Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

На вниманието на министър-председателя г-н Станишев!

16.12.2006
Оцени тази статия:

Съдържание:

Политическа икономия на новото правителство

Името

Присъединяването към ЕС

Стопанският растеж от над 6% от БВП

Основни макроикономически показатели за периода 1990-2004

Освобождаване на ресурс за растеж

Данъчната тежест в момента

Облагане на труда /данъци и осигуровки/, 2005 година

Ефекти от високото данъчно бреме

Намаление на данъците – някои типични ефекти върху икономическото развитие

Страни с ниски данъци

Страни с високи данъци

Възможности за намаление на данъците

Социална отговорност и социална политика

Пестеливост

Социална политика

Вместо заключение

В брой 234 на това издание от 29 юли т.г. ние се опитахме да отговорим на въпроса какво може да направи едно правителство, избрано от четиридесетото законодателно събрание. Сега продължаваме темата, доколкото правителството е факт, както са факт и различните пожелания за и очаквания от неговата работа, много от които са не съвсем разумни и от икономическа, и от житейска гледна точка.

Политическа икономия на новото правителство

Името

Както казва Аристотел наименованията и думите ни служат за различаване на нещата, за които говорим и ни спестяват неудобството непрекъснато да спорим за какво става дума или да сочим предметите, които имаме предвид.

Наименованието на новото правителство засега не позволява ясно да се разбере за какво става дума.

Известното му самоназоваване като управление на (а) присъединяването към ЕС, (б) стопанския растеж и (в) социалната отговорност търпи много и безкрайни тълкувания.

БИБА поиска защита на българските фирми, различни преференции и приоритетни отрасли. БСК – намаляване на данъците и социалните осигуровки. И едните, и другите правилно посочват като приоритет възстановяването на железопътната инфраструктура. Пострадалите от наводненията искат 100-процентно покриване на разрушеното и имат идеята строителни бригади да им изградят нови къщи.

Така или иначе по повод посланието “а”, като едно от посланията в името на правителството, е ясно какво, но не и как; в “б” – нещата са по-сложни отколкото различните политически настроения в правителството могат да си представят, а в послание “в” нищо не е ясно по-начало.

Присъединяването към ЕС

Правителството с акта на самото си избиране заявява, че може и че ще опита да отговори на изискванията на съюза и за присъедини България през 200г. Смятаме, че вероятността това да не стане (членството да бъде отложено за 2008 г.) е голяма. Но опитът има силно изразено символно значение, а липсата на такъв опит – ще доведе съществени от стопанско гледище неблагоприятни очаквания.

Символизмът на това послание, се тълкува еднозначно: за 15 години България се създала, използвала и утвърдила държавна и демократична машина, която й позволява да се справя с различни сложни задачи като тази, зададена от избирателите на 25 юни. 15 години за значителен период от време. Вижте колко много и фундаментално лоши неща бяха направени от 1944 до 1959 г. Всички съществени проблеми, които страната още решава, се коренят именно в онзи период. Днешната провинциалност на политиката, липсата на цивилизованост в начина живот и управление, обидната изостаналост на селските райони, бандитизмът в стопанския живот и все още централното планиране на съществени части от стопанството и особено на ресурсите като земя, вода и пр. – всичко това някак произтича от “реформите”, извършени през онези 15 години.

Годините изминали от 1989 г. не са случайна кривка по пътя, а завръщане на страната към цивилизованост и нормалност, онагледявана и в очите на гражданството, и за външните наблюдатели от присъединяването към ЕС.

Възможните последици от отлагането на членството на България и Румъния с една година бяха описани от нас преди четири седмици. Този анализ бе първоначално публикуван в сп. "Политики" ( http://politiki.osf.bg, бр. 24 от 18.07.2005 г.) и многократно препубликуван в други издания.

За нас сега очевидно, че в правителството няма съгласие как конкретно ще бъде отговорено на изискванията на ЕС за реформи най-вече в правораздаването. Очевидно е, че, въпреки конституционното мнозинство, което разполага правителството, то няма да бъде използвано за подчиняване на прокуратурата на изпълнителната власт.

В останалите области необходимите за членство в ЕС промени изглеждат почти “технически”, сравнени с реформите правораздаването.

