Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Най-лесно се харчат чужди пари*

Автор: Явор Алексиев / 23.03.2012
Оцени тази статия:

Занижен контрол при харченето на бюджетни средства, системни нарушения при прилагането на правилата за провеждане на обществени поръчки, лошо управление на недвижимото имущество.

Това са само част от констатациите в публикуваните на 19 март от Сметната палата доклади за финансовото управление на бюджета и имуществото на няколко държавни структури за определени периоди, сред които и Министерски съвет в периода от 1.1.2008 г. до 31.7.2009 г.

Във всеки един от тези случаи става дума за едно и също нещо - неефективно, а понякога и направо незаконно харчене на публични средства.

Две години след изпращането на въпросните доклади до прокуратурата информация за образуването и хода на евентуални наказателни производства все още липсва, а частите от докладите, които съдържат данни за извършено престъпление, остават непубликувани.

Преди малко повече от месец Институтът за пазарна икономика публикува третия доклад "Успехите и провалите на българските правителства (1998-2011)", чрез който се опитахме да насочим вниманието на обществото именно към начина, по който различни администрации разходват делегираните им бюджетни средства.

Много медии в търсене на грабващо заглавие веднага се заеха да смятат кое правителство колко политики е провалило и какви пари е изхарчило неефективно.

Правилните въпроси обаче останаха на заден план: "Какво прави за нас Сметната палата и каква следва да е ролята й?", "Защо препоръките й биват подминавани?", "Как можем да гарантираме по-прозрачното и ефективно разходване на бюджетните средства?”

От прегледа на публикуваните одитни доклади на Сметната палата през последните 15 години е видно, че проблемите с отчетността и прозрачността не са тясно свързани с управлението на едно или друго правителство, а се пренасят от администрация на администрация.

За този период установихме конкретни загуби за бюджета в размер на 976 млн. лв., от които близо 40 млн. лв. бяха идентифицирани посредством публикувани от Сметната палата през последните дванадесет месеца доклади.

Въпреки дълго планираната и уж проведена административна реформа, и милионите изсипани в различни по размер, обхват и характер програми за разширяване на административния капацитет, процедурите остават тромави, а грешките и нарушенията общо взето, продължават да се повтарят.

Причините за това се крият в имплицитно заложената неефективност на публичното преразпределение на средства. Неефективността на публичната администрация произхожда от един много прост принцип: най-лесно се харчат чужди пари.

Особено, когато няма кой да ти държи сметка за това как и за какво си ги изхарчил. Причините са различни - къде от мързел, къде от некомпетентност или направо нечисти помисли - аз прикривам теб, ти прикриваш мен и заедно се возим на гърба на данъкоплатците "Чиста работа".

Открай време една от най-често срещаните констатации в одитните доклади на Сметната палата е: "Не са положени нужните усилия, за да бъде защитен интересът на възложителя".

Това заключение може би най-пълно описва проблемите, които родната администрация среща в изпълнението на обществения си мандат.

Независимо от статута си на директен възложител, всяка една административна структура сключва договор или възлага обществена поръчка от името на всички нас.

Възложителят сме именно ние - българските данъкоплатци и именно ние сме тези, които следва да изискваме въпросната прозрачност и последователност в политиките, които биват финансирани и провеждани на наш гръб.

Интересът бюджетните средства да бъдат разходвани целенасочено е на българските граждани, а не на човека, слагащ подписа си под един или друг договор.

За съжаление, в държава, в която много от медиите са заменили ролята си на регулатор на обществените процеси със злободневния сензационализъм на жълтата преса, структурните проблеми често падат жертва на конкретиката. Българинът изчита набързо поредния скандален материал, свива примирено рамене, промърморва "еди-кой-си пак ни окраде" и отива на работа. "Чиста работа", наистина.

Именно Сметната палата е институцията, която трябва да гарантира така нужните за ефективността на всяка една администрация предпоставки като отчетността и прозрачността.

Парадоксално е, че институция с толкова ключова за функционирането на всяко едно демократично общество роля остава чужда, далечна и непозната за много от българските граждани. В този ред на мисли решението на Сметната палата да публикува, пък макар и в непълен вид, докладите, които е изпратила до прокуратурата, е стъпка в посока на повече прозрачност, повече отчетност и по-добра информираност на данъкоплатците за случващото се с парите им.

По-голяма яснота за неправомерните разходи ще спомогне както за последователното търсене на отговорност на нарушителите, така и за оптимизирането на държавните разходи и политики. След като Сметната палата си е свършила работата, нека и прокуратурата да го направи.

 

 

* Статия е публикувана за първи път във в. 24 часа на 20 март 2012 г.