Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Национална или общоевропейска икономическа политика

Автор: Велико Димитров / 12.02.2010
Оцени тази статия:

Последните месеци не са от най-успешните за Гърция - очакванията са бюджетният дефицит да надхвърли повече от 4 пъти максимално позволения по Маастрихтските критерии, а икономиката през 2010 г. да се свие за втора поредна година. Паралелно с това постоянните стачни действия в частния и публичния сектор допълнително ще повишат очаквания отрицателен растеж, доколкото не са били предвидени. Към това могат да се добавят и разкритията за манипулиране на националната финансова статистика и като цяло нарастващо недоверие към стабилността в страната. Застраховката срещу невъзможност от страна на Гърция да изплаща държавен дълг (CDS - credit default swap) се покачи през последните седмици до над 350 базисни точки. За сравнение, този показател за други страни от Еврозоната, считани също така за рискови в определена степен - Испания, Италия и Португалия, е съответно 140, 130 и 180[1]. Необходимо е да се отбележи, че сегашната ситуация в Гърция не е резултат от някаква необмислена политика в последно време, а точно обратното - от традиционна политика, продължавала с години и изразяваща се според редовните наблюдатели в безконтролно харчене на бюджетни средства, корупция в публичния сектор, високи данъци и съответно укриване на данъци.

Тъй като официалната валута в Гърция е еврото, всичко това нямаше как да не повлияе и на обменния му курс - общата валута се обезцени спрямо долара с над 10% за последните три месеца[2]. Въпреки че за износителите на продукция, обезценяването на националната валута по принцип се разглежда като положително развитие, за почти всички останали в една икономика това означава реално обедняване. И тъй като Гърция не е единствената страна в Еврозоната, това директно рефлектира и върху икономиките на всички останали държави. 

Всичко изброено дотук логично създаде и отзвук на най-високо европейско ниво, изразяващ се най-общо в две реакции - едната незабавна и видима, а другата загатната, но с вероятно продължение. Първата беше срещата на лидерите на страните от Еврозоната, "двамата големи" в ЕС (Барозу и ван Ромпой) и гуверньора на Европейската централна банка, на която е бил постигнат консенсус да се помогне финансово на Гърция под някаква форма[3]. Втората беше намекната от президента на ЕС и председателя на Европейската комисия преди броени дни и в най-общ план може да постави началото на нови инициативи за "сближаване" на националните икономически политики в европейските държави. Или по собствените думи на Барозу: "Икономическата политика не е национален, а европейски въпрос".

Какво на практика означава това? Наистина, няма как прецизно да се определи каква точно е степента на хармонизация между държавите в ЕС по линия на общоевропейското законодателство, но със сигурност тя е голяма[4]: десетки хиляди страници европейски актове регулират значителна част от обществените отношения в областите селско стопанство и храни, климат и околна среда, европейски институции и свързаните с тях структурите на национално ниво, енергийна ефективност и доставки на енергия, политика на предприемачество, акредитация и сертификация, защита на потребителите, финансови и платежни услуги, регионална политика и много други.

Най-важният ефект от всички тези общи правила е по-ниската степен, в която държавите могат да се конкурират помежду си в резултат на собствения си избор в целия спектър на икономическата политика. Разбира се, колкото по-ниска е степента на хармонизация, толкова по-голяма е и свободата на избора. Това означава, че винаги някои държави в ЕС ще се развиват по-стабилно и по-бързо, докато други ще изпадат в кризи (случаят с Гърция) и относително ще обедняват. За щастие все още на държавите не са отнети всички лостове за самоопределяне на националната икономическа политика. особено по отношение на фиска. Това състояние най-малкото трябва да се запази, за да се предотврати икономически упадък на ЕС вследствие на липса на здравословна конкуренция между страните. А защо да не помислим и за "заден ход" по отношение на редица области, които сега са хармонизирани?

 

 


[1] По информация от Блумбърг

[2] http://www.x-rates.com/d/EUR/USD/graph120.html

[3] За информация относно възможностите, рисковете и разходите, свързани с потенциална финансова помощ за Гърция, вж. "A Greek Bailout: Is it legally possible and what will it cost EU taxpayers?", Open Europe, 2010 - http://www.openeurope.org.uk/research/greecebailout.pdf

[4] За допълнителна информация относно част от аспектите на европейската институционална хармонизация, вж. Cost of Institutional Harmonization in the ENP Countries, Veliko Dimitrov, CASE Network Studies and Analyses No.388 - http://www.case.com.pl/strona--ID-1421,publikacja_id-25386108,nlang-710.html