Съмняваме се във способността правителството и парламента да изпълнят тези изисквания по най-добър за гражданите и икономиката начин. Основанията ни са следните:

  • това не бе правено досега;

  • известни са увлеченията на партиите в коалицията към централизиране, намеса, манкиране и скъпоструващ политически активизъм;

  • под натиска на БСП, но със съгласието на сегашните й партньори и други партии, миналото народно събрание прие най-неудачните от гледна точка на собствениците на земя промени в чл. 22 от конституцията(1)

  • досега оправданите с ЕС промени в законите от този парламент бяха направени по доста нескопосан начин;

  • парламентът пропусна да наложи с промените в правилника ограничение в законодателната инициатива на народните представители, което да изисква те да преценяват ползите и разходите от своите проектозакони.

Стопанският растеж от над 6% от БВП

Препоръчваме на министър-председателя и неговите колеги, а също и на политическото бюро на коалицията да се вгледа в следната таблица. Нищо, че сме я публикували и на други места.

Таблица 1: Основни макроикономически показатели за периода 1990-2004

Показатели (средни стойности)

1990-1997

1998-2004

2002-2004

Инфлация (%)

210.1

7.5

4.8

Инфлационен данък (%)

57.7

6.9

4.5

Ръст на БВП (%)

- 4.7

4.4

5.0

Ръст на брутната добавена стойност (%)

н.д.

4.0

4.9

Ръст на инвестициите (%)

- 8.8

18.2

11.4

Бюджетен дефицит/излишък (% от БВП)

- 6.3

0.2

0.4

Държавен дълг (% от БВП)

168

65.9

48.3

Преки чуждестранни инвестиции ( млн. USD, 1990-1996)

63.2

1,253.4

1,867.7

ПЧИ (% от БВП)

0.8

7.4

9.1

Субсидии (% от БВП)

н.д.

2.1

2.5

В таблицата има неща, които ясни и за невъоръжено с икономически знания око. На най-натрапчивите изводи от тази динамика няма изобщо да се спираме – някой може да възприеме това като заяждане или обида. Извън нея обаче е оставен фактът, че периодът след втората половина на 1997 е най-дългият през последните сто години период на ръст на БВП на България.

Следва обаче да се обърне внимание на някои зависимости. Ръстът на БВП е почти равен на ръста на брутната добавена стойност (БДС), на ръста на онова, което фирмите и граждани създават наново. Такава е природата на тези показатели. Вижда се още, че с 18,2% ръста на инвестициите средно за периода 1998-2004 г. се създават 4% БДС. Съотношението инвестиции/БДС е 4,55 към 1. За следващия условно отграничен период (2002-2004 г.) това съотношение е 2,32 към едно.

Ако приемем за простота, че 1% от БВП през 2005 г. е 400 милиона лева (което предположение ще използване и в някои примери по-долу) и ако с известно огрубяване сметнем за условно равни ръста на БВП и БДС и монетаризираме стойностите на тези показатели, ще получим следната картина на възможното нарастване на БВП.

Основното в нея е, че за създаването на 1% от БВП (400 милиона лева) ще са необходими 1 милиард и 820 милиона лева. Това ще се случи, че се запази същата ефективност на инвестициите, която е характерна средно за периода след 1988 г.

Иначе казано, ако правителството иска да е правителство на стопанския растеж и да увеличи неговите стойности примерно с 1 сто от БВП (над средните стойности от около 5% за последните години), то ще трябва освободи допълнителен ресурс от около почти два милиарда лева (който да не отиде за потребление, а за инвестиции).

Въпросът е откъде ще бъде намерен този ресурс. И теоретически, и житейски са възможни два отговора на този въпрос, които са застъпени в различията във възгледите на различни членове на правителството.

Единият е, източник на тези средства е намаляването на данъците, т.е. на гражданите и фирмите да бъде оставено повече, за да могат те да инвестират по собствена преценка. Другият е да се предполага, че изземе парите на хората, то ще ги инвестира от тяхно име, защото се е обявило като правителство на стопанския растеж и защото, предполага се, то би знаело по-добре как да се разпорежда с ресурса за инвестиране.

Съдейки по в края на краищата не съвсем честния език на предизборната кампания и партийните документ, може да се предполага, че в кабинета фактически преобладава тъкмо втория тип философия. Тя прозира във всички основни изказвания на министъра на икономиката и енергетиката. Разширяването на преразпределението през държавния бюджет по време на предишното управление, ни кара да мислим, че и министрите на г-н Сакскобурготстки са също де факто привърженици на тази философия.

