Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Национални програми за развитие на средното образование

Автор: Красимир Петкашев / 01.04.2011
Оцени тази статия:

В ход вече няколко години са т.нар. национални програми за развитие на средното образование. Тези програми са изработени, за да обезпечат изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.). Последната постави началото на реформите в средното образование и промени действително настъпиха.

Програмите стартираха през 2006-2007 учебна година, когато те са 8 на брой. Впоследствие броят им нарасна до 13 през 2009 г., но през 2010 г., заради кризата и липсата на финансиране те отново бяха намалени и в момента са 10. Финансирането на програмите се осигурява от централния бюджет, като средствата за тях претърпяха изменения през годините (виж графиката).

Програмите най-общо дават възможност на училищата да кандидатстват с разработени проекти и да получат финансиране за развитие на определени дейности, които трудно биха могли да бъдат осъществени с предоставените им средства по линия на субсидията за издръжка.

С най-голям бюджет през годините са програмите „Оптимизация на училищната мрежа”, „По-пълно обхващане на децата и учениците”, „Диференцирано заплащане” (съществува до 2009 г.) и „Модернизиране на материалната база в училище”.

Освен тях в момента се изпълняват националните програми „Квалификация”; „Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в училище”; „Училището - територия на учениците”; „Въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване”; „С грижа за всеки ученик”; „Роден език и култура зад граница”; „Подпомагане процеса на формулиране и изпълнение на политики в областта на образованието”.

Безспорно някои от програмите показват добър резултат и си струва да бъдат продължени. Пример за успешно действаща програма е тази за оптимизация на училищната мрежа, чрез която бяха преобразувани и закрити редица ненужни училища и обслужващи звена през последните години. Полезно би било всяка година програмите да минават оценка на въздействието, за да се прецени кои от тях си струва да бъдат продължени и кои не. Друг е въпросът кой да бъде източника за тяхното финансиране – държавният бюджет или ОП „Развитие на човешките ресурси”. Наскоро министърът на образованието Сергей Игнатов се похвали, че има одобрени 11 нови операции на обща стойност 520 милиона лева, които ще се изпълняват от МОМН като междинно звено по ОП „Развитие на човешките ресурси” в периода 2011 - 2014 г. Струва си министъра да опита да продължи програмите с европейски средства.

 

*** 

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"