Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

На всяка цена токът няма да поскъпва

Автор: Калоян Стайков / 27.06.2014
Оцени тази статия:

През последните 15 месеца стана ясно, че ДКЕВР е готова да плати всяка цена само и само да намали разходите на домакинствата за електроенергия. Под „всяка цена” имам предвид финансови загуби и евентуални фалити на компании, изплащане на неустойки, съдебни санкции и такива от страна на Европейската комисия и т.н. А под „плати” имам предвид, частният сектор и населението да платят за неразумните регулаторни решения на комисията. С други думи, цените за домакинствата остават ниски, дори това да доведе до фалит на сектора, който най-вероятно ще бъде спасен с държавни средства от същите домакинства, които плащат ниски цени.

Последният ход в тази посока е подаването на две жалби от страна на ДКЕВР към Европейската комисия за предоставяне на неправомерна държавна помощ на производители на електрическа енергия въз основа на дългосрочни договори и за предоставяне на прекомерна държавна помощ на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Т.е. след като ДКЕВР не успя да притисне компаниите да поемат сериозни загуби през ценовия период юли 2014 – юни 2015 г., тя прехвърля топката към ЕК. Този ход може единствено да омаловажи още повече решенията на комисията като независим и експертен орган и да нанесе поредния тежък удар върху работата на регулатора.

Дългосрочните договори с ТЕЦ-овете Марица изток 1 и 3 са сключени още през 2001 г. и условията по тях са известни при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година. Т.е. още тогава са били налице ангажиментите за предоставяне на неправомерна държавна помощ, макар че ТЕЦ Марица изток 1 влиза в експлоатация през 2011 г., а ТЕЦ Марица изток 3 – през 2009 година. Поради тази причина страната е трябвало да уведоми ЕК за наличието на такива задължения, комисията да се произнесе дали те противоречат на европейското законодателство и ако да, да се предприемат мерки. Това, например, се случва в Полша, където през есента на 2005 г. започва разследване за поети дългосрочни ангажименти. Унгария информира ЕК за такива задължения още през 2004 г. и през есента на 2005 г. там също започва разследване. И двете проверки траят повече от година и половина. Едва ли може да се очаква по-бързо решение в случая с България.

Това, което е още по-обезпокоително е, че ДКЕВР иска от ЕК решение за „преустановяване на държавната помощ до окончателното си произнасяне”. С други думи, ако ЕК вземе такова решение, буквално от тази за следващата седмица, двата ТЕЦ-а остават без приходи, тъй като досега са продавали електроенергия единствено на регулирания пазар по силата на дългосрочните договори.

Действието е изцяло популистко, тъй като сегашният председател на комисията встъпва в длъжност още през декември 2013 г., но оттогава не са направени стъпки за предоговаряне на тези договори. За първи път идеята се появи с публикуваното на съобщение на страницата на регулатора в края на май 2014 г., а сигналът до ЕК е подаден в края на юни, с което компаниите са поставени пред свършен факт.

Дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници по преференциални цени започват да се сключват след присъединяването на България към ЕС. Тук отново е уместен въпросът защо държавата не е известила ЕК за схемата за субсидиране по-рано, включително и в изминалите шест месеца, а се чака до последния момент? Една от причините за наличието на проблем с тези договори, според ДКЕВР, е възможност за определяне на преференциални цени веднъж годишно, което не отразява бързото поевтиняване на инвестиционните разходи за изграждането на производствените мощности. Именно това, според комисията, е причината за огромния инвеститорски интерес в сектора.
С други думи, ДКЕВР се жалва на ЕК, че схемата за субсидиране на електроенергията от възобновяеми източници, която не е общоевропейска, а се определя индивидуално от всяка страна, е лоша. Т.е. ДКЕВР се жалва срещу парламента в България и самата себе си. А не е като да не е имало възможност за изменения и допълнения – Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (в сила от 06.2007 г. до 05.2011 г.) е изменян три пъти, а законът, който го заменя, Законът за енергията от възобновяеми източници, е изменян също три пъти до 2012 година. И тук ДКЕВР предлага ”преустановяване, пълно или частично, на държавната помощ” до окончателното произнасяне на ЕК.

Тези две жалби, независимо от решението на ЕК, изпращат няколко изключително негативни сигнали както към настоящите местни и чуждестранни инвеститори, така и към бъдещите такива. Сред тях са:

  • Незачитане на поети дългосрочни ангажименти от страна на държавата;
  • Липса на навременни стъпки, които да приведат заварени договори в съответствие с европейското законодателство;
  • Липса на координация между законодателната власт и независимия регулатор в сектор електроенергетика, което води до груба намеса на ДКЕВР в търговски взаимоотношения;
  • Прилагане на схеми за стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ, които водят до създаване на балон в сектора.

 

Защо ДКЕВР не си е свършила работата досега е много интересен въпрос, но има и по-интересни. Като например:

  • Какво следва, ако ЕК реши, че това наистина е нерегламентирана държавна помощ? В този случай помощта за периода от присъединяване на България към ЕС до датата на решението на комисията трябва да бъде върната.
  • Какъв е механизмът за това при положение, че НЕК има подписани договори с двата ТЕЦ-а и производителите на електроенергия от ВИ и е затънала до гуша в дългове?
  • При неизпълнение на тези договори, т.е. ако ЕК преустанови изпълнението им, се дължат неустойки. По какъв механизъм ще се плащат, в какъв размер са и по какъв начин ще повлияят на крайната цена на електроенергията за домакинствата и частния сектор?
  • При изградена репутация за системно „извиване на ръцете” на компаниите на регулирания пазар на електроенергия, регулаторни решения, които противоречат на нормативната база както на страната, така и на Европейския съюз и като цяло провал в регулирането на този сектор, какви инвеститори може да очакваме в следващите години?