Първият възглед би изисквал пестеливо отношение към парите на гражданите, намаляване на разходи и администрация, и намаляване на данъците. Иначе казано, ако правителството иска растеж, то трябва да върши именно това.

Освобождаване на ресурс за растеж

Данъчната тежест в момента

Най-високата данъчна тежест в България е по отношение на облагането на труда. Облагането се извършва чрез осигуровки, които са около 42.7% от брутната заплата и данък върху доходите, който е между 10 и 24% за различните подоходни групи. Ставката по данъка върху доходите нараства с нарастване на облагаемия доход, т.е. този данък е прогресивен. От друга страна, облагането с осигуровки е регресивно, защото доходи над 1300 лева месечно не се облагат.

В резултат, общата данъчно-осигурителна тежест е прогресивна за хората с по-ниски доходи и регресивна след това. По този начин с най-висока тежест се облага средната класа /най-високата ставка е 46%/, докато най-бедните и най-богатите понасят относително по-ниско данъчно-осигурително бреме /виж графика 1 по-долу/. Казано с други думи, всички в България плащат високи данъци и осигуровки, а най-високо бреме поема средната класа.

Графика 1: Облагане на труда /данъци и осигуровки/, 2005 година

Източник: собствени изчисления

Печалбите на компаниите се облагат с данък върху печалбата и с данък върху дивидентите, ако се разпределят печалбите. За 2005 година данъкът върху печалбата е 15%, а данъкът върху дивидентите е 7%. Следователно ефективната ставка на облагане на разпределената печалба в момента е 20.95% (15% облагане на общата печалба + 7% данък върху дивидентите, с който се облага разпределената печалба), докато ефективното облагане на реинвестираната печалба е 15%.

В момента в Европа има поне осем страни, които имат по-нисък или равен на българския данък върху печалбата. Например в Естония се прилага нулев данък върху реинвестираната печалба, в Черна гора данъкът е 9%, в Сърбия – 10%, а в Ирландия е 12.5%.

Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, а в допълнение се налагат и акцизи върху различни стоки /горива, тютюневи изделия, спиртни напитки/. По отношение на ДДС българската ставка от 20% е сред високите в Европа. Сред 25-те страни от Европейския съюз 15 имат по-ниска ставка по данъка върху добавената стойност. Акцизите в България са относително ниски за момента, но заради изискванията на присъединяването към ЕС те ще продължат да се повишават.

Най-общият измерител на данъчното бреме са консолидираните приходи на държавата като дял от брутния вътрешен продукт. През последните години общото данъчно бреме се запазва на нива от около над 40% от БВП. За сравнение, нито една от новите страни-членки на ЕС няма толкова високо общо данъчно бреме.

Ефекти от високото данъчно бреме

Както показахме, всички в България понасят високо данъчно бреме, а най-високо се облага средната класа. Колкото по-висока е данъчно-осигурителната тежест, толкова по-ниски са стимулите за предприемачество и поемане на риск. Когато един предприемач знае, че държавата ще му отнеме голяма част от евентуална печалба, но няма да му покрие никаква част от евентуална загуба, той може да се въздържи от поемане на риск, от извършване на предприемаческа дейност.

По същия начин, високото данъчно бреме дестимулира инвестирането в по-високо образование, в подобряване на квалификацията и уменията, обезсърчава и полагането на повече труд. Следователно колкото повече се облага средната класа, толкова по-малка е тя и обратно – когато средната класа се облага с ниски данъци, тя е по голяма.

Високите данъчни ставки намаляват разполагаемия доход на работещите и предприемчивите. Така например, ако вместо досегашните данъчни ставки се въведе плоска ставка от 10% за данъка върху доходите, осигурителните вноски и данъка върху печалбата резултатът ще бъде над 30% увеличение на разполагаемия доход. За едно семейство със средни доходи това са над 1 700 лева годишно нарастване на дохода.

Високите данъчни ставки пораждат свръх-данъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане. Това показва, че загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно поради наличието на свръх-данъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев.

