Най-важните мерки, за ускоряване растежа на БВП са:
1.Намаление на данъчно-осигурителната тежест и преразпределението до 30%от БВП;
2. Пазарна пенсионна, здравна и образователна система;
3. Намаление на бюрокрацията, пречките пред бизнеса и лицензионните режими.
В резултат на тези мерки очакваме удвояване на икономическия растеж, т.е.очакваме реален годишен икономически растеж между 7.5 и 10%.
Данъци
· Отхвърляме идеята за семейното подоходно облагане и предлагаме системана ниско подоходно облагане.
· Предвиждаме 10% плосък данък върху доходите (10-24% в момента), 10% данъквърху печалбата (15% в момента) и 10% осигурителни вноски (42.7% в момента),както и нулева ставка за реинвестираната печалба.
· Патентният данък отпада и всички плащат 10% ставка по общия ред.
· Твърдо сме против диференцираната ставка по ДДС.
· Всички стоки трябва да се облагат с една и съща ставка, за да е неутралнаданъчната система и да не пречи на икономическото развитие.
· Не трябва да има преференции за големите инвеститори, които да са различниот тези за малките.
Събираемостта на данъчните и осигурителните задължения на населението ифирмите се осигурява от:
1. намаление на данъците;
2. намаление на осигуровките;
3. от равното третиране на всички от (данъчния) закон;
4. по-голямата справедливост на облагането и
5. опростяване на данъците и данъчната декларация – от сегашните 24 страницина 1 страница.
Бюджетен дефицит
При предлаганите от нас мерки бюджетът за 2006-2009 би изглеждал така:
Година | ||
| 2006 | | 1.8% |
| 2007 | | 0.8% |
| 2008 | | 1.3% |
| 2009 | | 1% |
Целта на тези средства е да покрият евентуални неочаквани изменения в икономическатасреда или грешки в прогнозите за приходите и разходите. Ако такива измененияв икономическата среда не се случат бюджетният излишък се насочва към реализиранена пенсионна реформа /капитализация на пенсионната система/ или към намалениена държавните дългове (което съответно да намали лихвените плащания).
Приватизация
Не само изброените от ЦИР, но всички държавни предприятия ще трябва да сеприватизират, включително БНТ и БНР. Монополите следва да се премахнат чрездопускане на конкуренция, а инфраструктурата да се приватизира или концесионира,включително магистрали, газопроводи, летища, пристанища, ВиК., държавнигори, земи, планински върхове и пр. Сега действащите методи на ценообразуванев областта на естествените монополи трябва да бъдат променени като се включиползвателя в определянето на цените.
И в областта на здравеопазването всички здравни заведения следва да сеприватизират. Предоставянето на здравни услуги ще се извършва от частнилечебни заведения на конкурентен принцип и ще се финансира от частни здравникаси, избирани от осигурените. Същото важи и за образованието.
Приватизацията е безсмислена без либерализация.
Предвиждаме и 100% либерализация на енергийния пазар и съответно пазарнорегулиране.
По отношение на БДЖ е нужно:
1. приватизация на компанията;
2. приватизация на железопътната инфраструктура;
3. свободен достъп на трети лица без лицензи.
А по отношение на магистралите “Хемус” и “Тракия” политиката трябва дабъде концесия или приватизация с открит и прозрачен търг при ясни условия.Нищо чудно едно следващо правителство да се опита да преразгледа сега договориранитеконцесии.
Режими на административния контрол
Странно е изобщо да се мисли за нови лицензионни и разрешителни режими.В момента в България лицензионните режими са по закон колкото в Киргизстан- 39. Но там прилагането е по-просто. Това е осем пъти повече отколкотов Полша и два и половина пъти повече от Естония. При това у нас фирмитехарчат пет пъти повече време за “работа” с държавната администрация от колкотофирмите в Естония, например. Разрешения все още изглеждат необходими затърговията с оръжия и наркотици; всички други стопански дейности могат дапреминат към регистрационен или уведомителен режим, ако международен договорне изисква друго.
По повод доверието в обществените поръчки е необходимо:
· а) премахване на конфликтите на интереси (например извеждане арбитражаизвън влиянието на поръчителя, на държавата);
· б) предимство на търга като процедура;
· в) опростяване на процедурите и документацията и публичност на критериитеза подбор и резултатите, включително на измененията в договорите.
Размисълът за въвеждане на процедури, които усложняват (оскъпяват) воденетона бизнес е просто вреден. Това си личи по сравненията между България, Балканитеи страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
| | | | |
| Стартиране на бизнес | | | |
| Брой процедури | | | |
| Време (в дни) | | | |
| Разходи (% от доходана човек) | | | |
| Минимален капитал (%от дохода на човек) | | | |
| Назначаване и уволняване | | | |
| Индекс за пречките принаемането на работници* | | | |
| Индекс на негъвкавостна работното време* | | | |
| Индекс на пречките приуволнение* | | | |
| Индекс на негъвкавостна заетостта* | | | |
| Разходи при уволнение(седмични заплати) | | | |
| Регистриране на собствеността | | | |
| Брой процедури | | | |
| Време (в дни) | | | |
| Разходи (% от доходана човек) | | | |
| Достъп до кредити | | | |
| Разход за създаване наобезпечение (% от дохода на човек) | | | |
| Индекс на правата# | | | |
| Индекс за кредитнатаинформация# | | | |
| Покритие на публичниярегистър на кредитите (заематели на 1000 души) | | | |
| Покритие на частнитекредитни бюра (заематели на 1000 души) | | | |
| Защита на инвеститорите | | | |
| Индекс на разкриванена информация | | | |
| Прилагане на договорите | | | |
