дружества у нас. Единственото хубаво нещо, което може да се каже за финансовата сметка, е че нетното изплащане на заеми към чужбина през февруари най-вероятно ще доведе до нов спад на външния дълг след свиването му през януари с повече от 400 млн. евро. Към края на януари брутният външен дълг се равняваше на 37,29 млрд. евро или около 108% от нашата прогноза за БВП през 2010 г. След бурния си ръст преди кризата, 2009 г. показа относителен застой на външния дълг с месечни колебания и в двете посоки, но без тенденция на намаление. Можем само да се надяваме, че през 2010 г. ще видим едно по-сериозно свиване на външната задлъжнялост. Но да се върнем към платежния баланс през февруари. Незначителният излишък по текущата и капиталовата сметка не успява да компенсира отлива по финансовата сметка и целият платежен баланс е отрицателен в размер на 426,8 млн. евро. Това ще рече, че и валутните резерви са се свили с този размер през февруари, след почти същото по големина намаление (от 422,9 млн. евро) през януари. Въпреки тези намаления в първите два месеца от 2010 г., нивото на валутните резерви остава високо. Към края на февруари валутните резерви са се равнявали на 12,17 млрд. евро, като дори отбелязват слабо покачване спрямо година по-рано, когато са били 12,01 млрд. евро. Това подобрение е още по-показателно, ако се разгледа показателят за покритие на вноса от валутни резерви. Докато през февруари миналата година валутните резерви са могли да финансират 5,4 месеца внос на стоки и услуги, през февруари 2010 г. това покритие вече е 7,7 месеца. Повишението на този показател през последните месеци се дължи на свиването на вноса и относително стабилното ниво на валутните резерви. Ако трябва да обобщим, платежнобалансовата позиция на България на пръв поглед се подобрява в началото на 2010 г., заради свиването на кумулативния дефицит по текущата сметка. В същото време, обаче, това далеч не е повод за радост, тъй като отразява липсата на капиталов приток и стагниращо вътрешно търсене. Остава да се надяваме, че прогнозите за ръст на икономиката през втората половина на 2010 г. ще се сбъднат, пък било и с цената на влошаваща се текуща сметка.

Източник: БНБ