Данъчните ставки влияят и върху сивата икономика - колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика. Високите данъци намаляват също така стимулите за труд. По-ниските данъци стимулират повече труд и по-високи доходи, докато високите данъци стимулират повече почивка и по-ниски доходи. Високите ставки намаляват спестяването и инвестициите, както местните, така и чуждестранните.

Намаление на данъците – някои типични ефекти върху икономическото развитие

Изследванията на връзката между данъчното бреме и икономическото развитие показват, че тази връзка е силна и обратнопропорционална. С други думи, при равни други условия, колкото по-високи са данъците в една страна, толкова по-нисък е икономическият растеж. Според изследване на Греъм Лийч, главен икономист на UK Institute of Directors, през 90-те години страните с ниски данъци са увеличили благосъстоянието си средно с 56% в реално изражение, докато страните с високи данъци са увеличили просперитета си с една 22% средно (виж таблица 2).

Таблица 2: Данъчно облагане и икономически растеж

Страна

Икономически растеж, кумулативно

(1991-2001)

Данъчно облагане

(% от БВП)

Страни с ниски данъци

Ирландия

82

30

Корея

63

26

Австралия

42

31

САЩ

36

29

Средно

56

29

Страни с високи данъци

Дания

24

49

Швеция

22

54

Франция

21

45

Белгия

21

46

Средно

22

49

Източник: Graeme Leach, The negative impact of taxation on economic growth, Reform, 2003

Според годишното изследване на икономическата свобода на Heritage Foundation и Wall Street Journal страните с най-нисък данък върху печалбата и данък върху доходите в Европейския съюз имат най-висок икономически растеж. Това показва важното значение на тези два преки данъка върху икономическото развитие.

Графика 2: Данък печалба и икономически растеж в ЕС

Ако разгледаме новите страни членки на Европейския съюз, ще забележим, че най-ниска данъчна тежест има в Латвия – под 30% от брутния вътрешен продукт се събират от населението и икономиката под формата на данъци (виж таблица 3 по-долу). Не е учудващо, че според данни на Международния валутен фонд именно Латвия е страната с най-висок икономически растеж сред новите страни членки на ЕС (виж графика 3 по-долу). През 2004 година икономическият растеж на Латвия достигна 8.2%.

Таблица 3: Данъчна тежест в избрани страни

  Страна

Обща данъчна тежест като дял в БВП (2002)

Словения

39,8

България

39,4

Полша

39,1

Унгария

38,8

Чехия

35,4

Естония

35,2

Словакия

33

Кипър

32,5

Латвия

31,3

Малта

31,3

Литва

28,8

Източник: Евростат

Графика 3: Икономически растеж в новите страни членки на ЕС, 1996-2003

Източник: International Monetary Fund, Republic Of Latvia, Staff Report for the 2005 Article IV Consultation, July 14, 2005

Възможности за намаление на данъците

След като е ясно, че намалението на данъчната тежест е благоприятно за икономическото развитие и благосъстоянието на страната, въпросът е дали това е възможно и ако да – колко голямо да бъде данъчното намаление.

Има няколко източника за финансиране на намаление на данъчната тежест:

  • Всяка година се увеличават акцизите заради изискванията на Европейския съюз, което осигурява нарастване на приходите. През следващите 2 години този процес ще осигури около половин милиард лева допълнителни приходи в държавния бюджет.

  • През последните няколко години консолидираният бюджет отчита значителни преизпълнения на приходите – 700 милиона лева през 2003 година, 1.5 милиарда лева през 2004 година, вероятно около 1.5 милиарда или повече през 2005 година.

  • Има възможности някои разходи в бюджета да се оптимизират или да нарастват по-бавно от ръста на БВП, което да освободи немалки суми. Разбира се, това е възможно единствено при извършване на реформи в съответните сфери.

  • Намалението на данъчната тежест ще намали стимулите за наличие на сива икономика и може да се очаква спад на сенчестия дял на икономиката. Това осигурява допълнителни приходи в бюджета.

  • Ниските данъци ще стимулират местните и чужди инвестиции и икономическа активност и по този начин ще увеличат икономическия растеж и съответно приходите в бюджета.

Всички тези възможности за финансиране на намаление на данъчната тежест позволяват да се реализира предложението на Института за пазарна икономика за въвеждане на плоска ставка от 10% за всички преки данъци (данък върху печалбата, осигурителни вноски, данък върху доходите).

