Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Надежда всяка тука оставете за спасение на КТБ

Автор: Калоян Стайков / 24.10.2014
Оцени тази статия:

След публикувания доклад на одиторите за състоянието на КТБ би трябвало да не е останала заблудена душа в страната или извън нея, която все още да вярва, че банката може да бъде спасена с частни или държавни средства. Всевъзможните сценарии и възможности, които се обсъждаха през последните три месеца, отстъпват пред прозаичната констатация – капиталът на банката е отрицателен и до 7 ноември банката ще остане без лиценз. Несъмнено това е облекчение за всички с депозити под гарантирания максимум от 196 хил. лв., тъй като те ще имат достъп до парите си най-късно до средата на декември, но в същото време повдига редица въпроси.

Според доклада на одиторите в КТБ в периода 30 юни – 30 септември 2014 г. са начислени обезценки в размер на 434 млн. лв. в резултат на неизпълними вземания от страна на банката и на преоценки на стойността на кредитнияѝ портфейл. В края на октомври ще бъдат начислени допълнителни обезценки в размер на 4,222 млрд. лв. в резултат основно на преоценка на кредитния портфейл на банката – 4,057 млрд. лв. и на инвестиционния портфейл – 144 млн. лв. Обезценките са част от разходите в Отчета за приходи и разходи и ще доведат до счетоводна месечна загуба за банката, която ще превърне капитала ѝ в отрицатална величина. След като това се случи по силата на Закона за кредитните институции БНБ трябва да отнеме капитала на банката в рамките на пет работни дни, след което Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 20 дни[1], за да подготви изплащането на гарантираните влогове, които са в размер на около 3,7 млрд. лв.

Причините за огромните кредитни обезценки са отпускането на множество кредити на кредитополучатели без оперативна дейност (т.нар. дружества със специална цел, холдинги и т.н.), с недостатъчни приходи за обслужване на задълженията и с неадекватни обезпечения по кредитите. Или накратко – няма доказателства, въз основа на които да се очаква, че кредитите ще бъдат изплатени. Най-голям интерес привличат 82 кредитополучателя със заеми в размер на 3,434 млрд. лв. От тях кредити на стойност 1,394 млрд. лв. или близо 42% са били предоговаряни многократно, а обслужването им е спряло след поставянето на КТБ под специален надзор. Заключенията на одиторите са, че от 3,434 млрд. лв. кредити са необходими обезценки в размер на 3,021 млрд. лв. или близо 88%.

След като причините за създалата се ситуация са изяснени – банкова дейност, която „не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики”, и е ясно какво следва – отнемане на лиценза на банката и изплащане на гарантираните влогове, обикновено следват други два въпроса.

Можеше ли да бъде избегната ситуацията?

Оценките в ретроспекция изглеждат примамливо интуитивни и дори логични, но са рядко обективни, най-малкото защото днес знаем нещо, което в края на юни не беше известно. Безпредметно е да се спекулира какво би било настоящето, ако нещо беше различно в миналото, защото никога няма да разберем. Това обаче не омаловажава въпроса дали са налице слабости при провежданата надзорна политика от страна на БНБ. На такива мисли може да наведе едно от последните заключения в доклада на одиторите: „Представяните от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи”.

В тази посока би трябвало да работят както политиците, така и БНБ, тъй като на среща при президента в средата на юли т.г. беше постигнато съгласие централната банка да поиска оценка от Европейския банков орган на ефективността от надзора върху банковата система. Подобна обективна външна оценка ще опровергае или потвърди редицата обвинения за бездействие и дори съучастие при създаването на ситуацията около КТБ. Паралелно с нея върви и разследване от страна на българската прокуратура относно работата на Банков надзор по отношение на КТБ.

Може ли фалитът на КТБ да се отрази негативно на финансовия и реалния сектори?

Верижните финансови проблеми и фалити на банки в Западна Европа, с изключение на банки като Еспирито Санто, обикновено тръгват от една банка и бързо се пренасят върху други, които имат сходен бизнес модел или инвестиционен портфейл. За разлика от останалите банки в България бизнес моделът на КТБ включваше използване на евтин публичен ресурс, включително и такъв от държавни компании, в хода на няколко правителства, благодарение на който банката имаше възможност да си позволи щедри лихви по депозити, с които да привлече и частен ресурс. Привлечените средства бяха използвани за агресивно финансиране на инвестиции в редица сектори, един от които е медийният. Превърналата се в „банката на държавата” КТБ няма аналог сред останалите търговски банки, а оттук не следва да се очаква „разливане” на проблема поради сходен бизнес модел.

Независимо от това, ако твърде много хора повярват, без обективни аргументи, в тезата, че надзорът е виновен за ситуацията около КТБ, то могат да повярват и в друга теза – че надзорът не си е свършил работата и по отношение на други банки. Това може да доведе до загуба на доверие в цялата банкова система и теглене на депозити, което да създаде проблеми за трезорите.

В същото време данните на БНБ за депозитите в банките разказват различна история. След паническите тегления в края на юни депозитите на местните домакинства се възстановяват през следващите два месеца и, според паричната статистика на БНБ, към края на август са почти на същите нива, на които са били в края на май 2014 г. Към края на септември депозитите на местните домакинства са със 121 млн. лв. повече в сравнение с май 2014 г., т.е. преди паниката от юни. Картината при депозитите на местните нефинансови предприятия е същата, с тази разлика, че към края на септември депозитите от тях са с близо 837 млн. лв. над нивата си от май. Нерезидентният сектор реагира по различен начин – ръст на депозитите през юни, след което следват два месеца на спадове. Увеличението през септември обаче изцяло ги компенсира и към края на месеца депозитите на нерезиденти са с 43,7 млн. лв. над нивата си от май.

С други думи, независимо от неясното бъдеще на КТБ и множеството нападения срещу работата на БНБ, домакинствата и компаниите – местни и чуждестранни, продължават да имат високо доверие в банковата система в страната, което може да очакваме да се запази и в бъдеще.

Следващите стъпки

След оценката на одиторските компании, която е значително по-лоша и от най-лошите сценарии, чертани през последните три месеца, следва да бъде отнет лицензът на КТБ. Обезценките на активите на банката са толкова големи, че не могат да се намерят обективни аргументи за спасяването ѝ от държавата, а частен интерес е абсурдно да бъде привлечен, като се има предвид, че одитната стойност на активите е с около 2/3 по-ниска от счетоводната им стойност, а репутацията на банката е разрушена.

След публикуваните заключения на одиторите на КТБ следва да се изготви обективна оценка за работата на банковия надзор. Една такава тече и е водена от българската прокуратура, но в средата на юли беше поет ангажимент от страна на БНБ, както и на редица партии, за външна оценка от Европейския банков орган.  Така или иначе, в момента доверието в местния надзор над банките е силно разклатено (да не кажем разрушено) и единствената стъпка за възстановяването му е скорошно присъединяване към Единния надзорен механизъм в ЕС от страна на България. Заявка за това беше направена след проведения при президента консултативен съвет през лятото, но до момента, доколкото ни е известно, не са предприети официални стъпки за кандидатстване.

 

 


[1] Този период може да се удължи с до 10 дни.