Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Национален доход и фактори на растежа

16.12.2006
Оцени тази статия:

Най-важните мерки, за ускоряване растежа на БВП са:
1.Намаление на данъчно-осигурителната тежест и преразпределението до 30%от БВП;
2. Пазарна пенсионна, здравна и образователна система;
3. Намаление на бюрокрацията, пречките пред бизнеса и лицензионните режими.
В резултат на тези мерки очакваме удвояване на икономическия растеж, т.е.очакваме реален годишен икономически растеж между 7.5 и 10%.

Данъци

· Отхвърляме идеята за семейното подоходно облагане и предлагаме системана ниско подоходно облагане.

· Предвиждаме 10% плосък данък върху доходите (10-24% в момента), 10% данъквърху печалбата (15% в момента) и 10% осигурителни вноски (42.7% в момента),както и нулева ставка за реинвестираната печалба.

· Патентният данък отпада и всички плащат 10% ставка по общия ред.

· Твърдо сме против диференцираната ставка по ДДС.

· Всички стоки трябва да се облагат с една и съща ставка, за да е неутралнаданъчната система и да не пречи на икономическото развитие.

· Не трябва да има преференции за големите инвеститори, които да са различниот тези за малките.

 

Събираемостта на данъчните и осигурителните задължения на населението ифирмите се осигурява от:

1. намаление на данъците;
2. намаление на осигуровките;
3. от равното третиране на всички от (данъчния) закон;
4. по-голямата справедливост на облагането и
5. опростяване на данъците и данъчната декларация – от сегашните 24 страницина 1 страница.

Бюджетен дефицит
При предлаганите от нас мерки бюджетът за 2006-2009 би изглеждал така:

Година

Дефицит (в % от БВП)Излишък (в % от БВП)
2006   1.8%
2007   0.8%
2008   1.3%
2009   1%

 

 

Целта на тези средства е да покрият евентуални неочаквани изменения в икономическатасреда или грешки в прогнозите за приходите и разходите. Ако такива измененияв икономическата среда не се случат бюджетният излишък се насочва към реализиранена пенсионна реформа /капитализация на пенсионната система/ или към намалениена държавните дългове (което съответно да намали лихвените плащания).

Приватизация
Не само изброените от ЦИР, но всички държавни предприятия ще трябва да сеприватизират, включително БНТ и БНР. Монополите следва да се премахнат чрездопускане на конкуренция, а инфраструктурата да се приватизира или концесионира,включително магистрали, газопроводи, летища, пристанища, ВиК., държавнигори, земи, планински върхове и пр. Сега действащите методи на ценообразуванев областта на естествените монополи трябва да бъдат променени като се включиползвателя в определянето на цените.

И в областта на здравеопазването всички здравни заведения следва да сеприватизират. Предоставянето на здравни услуги ще се извършва от частнилечебни заведения на конкурентен принцип и ще се финансира от частни здравникаси, избирани от осигурените. Същото важи и за образованието.

Приватизацията е безсмислена без либерализация.

Предвиждаме и 100% либерализация на енергийния пазар и съответно пазарнорегулиране.

По отношение на БДЖ е нужно:

1. приватизация на компанията;
2. приватизация на железопътната инфраструктура;
3. свободен достъп на трети лица без лицензи.

А по отношение на магистралите “Хемус” и “Тракия” политиката трябва дабъде концесия или приватизация с открит и прозрачен търг при ясни условия.Нищо чудно едно следващо правителство да се опита да преразгледа сега договориранитеконцесии.

Режими на административния контрол
Странно е изобщо да се мисли за нови лицензионни и разрешителни режими.В момента в България лицензионните режими са по закон колкото в Киргизстан- 39. Но там прилагането е по-просто. Това е осем пъти повече отколкотов Полша и два и половина пъти повече от Естония. При това у нас фирмитехарчат пет пъти повече време за “работа” с държавната администрация от колкотофирмите в Естония, например. Разрешения все още изглеждат необходими затърговията с оръжия и наркотици; всички други стопански дейности могат дапреминат към регистрационен или уведомителен режим, ако международен договорне изисква друго.

По повод доверието в обществените поръчки е необходимо:
· а) премахване на конфликтите на интереси (например извеждане арбитражаизвън влиянието на поръчителя, на държавата);
· б) предимство на търга като процедура;
· в) опростяване на процедурите и документацията и публичност на критериитеза подбор и резултатите, включително на измененията в договорите.

Размисълът за въвеждане на процедури, които усложняват (оскъпяват) воденетона бизнес е просто вреден. Това си личи по сравненията между България, Балканитеи страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Индикаториза състоянието на бизнес-средата

Индикатор

България

Балкани

Средно за страните от ОИСР

Стартиране на бизнес

 

 

 

Брой процедури

10

9

6

Време (в дни)

32

42

25

Разходи (% от доходана човек)

10.3

15.5

8

Минимален капитал (%от дохода на човек)

116.6

51.8

44.1

Назначаване и уволняване

 

 

 

Индекс за пречките принаемането на работници*

33

31.3

26.2

Индекс на негъвкавостна работното време*

40

51.5

50

Индекс на пречките приуволнение*

10

42.3

26.8

Индекс на негъвкавостна заетостта*

28

41.8

34.4

Разходи при уволнение(седмични заплати)

30

38.3

40.4

Регистриране на собствеността

 

 

 

Брой процедури

9

6

4

Време (в дни)

19

133

34

Разходи (% от доходана човек)

2.4

3.1

4.9

Достъп до кредити

 

 

 

Разход за създаване наобезпечение (% от дохода на човек)

1

7.7

5.2

Индекс на правата#

6

5.4

6.3

Индекс за кредитнатаинформация#

4

2

5

Покритие на публичниярегистър на кредитите (заематели на 1000 души)

13

6.3

76.2

Покритие на частнитекредитни бюра (заематели на 1000 души)

0

46.7

577.2

Защита на инвеститорите

 

 

 

Индекс на разкриванена информация

2

3.6

5.6

Прилагане на договорите