Социална отговорност и социална политика

Пестеливост

Новоизбраният министър на финансите е единственият, който с встъпването си в длъжност показа обществена отговорност. Той внесе предложение за ограничаване на правото на правителството да изразходва бюджетен излишък до 1,5% от БВП. Неговите колеги одобриха това предложение. За какво става дума?

  • Правителството ще може да харчи по свое усмотрение около 600 милиона лева;

  • Това решение ще позволи на министъра на хазната да отстоява по-силно своите позиции в рамките на кабинета;

  • То ще му позволи още както да преговаря с МВФ, така и да иска известно отпускане на договорените равнища на излишъка.

Въпреки тази разумност на подхода обаче, в правителството изглежда продължава на господства друга представа за обществена отговорност.

Не е ясно дали изобщо в рамките на пестеливостта ще се впишат и такива сектори на икономиката и обществото като образование и здравеопазване, където разхищението на средства изглежда засега най-значително

Социална политика

Госпожа Масларова едва ли е най-доброто попадение за министър в тази област. Но и предишните министри, с единични изключения, не са били по-добри.

Ако партията на г-н Станишев разбира под “социална отговорност” социална политика, то нека обърнат внимание на следното.

Напоследък се наблюдава положително развитие на пазара на труда. Според последните данни от Агенцията по заетостта регистрираната безработица е на най-ниското си равнище от около 7 години насам, доходите се повишават умерено, както и производителността на труда. Въпреки тези факти трябва да отбележим, че безработицата все още е твърде висока – почти 11%, доходите на българите са около 1/3 от тези на гражданите на Европейския съюз, на подобно равнище е и производителността на труда, а пенсиите остават много ниски. При това намаляването на процента на безработните се дължи не само на създаването на нови работни места, а също така и на отчитането на част от хората в трудоспособна възраст като лица извън работната сила, наличието на програмите за временна заетост в момента и емиграцията на около 700 хил. души в чужбина.

При тези условия пред новоизбраното правителство, както и в частност пред министъра на труда и социалната политика стоят множество проблеми за решаване, като главната цел е създаването на условия за трайна и добре платена заетост, която ще бъде основа за повишаването на жизнения стандарт на българските граждани.

В тази насока са следните няколко предложения:

  • Прекратяване на програмите за субсидирана заетост. Тези програми представляват насочване на големи по размер ресурси от държавния бюджет към създаването най-вече на временни, нископроизводителни и нископлатени работни места. Когато обаче, тези програми приключат, субсидираните работни места се закриват и хората, които са ги заемали, отново стават безработни. Средствата, които се използват за тези програми, се отнемат от частния сектор, който е единственият истински генератор на нови, трайни работни места. По тази причина програмите за временна заетост не само не създават, а нещо повече – възпират създаването на реална заетост.

  • Премахване на регулирането на работното време. Ограничаването на работното време пречи на тези, които искат да работят повече и съответно да печелят повече. В законодателството това е отражение на останалата отдавна в миналото концепция за “експлоатация” на работниците от страна на работодателите, но ограничава свободата на договаряне между тях.

  • Премахване на минималната работна заплата. Минималната работна заплата е вредна, тъй като не позволява да се случи официална заетост при по ниско заплащане от регламентираното. Това означава, че тя пречи на заетостта на хората с най-ниска производителност, които по принцип би трябвало да защитава . Тоест тя гарантира по-висок доход за тези, които работят, но значително намалява възможностите за останалите, които нямат уменията и способностите за да добавят стойността, достатъчна да покрие разходите за труд на работодателя им, които освен брутната заплатата включват и допълнителни над 30% осигуровки. Освен това сегашната уредба определя размера на потребителската такса при лекарите като 1% от МРЗ – тоест всяко повишение на минималната заплата води до нарастване на таксата и директно ощетява нуждаещите се от периодични грижи болни хора, голяма част от които са пенсионери с твърде ниски доходи. Вредните ефекти от МРЗ не се изчерпват с посочените, но изводът е ясен.

  • Намаляване на общата осигурителна тежест до 10 на сто. Това е от една страна възможно - поради събирането на много повече данъци от страна на държавата от частния сектор, което се доказва от огромния бюджетен излишък – и от друга - необходимо ако действително новото правителство има за цел повишаване на доходите и заетостта на българите. Намаляването на осигуровките, които са най-изкривяващият данък в момента, от около 42.5 на 10%, ще остави значителни по размер средства за инвестиции във фирмите и гражданите, което ще послужи като мощен стимул за икономиката както в краткосрочен, така и - което е по-важно – в дългосрочен план и ще ускори растежа и.

  • Реформата на осигуровките трябва да бъде съпроводена с увеличение дела на частния стълб в пенсионната система, който представлява истинско спестяване в собствена сметка на осигуреното лице. Този стълб е основата за трайно и съществено увеличение на пенсиите на хората, които да им дадат възможност за добър живот, когато престанат да работят.

  • Ограничаване нарастването на размера на осигурителните прагове, тъй като на практика по този начин се увеличава осигурителната тежест. Минималните осигурителни прагове в някои отрасли надминават равнището на реалната заплата на работниците и на практика това означава, че се плащат по-високи осигуровки от предвидените по закон. Например при заплата от 280 лв. и минимален осигурителен праг от 300 лв. вместо 119.56 лв. (42.7% от 280 лв. ) се плащат 128.1 лв. (42.7% от 300 лв.) или реалната осигурителна тежест е 45.75%. Това означава по-високи разходи за труд за бизнеса и по-ниска заетост за хората.

  • Опростяване на процедурите по наемане и уволняване на работници. Процедурите в момента са тромави и отнемат твърде много средства и време и на двете страни. Защитата на работника не означава, че той трябва да продължи да работи на дадено място, независимо дали си върши добре работата или не. Освен това задължителната регистрация на трудовите договори, която имаше за цел да послужи като средство за “изсветляване” на неформалната заетост, също представлява допълнителен разход за фирмите и трябва да бъде улеснена, например чрез подаване на документите по електронен път. Целта на реформата в тази област е пазарът на труда да стане по-гъвкав, да позволява по-лесно адаптиране на хората и фирмите към промените в стопанската среда и съответно по-голяма мобилност на работната сила.

  • Промяна в модела на обезщетенията при безработица. Една възможна схема за плащания на обезщетенията е в началото на периода те да бъдат по-високи като постепенно намаляват с всеки изминал месец. Общият размер на възможното общо обезщетение ще се запази като при стария модел с еднакви плащания. Така ще се стимулират безработните да си търсят по-активно работа, тъй като през последните месеци на полагащото им обезщетение доходите им ще са по-ниски. Едновременно с това тази схема изглажда до известна степен шока от загубата на работата, тъй като разликата между дохода от труд и от началния размер на обезщетението е по-малка.

  • Запазване на точковата система при пенсиониране. Въпреки своите недостатъци тази система няма алтернатива и опитите за промяна в нея могат да доведат до силно негативни последици. Точковата система представлява съвкупност от ясни правила за определянето размера на пенсиите и позволява на хората сами да проверят дали държавната пенсионно осигуряване им дава обещаните пенсии. Ниските пенсии не са следствие от точковата система, а от общия модел на разходопокривно осигуряване и от доходите в страната. в този смисъл целта е да се повишат доходите на работещите в момента хора, а логичната последица от това ще бъде и нарастването на пенсиите. Дългосрочното решение на проблема е посочено в т. 5 – нарастване на дела на частното пенсионно осигуряване.

Вместо заключение

Предизборните обещания на всички партии от управляващата коалиция заложиха на висок ръст на икономиката като основа за бързо нарастване на доходите и благосъстоянието на българските граждани. Показахме, че намалението на данъчната тежест дава сериозни възможности за ускоряване ръста на икономиката и в същото време повишава разполагаемите доходи. Време е предизборните обещания за ръст на икономиката да се случат, а това минава задължително през пестеливост, намаление на данъчното бреме (включително осигуровките) и либерализиране пазара на труда.

По-всичките пунктове на такава една възможна политика членовете на коалицията имат съществени разлики във вижданията. Голяма част от тези разлики най-вероятно ще се превърнат в противоречия вътре в мнозинството в законодателното събрание.

Политическото бюро на коалицията едва ли ще бъде в състояние да тушира тези противоречия. От водачите май само г-н Доган ще има задълго контрол върху своите представители. Политиката на растежа изглежда почти илюзорна.

-------------------------------------------------------------------

(1) Сега народният представител със най-значителен принос в това неблаговидно начинание, известен с архаичните си възгледи (макар т